Горан Симеонов:
Разузнаването е битка на умовете
България направи своя решаващ избор в глобализиращия се евроатлантически свят, казва шефът на АРЗ пред 60-годишнината на бойците на тихия фронт
Както ДУМА първа съобщи, на 23 май т.г. българското външнополитическо
разузнаване ще отбележи 60-годишен юбилей. Днес пряк наследник на градените
години позиции е Националната разузнавателна служба (НРС) на Република България.
Българското външнополитическо разузнаване, като структура на МВР, е от 1947
г. Прекият наследник - НРС, е създадена с два указа (номер 152 на Държавния
съвет и номер 17 от 1990 г. на президента на Република България). С постановление
на МС номер 216 от 4 ноември 1991 г. е регламентирано и мястото на НРС в системата
на държавните органи на Република България. С приетия през 1996 г. Закон за
отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) НРС е включена в състава на въоръжените
сили (ВС). Приетият през 2002 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за
отбраната и въоръжените сили указва, че ЗОВС и Правилникът за кадрова военна
служба се прилагат в НРС до приемането на отделен закон за организацията и дейността
й - закон, който разузнавателната общност очаква вече повече от 10 години, споделиха
пред ДУМА бивши и сегашни разведки. Функциите, задачите и дейността на НРС са
в строго съответствие с Концепцията за национална сигурност на Република България,
приета с Решение на Народното събрание на 16 април 1998 г., както и със Закона
за специалните разузнавателни средства и Инструкцията за взаимодействие между
МВР и НРС.
През новия век страната ни е изправена пред не по-малки опасности, отколкото
по времето на "студената война", подчерта пред колегите по повод годишнина
на АРЗ директорът на Националната разузнавателна служба генерал-майор Кирчо
Киров. Възстановихме икономическото разузнаване и създадохме специално звено
за защита на класифицираната информация. Вече си сътрудничим активно с над 50
партньорски служби от чужбина, включително и с някои арабски служби за сигурност,
съобщи още той. При глобалиризиращия се свят - свободен начин на придвижване
и отворени граници, терористите имат повече възможности за укриване по света,
а и отделни представители на антиглобалистите често действат екстремистки, констатира
ген. Кирчо Киров. От съвместните, превантивни действия на спецслужбите и от
тяхната ефективност зависи успехът на борбата срещу международния тероризъм,
са убедени разузнавачите.
 |
Горан Симеонов е роден през 1946 г. Завършва
английската гимназия в София и външна търговия във ВИИ "Карл Маркс".
От 70-те години работи в българското външно разузнаване, бил е близо десет
години на задгранична работа, бил е и ръководител на една от основните резидентури
на българското разузнаване. След 20 години служба за страната напуска доброволно
ПГУ поради несъответствие на професионалната клетва, който е подписал при
приемането му в службите, с промените в целите и задачите на българското
разузнаване в онзи период. Вече трети мандат е председател на една от най-сериозните
и обществено активни неправителствени български организации, категорична
опора на гражданското общество у нас - Асоциацията на разузнавачите в България
(АРЗ). Горан Симеонов е женен, има двама сина, вече и две внучета - 8-годишно момиченце и почти тригодишно момченце, което носи неговото име. |
- Българското външнополитическо разузнаване навършва 60,
г-н Симеонов. Реквием ли звучи или "Ода на радостта"?
- След случилото се след 1990 г. очевидно не е "Одата на радостта".
Но, уверявам ви, не е и реквием...
- И сега - накъде?
- Трябва да е ясно - с влизането в ЕС и членството ни в НАТО България направи
своя избор в днешния световен исторически процес - на страната на глобализиращия
се евроатлантически свят. Този избор определя стратегическите външнополитически
приоритети на България, включително и участието ни в мироопазващите операции
на НАТО и САЩ по света.
- Защото това е интересът на България ли?
- Очевидно така определят българския интерес нашите държавни мъже. Въпросът,
според мен, обаче е: на каква цена трябва да е членството ни в тези две структури.
Защото силно се съмнявам, че членството ни в НАТО изискваше от нас да тичаме
"преди вятъра" - с американските бази например. Можехме да си бъдем
страна-членка и без бази. Другите бивши соцстрани не се "уредиха"
с тях, само ние и Румъния си имаме. Така стои и въпросът с АЕЦ "Козлодуй",
съществен елемент от националната сигурност. Кой и защо допусна той да бъде
предварителното условие за членство в ЕС?
- Не очаквам да ми кажете какво точно сте разузнавали. И все пак - днешните
ни съюзници вчерашните ни врагове ли са?
- Днес светът е друг. Но и днес светът се опира в огромна степен и на своите
разузнавачи. А това, че някои от държавите са сменили своята категория във външнополитическите
ни приоритети би могло да ни бъде от голяма полза, тъй като сме ги опознали
професионално. Необходимо е обаче национално отговорно да се прочетат архивите,
а не само да търсим "доносници".
- Професията ви беше силно героизирана. Мисля, че още е такава. Колко
вярна е тази представа от близкото ни и по-далечно минало?
- Разузнаването е битка на умовете и на професионализма. Не сме Джеймс Бондовци.
Не сме рицари на плаща и кинжала. И никога не сме имали такива амбиции. Не работехме
с пистолети, а с писалки, и не по покривите на Амстердам, а в кабинети, офиси,
резидентури. Ежедневен къртовски труд и дълбок анализ. Нещо, което днес отсъства
от българската външна политика. Липсват анализите, прогнозите, особено стратегическите,
липсва адекватна доктрина за национална сигурност.
- Не ми казвайте, че не ви търсят и днес за анализи и прогнози.
- Да, но единствено на персонална основа. На друга не сме контактували с държавните
мъже. А, уверявам ви, при нас са едни от най-добрите анализатори по балканската
и по арабската проблематика, включително и по либийския проблем - но отговор
на нашето желание за сътрудничестнво няма. Няма чуваемост, понякога дори има
безхаберие. При случая с медсестрите имаме и модел на поведение, и как да се
реагира, ако е заплашен българският национален интерес.
- Кой е този модел, който, според вас, би помогнал?
- Този модел на колективни действия е в архивите на външно министерство и на
ПГУ - конкретно атентатът срещу папата и усилията ни да убедим света, че сме
невинни. Каквито сме. Тогава имаше съчетание от дейност на разузнаването, на
дипломатическите служби, на международните организации и българските представители
в тях, на целия наш печат и на организираните от нас публикации в чужбина. Всичко
това се направляваше от специално създаден у нас център за адекватна реакция.
Смятам, че и днес всички изброени елементи са необходими, тихата дипломация
- също, но главното е да са координирани на държавно ниво... И тогава нямаше
един Яне Янев например да прави "изцепки" и да подрежда тези страдални
жени в евролистите. Неговото си е чист, абсолютно противопоказен популизъм -
защото става дума за живота на българи!
- Твърдите, че в отношенията ни с Русия за сметка на "братската
дружба" постепенно, но засега - необратимо, превес ще вземат геостратегическите
енергийни интереси - и на двете страни. Това анализ ли е или прогноза?
- Това е реалност. Анализ на реалностите. Просто за Русия ние, на сегашния етап,
представляваме преди всичко геостратегически и икономически интерес, а иначе
не сме повече от една от натовските страни. В днешния глобализиращ се свят "сантиментите"
от миналото са безвъзвратно отминали и колкото по-рано го разберат политиците,
толкова по-голяма полза можем да извлечем като държава. Впрочем последната визита
на българския министър-председател в Русия го доказва. Ако откажем тези проекти,
независима България по отношение на енергийните източници може да има само в
контекста, че от България нищо няма да зависи в европейската енергийна политика.
Нещо, което за съжаление, се припокрива с желанията и на много от европейските
ни партньори.
- Законът, в публичното пространство - за досиетата, вече е факт. Направи
ли Асоциацията на разузнавачите всичко необходимо, за да разясни на обществеността
ролята на службите за защита на националната сигурност?
- Смея да твърдя, че в рамките на позволеното ни от властта - да. Със своето
становище и конкретни предложения за промяна в закона сме запознали всички висши
инстанции и на изпълнителната, и на законодателната власт. Но когато има политически
консенсус между парламентарно представените политически сили и дори негласни
договорки, че за целия провал на злополучния преход ще бъде обвинена бившата
Държавна сигурност, силите остават неравностойни. Трагичното е, че в крайна
сметка загуби българският национален интерес, загуби България, за която отдадохме
своите сили и професионални умения. Знаете - в Румъния службата, наследник на
предишното им разузнаване, категорично отказа да отвори досиетата и "пожизнено"
няма да извадят имената на своите разузнавачи "на светло". И не само
в тази страна, това е всеобща практика. У нас т.нар. "чисти гласове"
разпространяват мита, че "всички бивши соцстрани били разсекретили всичко".
Което абсолютно не е така. Нито една от тези страни, и ГДР - включително, публично
не е огласила имената не само на кадровите си офицери-разузнавачи, а и на сътрудниците
на външнополитическото си разузнаване. Разузнаването не е "пипано"
никъде. Никъде - само у нас се правят експерименти.
- Кой инспирира това, което наричате мит?
- Тези, които плащат на плеядата "чисти гласове", т.е. среди и от
вътре, и от вън. Има политически и икономически кръгове, на които въобще не
е необходимо разузнаване и специални служби, за да не кажа, че им пречат. Защото
ако ни има, ще има и кой "да ги следи и излавя" - и тук, и навън.
Пояснявам - капиталите на огромна част от разграбеното народно имущество се
намират в западните банки и работят за западните икономики още от началото на
"прехода". Затова и 15 години никой от нашите съюзници и партньори
не повдигаше остро въпроса за корупцията. Повдигат го днес, когато всичко тук
вече е разпределено и преразпределено.
- Т.е. капитализмът стъпи в България.
- Стъпи вече твърдо, може и да е за добро. За транснационалните компании, за
международния капитал са нужни правила, те не са свикнали да работят без тях.
Натискът отвън срещу корупцията е огромен, просто защото влиза чуждият капитал,
влизат чуждите компании, действат чуждите банки. Чуждият капитал, разбира се,
си идва с разузнаването, със своите структури - той все още няма доверие в българските.
Защото доверието тепърва ще трябва да се завоюва. Тази е реалната картина в
днешна България, макар и да изглежда доста нихилистична.
- Няма ли оптимистичен вариант?
- В ЕС върви голяма стратегическа битка - между глобализацията, желана и налагана
от транснационалния капитал, от една страна, и за оцеляването на социалната
и националната държава - от друга. Според нас българският интерес изисква отстояването
на достиженията на социалната държава, затова и подкрепяме своите хора за кандидат-европейски
депутати.
- Кои свои хора?
- Тези, които са работили за службите. Защото сме сигурни, че хората, свързани
с нас, са доказали, че са професионално подготвени, с необходимия дипломатически
опит и както винаги ще отстояват българския национален интерес в ЕС.
- Силни думи. И много категорични.
- Така е. Но са верни - огледайте се, чуйте кой какво и как го казва, и ще се
убедите, че е така.
- Е, щом сред кандидатите за евродепутати има ваши хора, значи имате
надежди за България?
- Аз съм за реалистичните надежди. Съвършено ясно е, че комунизмът например
няма да се върне във вида, в който си го представяхме, социализмът - също. И
вината трябва да се търси в самите нас, които не съумяхме да го запазим. Част
от партийния елит предпочете да запази своите привилегии и власт. Но това не
значи, че идеята я няма, че ще престане да съществува. Тя ще намери своя път
за практическа реализация и у нас. За социално и солидарно общество. Рано или
късно.
Но на празник - като на празник. Благодаря на ДУМА, че мога да поздравя нейните
многобройни и верни читатели, част от които са и моите колеги със семействата
си, с нашия 60-годишен юбилей. Нека не забравят - България е на всички. Разбира
се - и наша, на българските разузнавачи, работили всеотдайно за нейната сигурност!
16.05.2007
Мнения по темата: