Българи
„Напред, момчета! Две смърти няма, без една – не може!"
На 26 май се навършват 90 години от гибелта на изтъкнатия военен стратег и тактик полк. Борис Дрангов, загинал геройски в бой при завоя на река Черна
„Бъди възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертване...” Така започва малката книжка “Съвети за строеви офицери”, издадена в Скопската общинска печатница през 1916 г. и станала далеч по-известна като “Помни войната!” на полковник Борис Дрангов.
Тази книжчица, със съдържание от 100 страници, се превръща в истински военен
катехизис на Българската армия, на военното възпитание и обучение и не на последно
място - на преклонение пред България. В нея бележитият български офицер и възпитател,
началник на Първата Скопска школа за запасни подпоручици през 1916-1917 г. и
автор на първите книги, статии и брошури по военно възпитание и изграждане на
командния кадър на Българската армия, успява да събере порива и стремежа на
цяло едно поколение български генерали и офицери, израснали заедно със свободната
българска държава, отдали живота си на идеала за нейното освобождение, утвърждаване
и национално обединение.
Именно това поколение, постъпило във Военното училище непосредствено след неговото
създаване, изнася на плещите си Балканската, Междусъюзническата и Първата световна
война. Това поколение води победоносните български полкове по прашните фронтови
пътища, разпънали на кръст полуострова. Именно то удивлява света с безпримерен
героизъм в превземането на Одрин, в боевете при Лозенград, Люлебургаз и Бунар
хисар, при Булаир и десанта на Шаркьой, при Китка и Повиен, при Криволак и гара
Удово, край Кубадин, Кочмар, Карапелит и езерото Туркоайа, в завоя на река Черна,
край бреговете на Дойран и по скалите на Мокра планина, Пелистер и Галичица...
Времената се менят, местата и нравите също. За съвременникът е трудно да разбере
каква бе тази чутовна сила, накарала през 1912 г. българските емигранти от Северна
Америка и студентите от Западна Европа да се наредят под знамената на родината
и готови да се жертват за родината. Какъв бе този демон, тикащ без жал към смъртта
завръщащите се с песен на уста "блудни синове" на майка България....
Има личности от историята ни, за които е по-добре да помълчиш и сведеш глава.
Дръзнеш ли все пак да разкажеш нещо за тях, за това как живяха или как умираха,
подходящите слова са все неоткриваеми. Една такава личност е големият родолюбец,
даровит оратор, незаменим военен психолог и педагог полковник Борис Дрангов.
Роден на 3 март 1872 г. в семейството на богатия скопски търговец на дървен
материал Стоян Дрангов, Борис от малък мечтае да бъде моряк. Със заповед № 192
от 1891-а е зачислен в първа юнкерска рота във Военното училище в София. Там
дружи с Ал. Протогеров, Борис Сарафов, Петър Дървингов, Гоце Делчев и други
борци за свободата на Македония. През 1894 г. заради конфликт със строеви офицер,
Дрангов е освободен и изпратен във II конен полк, където на
1 януари 1895 г. е произведен в чин подпоручик. Оттогава е и една от крилатите
му фрази: "Конете не разбират от патриотизъм – искат ечемик!" Четири
години по-късно е назначен във втори пехотен полк в гр. Лом с чин поручик. Там,
на брега на Дунава, Дрангов среща голямата си любов Райна. През 1903 г., тя
вече го е дарила с две деца и трето е на път. Под предлог, че изпълнява служебни
задължения, той се отправя към поробена Македония. От Кюстендил пише до съпругата
си: "Не тъжи за мен. Предопределеното от горе с тъги не можеш измени. След
Отечеството, теб и децата най-много обичах в тоя свят." Начело на чета
Дрангов прехвърля границата и води ожесточени боеве с турския аскер при Плавица
планина и Султан тепе. След неуспешния край на въстанието се завръща в армията.
От 1904 до 1907 г. следва в Николаевската генералщабна академия в Петербург,
която завършва с отличие. През 1910 г. е назначен за преподавател във Военното
училище в София. Лекциите по тактика, които държи, започва с думите: "Боже,
удостой ме първият куршум във войната да целуне моето чело!" Школници на
Дрангов са Чудомир, Крум Кюлявков, Стойчо Мушанов, Андро Лулчев, Йордан Бадев,
както и голяма част от българския обществен и политически елит между двете световни
войни. Тогава започва да пише във военни издания, предимно в сп. "Народ
и армия". През Първата Балканската война (1912–1913), вече майор, Дрангов
служи като началник щаб на бригада в състава на I пехотна софийска дивизия.
Воюва при Булаир, Чаталджа, Одрин. През Втората Балканска война (1913) се сражава
срещу сърбите на връх Бубляк. Първата световна война (1914-1918) е командир
на
V пехотен македонски полк от
XI пехотна македонска дивизия. Воюва при Куманово, Криволак, гара Удово, Демир
Капия. На Добруджанския фронт се сражава срещу румънци и руснаци. На 22 април,
1916 г. е назначен за началник на първата българска школа за запасни подпоручици
в Скопие. През 1917 г. отказва работа в Щаба на войската и поема командването
на 9-и Пловдивски пехотен полк. При завоя на река Черна, привечер, на 26 май
1917 г., на 45 години подполковник Борис Дрангов загива до кота 1050, наречена
по-късно кота "Дрангов".
Посмъртно е произведен в чин полковник. Погребан е до олтара на църквата "Св.
Димитър" в Скопие. След края на войната сърбите не могат да преглътнат,
че гробът му е в църковната обител и заставят близките му да го преместят в
общите гробища! Тялото умира, но неговият огнен дух продължава да бди. За Дрангов
любовта към отечеството е всичко - религиозен култ и мистично просветление.
Тази любов роди военния катехизис на Българската армия "Помни войната"!
Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Известен е с ненадминатото си красноречие в проповеди за родолюбие, достигнало при него до религиозен култ. Автор е на “Помни войната! Съвети за строеви офицери", "Подробна програма за обучение на младите и старите войници", "Юнаци, изпълнете клетвата", и "Началник - съвети".
Негови крилати фрази
"Всеки пожънва що сее. И както постила – спи. Човек е роб на свойта воля, но господар на свойто дело, създател на съдбините си."; "Политиката трябва да е бреме за политиците, а не наслаждение, само тогава нещата ще вървят."; "В смъртта няма нищо страшно, защото е сладко да се мре за България!"
Събраха 15 000 лв. за паметника на героя от трите войни
Така
ще изглежда паметникът в града под тепетата
Паметник на смелия командир на 9-и пехотен пловдивски полк Борис Дрангов -
български офицер и военен педагог, ще бъде открит в Пловдив на 31 май 2007 г.
от 11 часа. Монументът ще се издига на мястото, където преди и по време на Първата
световна война е бил разквартируван полкът. Това е градинката между бул. “България”,
ул. “Победа” и хотел “Санкт Петербург”. Идеята е паметникът да се открие в чест
на 90-ата годишнина от гибелта на офицера.
Според проекта на скулптора Атанас Карадечев монументът ще представлява деветметров
щик. Композицията е изваяна от мрамор и месинг, като метални са щикът и барелефът
с лика на полк. Дрангов. Около 30 000 лв. са необходими за паметника, съобщи
председателят на инициативния комитет Рада Банялиева. Събрана е около половината
от необходима сума за паметника. От частни дарители са получени над 6000 лв.,
от картички около 2000, от политически сили над 5500 лв.
Предложението за изграждането на монумента беше гласувано на сесия на местния
общински съвет през март, но общината няма средства за паметника. Затова инициаторите
събират необходимата сума по оригинален начин. Те са отпечатали картички с цена
от 3, 5 и 10 лв. Към тях има отрязък, на който всеки, чиито близки и родственици
са участвали във войните за национално освобождение, може да впише имената им.
Впоследствие имената на фронтоваците ще бъдат изписани върху пергамент. Свитъкът
ще бъде поставен в гилза от войните и вграден в основата на паметника. Замисълът
е полковник Дрангов да води и в смъртта си символичен полк от български воини.
Инициативният комитет обяви още в началото на годината фондонабирателна сметка
за изграждането на паметника на полк. Борис Дрангов в Пловдив.
(BIC: BFTBBGSF; IBAN: BG66BFTB 7630 1078 4270 60
Сметката е в български лева в Булбанк -
клон Пловдив)
Най-важното е да се разбере, че правим опит за нов тип фондонабиране. Естествено
има банкова сметка за хора, които желаят да дарят по-голяма сума. Но целта ни
беше да приобщим всеки желаещ да бъде съпричастен към този паметник. Затова
направихме и тези картички с отрязък. Така се опитваш да възстановиш родовата
си памет и да си спомниш за подвига на своите близки, каза за ДУМА Рада Банялиева.
Досега са събрани около 800 имена, които ще влязат в списъка на символичния
полк на Дрангов. Същите имена ще бъдат вписани и в специална книга, със заглавие
„Българийо, за тебе те умряха....”, която ще бъде поставена в параклиса „Св.
Георги”. Там на Архангелова, наричана още войнишка, задушница ще се отсужва
панихида за загиналите войни.
Паметникът на скулптора Атанас Карадечев е почти издигнат в градинката между
ул. “Победа” и бул. “България”. Деветметровият щик е патиниран, предстоят довършителни
работи. До монумента, който ще се превърне в паметно място за ритуали на пловдивските
части на БА, ще бъде изграден параклис на името на св. Георги Победоносец по
проект на арх. Николай Савов от Варна. Върху фасадата му ще бъдат поставени
паметни плочи с датите на славните битки, в които са се сражавали воините от
9-и пехотен полк.
Това е третата инициатива за издигане на паметник на полк. Дрангов. Първите
две са били през 1917 и 1935 г., но са се провалили.
23.05.2007
Мнения по темата: