Априлското въстание
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Проектът
"Митът Батак" патриотично ме задължава да опиша накратко бойните
действия в Батак, за да се разбере и от зложелателите, че борбата на
Батак не е "мит", а жестока реалност.
Известието за въстание в Четвърти революционен окръг пристигнало в
Батак на 21.IV./3.V. Още през нощта Петър Горанов свикал членовете на
комитета, които решили да се обяви общо въстание. Комитетът се
превърнал във
военен съвет,
в който били привлечени двамата петстотници - братята Стефан и Ангел
Керелови, стотниците Ив. Божин, Тодор Нейчев и др. Секретар на съвета
бил Ангел Горанов (Бойчо). Под оръжие били събрани около 1100 души,
разделени на две петстотни, а те - на стотни и десетки. Сформирана била
конна група от 30 въстаника, със задача да обикаля позициите, да се
извършва разузнаване и да пази реда в селото. Щабът на въстаниците се
настанил в къщата на П. Горанов. Само той имал право да отдава заповеди
и разпореждания, задължителни за всички въстаници и за населението на
Батак.
Селото било разделено на два главни сектора - единият от черквата до
горния край и другият от нея до долния край - с военни ръководители
петстотници Ангел и Стефан Керелови.
Отбранителната система била кръгова, като главните въстанически сили
били съсредоточени за преграждане на направленията откъм Пещера и
Доспат. Най-добре била организирана позицията на хребета Св. Георги,
охраняваща пътя от Пещера и свързана с позициите на височините Царев
комин - Кънева борика и Св. Троица. И все пак отбраната не била
изградена на по-далечните хребети, което се оказало твърде
неблагоприятно по време на бойните действия.
В южната посока била изградена позиция главно по Петрово бърдо и
Беглишки харман, преграждащи пътя откъм Доспат. Имало и други
второстепенни позиции, опасващи селото - Биглата, Гробето, Св. Никола,
Галогонката. Пред Пещерската и Доспатската позиция били поставени
стражеви охранения.
Според плана на Четвърти революционен окръг, някои от въстаналите селища от Родопския район трябвало да се съсредоточат за
обща борба в Баташката котловина,
както и за съгласувани действия на брациговските и баташките въстаници.
Батак трябвало да е център на няколко села, но поради преждевременното
вдигане на въстание много селища не въстанали, а ония, които се
вдигнали на борба, не успели да изпратят своите сили в Батак. Направен
бил опит да се прехвърлят въстаници и жители само от Брацигово. За
целта Батак изпратил 50 души със 180 коня, които стигнали до с.
Чанакчиево (дн. Розово) били нападнати от башибозук. Около 60 коня били
отвлечени, част от хората избити, а другите се върнали обратно в Батак.
Още щом избухнало въстанието в Копривщица и Панагюрище, турската власт
в Пазарджик предписала на доспатския полицейски началник Ахмед ага
Барутинлията и на неврокопския каймакам да съберат въоръжени отряди и
да ги изпратят към Пазарджик, за да се използват за потушаване на
Средногорското въстание. В изпълнение на тази заповед Ахмед ага
Барутинлията събрал "многобройна въоръжена мюсюлманска тълпа", от която
250 души под командването на Ахмед чауш от с. Карабулак (дн. Борино)
отишли през Енимахле (дн. Нова махала) към Батак. На другия ден
Барутинлията, начело на други 200 души също се озовал пред Батак. Но
неговите сили били недостатъчни и той не посмял да го нападне, а на 26
и 27 април (8 и 9 май) провел преговори с делегации от селото. На 9 май
военният съвет решил
жителите на Батак да се изведат на безопасно място
в планината, а въстаниците да преминат към активни действия. Но докато се осъществи този план, противникът обкръжил селището.
На 11 май вечерта предната стража в района на Биглата забелязала
башибозук по пътя откъм Доспат. Петър Горанов усилил, с още 30 души,
охраната и заповядал да се задържи преходът, докато дойде нова помощ.
Наскоро пристигнали още 300 въстаници. Но Ахмед ага не настъпил
фронтално, а минал с башибозука по един страничен път, през местността
Търновица, достигнал на 1 км. югозападно от Батак и се настанил на
Петрово бърдо. Оттам той предложил на батачани да сложат оръжие и да
предадат ръководителите си, но те му отказали. Боят станал неизбежен.
П. Горанов взел от Царев комин и храма "Св. Георги" стотина души и с
тях заел висотата Кънева борика, срещу фланга на башибозука.
Противникът от Петрово бърдо атакувал въстаниците на Кънева борика, но
П. Горанов вдигнал въстаниците в контраатака и принудил башибозука да
се разколебае и премине към отбрана на висотата Св. Троица. Въстаниците
заели позиция срещу противника и не позволявали да се доближи до
селото. Положението на отбраната се влошило от поведението на
чорбаджиите Ангел Кавлаков и Георги Серафимов, които изиграли
пораженска роля. Някои от въстаниците от Св.Георги, Царев комин се
прибрали в селото. Това подействало демобилизиращо върху останалите. П.
Горанов върнал част на позициите им, но всичко това станало пред очите
на Ахмед ага, който се убедил, че
въстаническите редове са разколебани.
На 12 май в помощ на Ахмед ага пристигнали големи башибозушки
попълнения. Башибозукът от Чепинското корито, който нарушил дадената от
по-рано дума, че няма да напада Батак, се появил на север от селото, а
башибозукът от Енимахле, Фотен и Осеново (от 1947 г. заличено) заел
позиция срещу източната страна на Батак. Доспатският башибозук
значително нарастнал, като от селата Настан (дн. квартал на Девин),
Карабулак (дн. Борино) и Грохотно пристигнали много турци. Общо
противникът около Батак нараснал на близо 10 хил. души.
Петър Горанов заел с 40 въстаници висотата Гробето, която се издига
северно от Батак. Там било изкарано едно черешово оръдие. Стрелбата от
двете страни се усилила. Положението на въстаниците се влошило, защото
били обстрелвани с флангов огън. В същото време под командването на
Стефан Тр. Керелов група въстаници заели Беглишки харман, спрели
противника от юг и югозапад, но при повторна атака, с голямо
превъзходство на турците, защитниците се оттеглили в Кереловата и
Дамбазката къща.
На позицията на Галагонката, източно от Батак, се отбранявали въстаници
под командването на Колю Църпев и Тодор Койчев. Срещу тях противникът
провел силна атака. Въстаниците оказали отчаяна съпротива, стигнало се
до ръкопашен бой, в който били поразени 5 турски знаменосци, но
противникът овладял висотата и застрашил защитниците на Гробето.
Понасяйки големи загуби, защитниците на тази позиция се оттеглили в
селото. Така противникът овладял всички висоти около Батак и насочил
целия си
огън върху училището, черквата, Кереловата къща
в горния край на селото, а в долния край - срещу Богдановата и Келешовата къща, където се укрили въстаниците.
П. Горанов и Ст. Керелов с няколко въстаници разузнали обстановката в
долния край на слеото, където все още обръчът не бил сключен. Те
изпратили един въстаник към този край, откъдето могли да се изтеглят в
тъмнината и да се спасят. Но населението не пожелало да го последва.
Тогава Ангел Керелов предложил да се атакува противника на Беглишки
харман с цел да привлече вниманието му върху своята група, за да може
П. Горанов да изведе хората от долния край. Атаката била проведена от
голяма група, което принудило противника да отстъпи. В същото време
стотникът Ив. Божин атакувал турците на Кънева борика и също ги
отхвърлил. След тези успешни действия около полунощ на 1/13 май П.
Горанов атакувал слабата противникова отбрана в долния край на селото и
извел около 300 души от населението. След него Ст. Керелов с 20
въстаника се врязал в охраната на башибозука и превел нови 350
батачани. Те се отправили за месността "Дъбето", където се укрили в
гората и така се спасили.
Обаче оголеният от въстаниците долен край на селото дал възможност на
част от башибозука на 1-13 май да нахлуе в Батак. На другия ден
енимахленските и фотенските башибозуци атакували от север и достигнали
Богдановата и Келешовата къща. Те предложили на въстаниците да се
предадат заедно оръжието си, тъй като Ахмед ага нямало да им стори нищо
лошо. Поддали се на тази измама и предали оръжието си, с което
невъоръжените турци се въоръжили и започнали сеч. На три дръвника те
избили много мъже, жени и деца. Майките сами повеждали децата си под
ятагана, за да не бъдат помохамеданчени.
На 2-4 май военният съвет на Ахмед ага обсъдил положението. Той се
опитал да измами останалите непредали се въстанически огнища. И този
път преговорите с него за уточняване на условията за прекратяване на
съпротивата на въстаниците се водели от пораженеца Ангел Кавлаков. Той
успял да въздейства върху една част от въстаниците, които си предали
оръжието. На 3-15 май
башибозукът се нахвърлил върху училището
и го подпалил. Част от хората изгорели, други били избити и съвсем
малко се укрили в черквата. Следващият обект на озверената тълпа била
черквата. В нея имало много хора - жени, деца и възрастни, които
оказали съпротива. Някои от въстаниците къртели камъни, изтръгвали
кръстове от гробовете в двора на черквата и с тях събаряли
нападателите, които се опитвали да се прехвърлят през стената. Тогава
башибозуците направили отвори в оградата и започнали оттам да
стрелят, но защитниците издърпали пушките им или ги чупели с камъни. В
черквата хората се задушавали, въздухът не достигал. Възрастните
държали децата на раменете си, квасели устните им с масло от кандилата
или с кръвта наранените. Положението станало наудържимо и на 4-16 май
вратите на черквата били отворени. Хората излезли и башибозукът
започнал дива разправа с тях.
Загинали над 700 души, само стотина се спасили,
укривайки се между труповете. С това Батак бил покорен. Противникът се отдал на зверства и грабежи.
Мъченически загинал гордият и непреклонен батачанин Трендафил Керелов,
баща на двамата петстотници. Преди да бъде изгорен, при него довели
деца от Батак, на които той пророчески изрекъл: "Чеда мои, не е страшна
смъртта. Страшно е робството...!"
Заканата на Ахмед ага да изтреби до крак населението на Батак и вече да
не се чува българска реч, не се сбъднала. Макар изпепелен и окървавен,
Батак продължил да живее - символ на национална гордост и безсмъртие!
Та къде е тук "Митът Батак"? Историческата истина налага поклон пред човешкия подвиг, който роди свободата на България!...
28.05.2007
Мнения по темата: