2 юни

На колене пред слънцето на свободата!

Неслучайно казват, че една от най-висшите добродетели е способността на човека да благодари и да почита.
В случая -  подвига на Ботев и на  неговата чета


I. Начало на честванията. Първият паметник

През 1885 г. на Милин камък се поставя началото на ежегодните чествания, посветени на подвига на Христо Ботев и неговата чета. Първият Ботевски организационен комитет с председател Иванчо Цветков - кмет на Враца и бивш опълченец, изработва устав за честванията, които ще се провеждат всяка година. Ботевският организационен комитет е първата неправителствена организация в Република България.
На 27.V.1890 г. е открит първият паметник на Христо Ботев. Това е и първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България. Средствата за него са събирани предимно от дарители, въпреки че начинанието се е поддържало и от Стефан Стамболов - в миналото близък другар и съратник на Христо Ботев, а в края на десетилетието министър-председател. Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. При моделирането на Ботевата глава той получава известна помощ от младия художник Антон Митев.
Първият паметник изобразява Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата свитък хартия. Разпилените листа в краката му подчертават решението да се премине от думи към дела. Върху постамента на паметника били изписани 190 имена на четници и поборници и прикрепени твърди барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски, внушителна табела с текст и четири лъвски глави, из чиито уста бликала бистра вода.
Металните плочи на паметника са отлети във Виена.
Инициативата за построяването на Ботевия паметник във Враца е на кмета на града Цено Леонкев и на председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов.
Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка.
Паметникът е демонтиран през 1955 г.
На 2 юни 1964 г. се открива сегашният паметник на Христо Ботев, изработен от бронз и сив гранит, висок 12 метра. Автор е скулпторът Владимир Гиновски. До паметника гори вечен огън, донесен от Одеса, а върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчество и неговия боен път. Паметникът е част от скулптурно-архитектурен ансамбъл, включващ в себе си площад, стилизирано лъвче, шадраван и тревни площи дело на архитектите Делчо Сугарев и Иван Иванчев.


 II. Създаване на мемориален комплекс "Ботев път"- 1958 г.

Непосредствено след освобождението на България поборници и общественици полагат първите дървени, а по-късно и каменни паметници на признателност по пътя на Ботевата чета.
В 1901 г. комисия с участието на Ботеви четници съставя първия официален протокол за сраженията на четата във Врачанския балкан. За ознаменуване 25-годишнината от подвига на Христо Ботев и неговата чета се полага основният камък на бъдещия паметник на връх Околчица.
През есента на 1924 г. по инициатива на Врачанското читалище "Развитие" е формиран комитет за издигане на нов паметник на Христо Ботев във Враца. Инициативният комитет поставя временен маркировъчен знак на Околчица във връзка с честванията през 1926 г. Знакът представлявал четириметров православен руски кръст - кръст, какъвто носели опълченците по време на националноосвободителните борби.
В 1936 г. Ботевският комитет във Враца предприема строителството на паметника на Околчица по проект на арх. Петър Дограмаджиев и инж. Никола Новоселски във формата на осмоконечен кръст с височина 28 метра. Строителството завършва през 1939 г.
Политическите промени в България водят до замяната на кръста на паметника с петолъчна звезда през 1947 г., която по същите причини в 1991 г. е свалена и паметникът възвръща автентичния си вид с опълченски кръст.
Още през 1936 г. се родила идеята за очертаване на Ботевия път от Козлодуй до Околчица с трайни дървесни насаждения. В 1946 г. трима изследователи на Ботевото дело - Димитър Осинин, Павел Делирадев и Иван Велков определят върху терена бойния път на четата. Три години по-късно този път е маркиран с 53 пътепоказателни камъка и шест паметни плочи, а в 1954 г. започва очертаването му с дървесна растителност.
Официалното изграждане на алеята-паметник от Козлодуйския бряг до лобното място на Христо Ботев във Врачанския балкан е започнато на 27.V.1958 г. с постановление на Министерския съвет.
През 1899 г. комисия определя пътя на Ботевата чета след гибелта на Войводата и съставя официален протокол. Същата година пътят на Ботевата чета от лобното място на Христо Ботев до местността Рашов дол във Врачанския балкан е маркиран и по него минават първите 40 организирани туристи. Предстои осъществяването на последния етап от развитието на Мемориалния комплекс - определяне и маркиране движението на малките групи и отделните четници от Тетевенския и Троянския балкан.


III. Национален туристически поход
 
През 1947 г. 17 Ботеви поклонници-туристи преминават по пътя на Ботевата чета и полагат началото на най-голямата родолюбива проява в българското туристическо движение. Походът се провежда ежегодно от 27 май до 2 юни по 120 км маршрут от Козлодуйския бряг до връх Околчица. Осъществява се с подкрепата на Държавната агенция за младежта и спорта, БТС, МОН, Ботевски комитет при Община Враца, Туристическо дружество УВеслецФ, Мемориален комплекс "Ботев път".
Най-многобройни са били участниците в похода през 1976 г., когато са се включили 8 600 туристи.

 
IV. Международна награда на името на поета-революционер

Международната Ботевска награда е учредена с указ щ 1695 на Държавния съвет на Народна Република България от 1972 г. И се присъжда на поети и публицисти за принос в световната литература. До 1986 г. е връчвана на всеки 5 години. Следва 10-годишен период, в който не е връчвана, след което традицията отново бива възстановена.
Ето и лауреатите на високото отличие:

Евгений Евтушенко
Руска федерация
Поет, носител на литературните премии "Фруджено-81", Академия ДСИМБАФ, Международната премия "Златен лъв", Почетен член на Испанската и Американската академии, професор в университетите в Питсбърг и Санта Доминго. Носител на Държавната премия на СССР (1984) и Цароселската художествена премия (2003). Член на общество "Мемориал".
 
Бранко Цветковски
Република Македония 
Поет, публицист и преводач. Генерален директор на националния театър в Македония.
 
Надин Гордимър
ЮАР 
Почетен член на Американската академия за изкуство и литература и на Американската академия за хуманитарни и естествени науки. В 1991 г. е удостоена с нобелова награда за литература.
 
Гюнтер Валраф
ФРГ 
Публицист и писател, документалист.
 
Нил Гилевич
Република Беларус 
Поет, фолклорист, преводач, литературовед и изследовател. Професор по литература в Минския университет.
 
Марио Бенедети
Република Уругвай
Автор на романи, разкази и белетристични книги.
 
Дмитро Павличко
Република Украйна
Поет и преводач. Секретар на Съюза на писателите в Украйна.
 
Мирослав Кърлежа
Република Хърватска 
Поет, белетрист, публицист. Събраните му съчинения са повече от 50 тома.
 
Ахмад Ал. Ахмад
Сирия
Поет и преводач. Професор в Дамаския филологически факултет. Председател на асоциацията на поетите. Издател на списание "Чуждестранна литература".
 
Расул Гамзатов
Русия 
Поет, удостоен със званието "Народен поет на Дагестан".
 
Рафаел Алберти
Испания
Участник в Гражданската война, поет-интернационалист, отличен с високи държавни и литературни награди в Испания.
 
Пиер Сегерс
Франция
Носител на литературната награда "Аполинер". Основава групата на френските писатели срещу войната и немската окупация. Редактор на сп. "Поезия".
 
Ласло Наги
Унгария 
Поет, публицист и преводач от английски, испански, немски и славянски езици. Носител на държавната награда "Лайош Кошут".
 
Николас Гилен
Куба
Печели наградата за революционна поезия.
 
Алексей Сурков
Русия
Поет и публицист. Един от първите журналисти, стъпили в България с частите на Трети Украински фронт.
 

V. Национална художествена изложба "Земята на Ботев"

 и Национален конкурс за изпълнение на Ботева и Българска възрожденска поезия и проза за професионалисти. Провеждат се от 1976 г., съответно на всяка юбилейна и през две години.


VI. Национален литературен конкурс "Живеем в земята на Ботев"

Провежда се от 1995 г., досега в него са участвали повече от 750 ученици от цялата страна. Творбите на всички наградени в конкурса бяха издадени в едноименен сборник през 2001 г.


VII. Ученически общински съвет

През 1998 г. във Враца е учреден Ученически общински съвет, чиито председател и членове ежегодно се избират от учениците в града.
В рамките на Ботевите дни председателят на ученическия общински съвет получава символичния ключ на града и изпълнява представителните функции на Детски кмет.


VIII. Училища с неговото име

През 2001 г. се постави началото на национални срещи на ученици от училища в страната, носещи името на Христо Ботев
В първата национална среща участваха повече от 500 ученици от 6 училища от страната и 7 от общината.


IX. Симпозиум по скулптура

През 2002 г. се учреди национален симпозиум по скулптура. Симпозиумът е ежегоден, като създадените творби остават във Враца за обогатяване на парковото пространство. Творбите на първите осем участници са монтирани в района на централния градски площад "Христо Ботев".

 
 
Текстове под снимките:

Ботеви празници

Паметникът във Враца

Паметникът - 1955 г.

Свещено място - козлодуйският бряг

Параходът "Радецки"

Край паметника на войводата

Студенти по стъпките на Ботев, 1932 г.

Към заветния връх

Христо Ботев

Тоз, който падне...

02.06.2007