Втората световна
Началото на края започва с „Овърлорд”
На 6 юни започва десантът в Нормандия. За него тримата
големи - Сталин, Чърчил и Рузвелт, се договарят през декември 1943 г.
на срещата си в Техеран
В съзнанието на съвременниците вторият фронт в Европа по време на
Втората световна война е открит от западните съюзници на СССР на 6 юни
1944 г. с грандиозния десант в Нормандия, Северозападна Франция. Това
не е така. Всъщност началото е близо година по-рано, на 10 юли 1943
година. Тогава съюзниците дебаркират в Италия, с което пренасят
военните действия на европейския континент. Това събитие има
изключително сериозни последствия както в политически, така и във
военен план върху цялостната ситуация в Стария континент. Но
най-голямата военна операция, извършена от съюзниците на запад в
техника и жива сила, това е именно десантът в Нормандия. В подготовката
на операция „Овърлорд” или „Властелин” участват
7000 кораба, 200 000 автомобила, които прехвърлят над 600 000 тона
доставки в района на десанта. Операцията се подсигурява от въздуха от
13 хиляди самолета срещу по-малко от 400 на Луфтвафе. За два месеца
британски и американски самолети хвърлят 195 000 т бомби над френски
транспортни възли и германски военни бази. При това огромно
превъзходство в жива сила и бойна техника от страна на съюзниците
Хитлер е принуден да изтегли част от елитните си дивизии от Източния
фронт и да ги хвърли срещу англо-американците в Западна Европа. На 6
юни над 135 500 съюзнически войници щурмуват френския бряг. Загиват
6000 американски и 4300 британски и канадски войници. Германците дават
8000 жертви. Но всичко това довежда до справедлива развръзка - края на
нацизма в Европа.
В началото на декември 1943 г. президентът на САЩ
Франклин Делано Рузвелт се среща в Тунис с генерал Дуайт Айзенхауер и
изведнъж отсича: “Айк, ти ще комадваш “Овърлорд”.
Това е кодовото название на десанта във Франция, който “Тримата
големи” Сталин, Чърчил и Рузвелт, са съгласували на
Техеранската конференция през ноември 1943 г. И чийто условен срок за
провеждане е краят на месец май 1944 г. 54-годишният Айзенхауер
вероятно е бил най-подходящият човек да оглави този пост. Той съумял да
сработи двете съвършено различни армии с техните генерали
американската и британската.
През пролетта на 1944 г. Англия се превръща в грандиозен военен лагер.
Танкодруми и автопаркове заемат огромни площи земя. За да направят
нужните учения с използването на бойни патрони и снаряди, англичаните
евакуират цялото население по брега на Девъншир. На заградените
участъци се издигат военни градчета от палатки. Само за първата вълна
от десанта са предвидени 130 000 души, а в течение на три месеца в
Европа трябва да се стоварят още 1,2 милиона души, 137 000 колесни
машини, 4200 танка и БТР и 3500 оръдия.
Британският генерал-лейтенант Фредрик Морган, отговорен за съставяне на
плана на десанта, си е харесал Нормандия още през пролетта на 1943-та.
Отбранителните съоръжения при Па дьо Кале са били твърде мощни, макар и
най-близко разположени до английския бряг. Това прави само Нормандия
достъпна за зоната на въздушното прикритие на десанта. Ако обаче
немците научат, че за мястото на десанта са определени бреговете на
Нормандия, то те биха могли да разгърнат там значителни сили и да
разгромят дебаркиралите съюзници. Необходимо е било те да бъдат
заблудени, че главният удар все пак ще бъде в Па дьо Кале. Така
възниква наистина блестящият план на съюзниците за измама на немците,
наречен операция “Фортитюд”. В Берлин смятат известния със
скандалното си поведение генерал Джордж Патън за най-агресивния и
решителен американски генерал. Самите янки го наричат
“каубоя”. В Берлин са уверени, че именно той ще командва
нахлуването във Франция.
Съюзниците знаят за това предположение. И започват да го превръщат в твърдо убеждение. На 22 януари 1944 г. Айзенхауер извиква Патън в Англия и го назначава за командващ 3-а армия. Контраразузнаването от своя страна пуска дезинформация, че всъщност той командва Първа американска група армии, която ще дебаркира в Па дьо Кале. Съответните служби развръщат цяла мрежа от радиостанции на тази фантомна група армии и водят непрекъснато оживени разговори по тях. И така създават впечатлението, че една голяма сила се готви трескаво за бойни действия. В резултат на това германското командване разгръща най-доброто, което има на Запад 15-а армия, именно в района на Па дьо Кале. Под заповедите на фюрера войските трескаво укрепват в този участък т.нар. Атлантически вал, който трябва да превърне в непристъпна крепост не само Бретан и Нормандия, но и цялото френско крайбрежие. Но всичко това така и си остава недовършено. С наближаването на деня “Д” британските власти изолират всички южни графства на Англия от останалата част от страната. Никой без специално разрешение не е могъл нито да ходи там, нито да ги напуска. Офицерите от специалните части съставят разписание на движението на всички поделения по време на самия десант. След което се прекратяват всякакви отпуски и напускания на лагерите. Щурмовите групи първата вълна на десанта, са затворени като в “концлагери”, оградени с бодлива тел и охранявани от военната полиция, за да попречат на който и да е войник или офицер да напусне мястото на дислокацията, след като вече е запознат с ролята, която ще изпълнява при провеждане на операцията.
Самият ден “Д” първоначално е бил определен
за 5 юни. Този избор е бил базиран на съчетанието на редица фактори -
фазите на луната, часа на прилива и часа на изгрева на слънцето.
Съюзниците са искали да се прехвърлят през пролива през нощта, за да
може тъмнината да скрие направлението и силата на удара. Правени са
разчети луната да освети зоната на десанта на парашутистите. А също
така десантните съдове да стигнат до брега 40 минути преди разсъмване,
за да започнат тогава бомбардировката и артилерийската подготовка от
бойните кораби. Но изборътът на датата зависел единствено от
предсказанията на синоптиците.
Сутринта на 4 юни Айзенхауер и неговият щаб провеждат съвещание с
метеорологическия комитет. Новините били лоши. Айзенхауер решава да
отложи нахлуването с един ден. Но към 3.30 сутринта на 5 юни вятърът
достига почти ураганна сила, дъждът вали като из ведро и дори залива
оперативния щаб на Айзенхауер в Портсмут. Нещата отиват към провал,
когато от щаба на флота, само на миля от щаба на Айзенхауер,
метеоролозите изпращат неочаквано добри новини - за около 36 часа,
смятано от сутринта на 6 юни, ще се задържи сравнително спокойно море,
след което се очаква ново влошаване на времето. Последствията от
всякакво по-нататъшно отлагане на десанта рискуват провала на цялата
генерална стратегия на съюзниците. И Айзенхауер обявява своето решение
нахлуването да започне на 6 юни. Веднага се разпращат съответните
заповеди. И 5000 кораба десантни, транспортни и бойни, излизат от
пристанищата.
Никой не можел да предположи, че янките ще се решат да
дебаркират при такова вълнение. Донесението на фелдмаршал Рундщед,
главнокомандващ Западния фронт, получено в 1 часа в Берлин, потвърждава
това: в Нормандия, на полуостров Котантен дебаркират големи парашутни и
планерно-десантни американски части. Хиляди самолети бомбардират жп
възлите и укрепленията на Атлантическия вал. Въпреки това Рундщед и
неговите генерали продължават да са убедени, че десантът ще се извърши
в най-тясната част на пролива между Кале и Диеп.
На Западния фронт по това време немците разполагат с 59 дивизии,
обединени в 17 армейски корпуса. Основната сила на фронта са групата
армии “Б” на фелдмаршал Ромел 36 дивизии, и
армейската група “Г” на генерал-полковник Бласковиц
12 дивизии. Останалите съединения, главно танкови, са резерв.
Числеността на немските дивизии не надвишава 10 000 души, танковите
съединения били с половината машини според щатовете, а Трети въздушен
флот се състоял само от 500 бойни самолета. Срещу тях от Острова са
готови за нахлуване четири напълно окомплектовани армии на съюзниците:
1-ва и 3-а американска, 2-ра английска и 1-ва канадска. В състава си те
включват 37 дивизии (23 пехотни, 10 бронетанкови и 4
въздушно-десантни). Десантът се прикрива от 300 бойни кораба и 11 000
самолета. Така съюзническите флот и авиация господстват в морето и във
въздуха.
На плацдармите започва да се води жестока борба за всеки метър земя.
Съюзниците се стремят да съединят отделните участъци на десант
общо 15, да ги разширят по фронта и в дълбочина. За цели 6 часа сектор
“Омаха” се превръща в кървав хаос. Американците лежат само
няколко метра от водата. Морските вълни стават червени от кръвта им.
Докато командирите не слизат на брега, войниците не се и опитват да
притичат напред. Това се случват на 6 юни 1944 г. в сектор
“Омаха”. Към края на деня американците вече са завзели
участък от 10 мили широчина и 3 в дълбочина. На брега завинаги остават
3000 от тях.
След първите три дена боеве съюзниците успяват да завземат няколко
полеви немски летища, на които веднага се пребазират щурмовите
самолети, атакуващи немските предни позиции. В отговор немците са
принудени да хвърлят в боя идващите от Източния фронт танкови резерви,
за да закрепят разпадащия се фронт. Но да осъществят контраудар със
силите на танкова група “Запад”, който Ромел планира да
нанесе между 9 и 12 юни, се оказва невъзможно. В това време съюзниците
преминават към втория етап на операция “Овърлорд”. На 12
юни те успяват да съединят отделните си плацдарми между реките Орн и
Вир и започват построяването на две изкуствени пристанища тип
“Мюлбъри”.
На 13 юни американските танкове пробиват немските позиции в района на
Карантан и отрязват пристанището на Шербур от фронта. И излезли на
оперативен простор, неудържимо се устремяват на югозапад към Авранш.
Това настъпление означавало, че операция “Овърлорд” за
откриването на втория фронт в Европа е завършила успешно.
02.06.2007
Мнения по темата: