Малко известно

Образите на Христо Ботев

Захарий Стоянов обявява първия конкурс между художници за портрет на безсмъртния поет и революционер, от които са известни имената само на двама
     
Проф. д-р Вера Динова-Русева

Портрет от неизвестен автор, 1888 г.

Няма българин, който да не познава от дете образа на легендарния поет-революционер Христо Ботев. Точното описание на този образ е съхранено от личния му приятел, поборника Стоян Заимов, в критиката за книгата на един от най-ранните биографи на героя - революционера, писателя и обществения деец Захарий Стоянов "Христо Ботйов. Опит за биография" (1889). Заимов пише: "Ботев беше действително образец на мъжка красота, при това висок, снажен, с офицерска виправка, гдето се е рекло, левент-гидия. Косите му не бяха тъмни и лъскави, както казва биографът, а "карыя", при това гладки, светли и мазни. Очите му бяха действително големи, но не "черни като на гарван", както ги рисува биографът, а бяха също като косите му "карыя", при това малко подвижни и почти всякога спокойни, като че ли гледаха вечно върху една отдавна избрана точка... Челото му беше широко, но не и изпъкнало, а равно и гладко."

 Портрет изпълнен с черен молив от Георги Данчов - Зографина, 1887 г.

Този спор се разгаря във връзка с изработването на художествен образ на поета-революционер, който трябва да бъде поместен в биографията и в събраните Ботеви съчинения. След устроен от Захарий Стоянов конкурс за погръден портретен образ на Ботев между трима художници, в книгите бива публикуван само един и същ графичен портрет - гравюра върху стомана, отпечатана в ателието на Ф.А. Брокхауз в Лайпциг, чийто автор и гравьор не са отбелязани. От проучванията ми се оказа, че единият поканен за конкурса художник е бил революционерът Георги Данчов-Зографина, от когото познаваме четири графични варианта с лика на героя - от 1887-а, 1894-а и два от 1896-а година. Другият участник е бил графикът, поетът и журналистът Димитър Панайотов. Третият участник, чийто Ботев образ е бил предпочетен за изданията и поместен в тях, остава неизвестен. И тримата художници представят Ботев така, както е описан словесно в биографията на Захарий Стоянов. Графиките на Данчов и Панайотов били отхвърлени от него и получили публичност в отделни издания.

Гравюра на Димитър Панайотов,1887 г.

В основата на този пръв художествен конкурс в България лежи не авторска прищявка, а един проблем от общонационално значение - какъв трябва да остане физическият образ на Христо Ботев в паметта на българските поколения. Такава отговорна задача е могла да бъде родена само в съзнанието на голяма и решителна личност в българската история, каквато е бил Захари Стоянов.
Този конкурс ни връща доста години преди издаването на книгата "Христо Ботйов. Опит за биография". Само няколко месеца след смъртта на поета-революционер, в края на 1876 г., неговият пръв художествен образ се появява в стенен "Календар за година 1877", издаден от радетеля за свободата на България Танас Киров в печатницата на Централното българско училище в Болград, Бесарабия. Навярно това е станало по инициатива на близкия другар на Ботев и един от първите му биографи Киро Тулешков. Образът на героя от стенния календар е бил включен в симетрично композиран като текст и изображение правоъгълник с размер 65 х 50 см. Под него стои надписът "Христо Ботйов войвода" и е поместено стихотворение за него от неизвестен поет. Денят 10 юни (погрешно отбелязано) Танас Киров означил като празник на "Великомъченик Христо Ботйов". Васил Левски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Никола Войводов, Ангел Кънчев и др. български революционери, загинали за свободата на родината, са отбелязани като мъченици. Така била продължена традицията, подхваната от самия Ботев, който пръв провъзгласява загиналите за отечеството революционери за народни светци, отбелязвайки имената им в издадените от него стенни календари за годините 1875 и 1876 с образите на Хаджи Димитър и Васил Левски.

Портретна скица от Антон Митов, 1891 г.

Образът на Ботев представлява гравюра върху дърво с размери 20 Х 40 см, изобразяваща героя в 3/4 ръст - изправен, въоръжен, във въстаническа униформа, подобно на образите на Хаджи Димитър и Васил Левски в предшестващите календари. В лявата си ръка той държи качулест калпак с изображение на лъвче. Този образ става широко популярен, особено сред българската емиграция в Бесарабия и Влашко, не само чрез календара, но защото е бил отпечатан в голям тираж и върху картички.
Авторът на този пръв художествен образ на Ботев и едновременно пръв, показващ го в униформата на войвода, е неизвестен. Данни не са запазени. Киро Тулешков е потърсил подходящ художник с революционни разбирания, комуто за изработването на гравюрата е дал последната снимка на Ботев, направена в Букурещ преди заминаването с четата за България, на която той е с братята си Стефан, Кирил и Боян. На тази последна Ботева снимка външният вид на героя е значително променен в сравнение с онзи, който познаваме от предшестващите три негови фотоса - от 1865 г. в Одеса със съученици от II одеска гимназия, от май 1875 г. - самостоятелен фотопортрет в елипса, и от август-септември 1875 година с Никола Славков и Иван Драсов. 

Христо Ботев с братята си Стефан, Боян и Кирил, 1876 г. 

На споменатия последен фотос Ботев е доста отслабнал в лицето, с късо подстригана пригладена коса, с характерните си мустаци, но с малка брада и без следа от сравнително гъстите бакенбарди. Това съвсем не е познатият ни и популярен до днес външен лик на поета-революционер. Художникът на образа от календара е изобразил Ботев така, както той е загинал на Вола, използвайки последната му снимка. При това му е била добре позната въстаническата униформа, което потвърждава, че е бил от революционните среди. Самият Ботев никога не се е снимал в четническо облекло. Художникът или се е виждал на живо с него на букурещката гара "Филарет" преди отпътуването му с влак за Гюргево, или е ползвал запазената снимка на Ботевия съратник Сава Пенев от Търново, облечен в четническа униформа.
Едно обаче е безспорно. Авторът на образа от календара е бил неопитен и недостатъчно школуван художник или творец с известна художествена школовка, но в залеза на своите възможности. При това, гравьорът е копирал рисунката направо, от което е произлязла една несъобразност. Ботев държи дръжката на поставената в ножницата сабя с дясната, вместо с лявата ръка, а по военните правила тя виси от лявата страна на тялото, за да може да бъде извадена бързо и лесно с дясната.
Образът от календара не е единственият, в който Христо Ботев е изобразен така, както е загинал. Подобни са последвалите публикации на Захарий Стоянов на негови изображения от първия паметник на героя (1890), стоял дълги години на малкия площад във Враца, и портретната скица с креда от Антон Митов, публикувана през 1891 г. в сп. "Илюстрация - Светлина". Тези образи показват колко разгорещен и упорит е бил някога спорът какъв трябва да остане образът на Христо Ботев в паметта на бъдещите български поколения. Независимо от различните индивидуални творчески тълкувания на десетките художници през годините след затихването на спора до днес, този образ осъществява национално значимата патриотична идея на Захари Стоянов според неговите разбирания.

02.06.2007