Искам думата

Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение, да споделите проблемите си, да заемете позиция ...

Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"
iskamdumata@duma.bg

Взела върху себе си благородната мисия за освобождението на българския народ от османската тирания, за включването му в семейството на цивилизованите християнски народи на Европа, Русия започва преди 130 години тежка война с Турция. Макар и да бе изпаднала в дълбока криза, турската империя имаше силна армия, в някои отношения по-добре въоръжена от руската, с дисциплиниран и издръжлив войнишки състав, силно податлив на религиозна манипулация, с подготвени командири, между които и европейци с военен опит. Руските войски бяха на хиляди километри от страната си, а турската армия беше на територията на своята държава, която на редица места беше и колонизирана от преселени в България турци, съставляващи в някои райони компактна маса. Трудни бяха и географските условия с планинските вериги и хълмистите равнини на Балканите, особено Стара планина. А най-сериозното, и то първото препятствие, бе пълноводната и широка европейска река Дунав.
Руската армия беше вече прекосила Дунава на 21 срещу 22 юни 1877 г. при Галац, за да установи съобщенията си с родината и да отвлече турските сили. Главният стратегически удар трябваше да се нанесе на друго място. Там десантът усложняваше и извеждаше до степен на най-голям риск успеха на Русия във войната. Затова руското командване проведе продължително и задълбочено разузнаване и проучване, за да избере възможно най-удобното място за форсиране на река Дунав и за десант на десния й бряг.

Разузнаването е по цялото течение на Дунав

от устието му до Видин между 24 май и 1 юни 1877 г., за да се прикрият истинските намерения на руското командване - да се заобиколи известния четириъгълник на турските крепости в Североизточна България, като се намери място за преминаване на реката по-назапад.
Изборът падна на крайбрежния Свищов. Той, както и другите градове по Дунава, беше укрепен и турците смятаха отбраната му за сигурна. По време на инспекционната проверка Абдул Керим паша беше отговорил самодоволно на опасенията на един от офицерите си, че русите могат да форсират Дунав при този град: "По-скоро на дланите ми ще израснат косми, отколкото те да се промъкнат на това място." Градът е неблагоприятен за десант, защото десният бряг е много по-висок от левия. Съсредоточаването на руските войски ставаше само нощем и при най-старателна маскировка. Руското командване избра най-подготвените бойни части за рискования десант - 14-а дивизия, командвана от ген.-майор Михаил Иванович Драгомиров, офицер с блестящи качества, завършил Военната академия със златен медал, професор по тактика, работил и в Генералния щаб. За участие в десанта е определена и 4-а стрелкова бригада, и някои други части.
Десантът бе насрочен за нощта на 26 срещу 27 юни 1877 г. Отрядът за него бе съсредоточен в срещуположната на Свищов румънска Зимница през нощта на 25 срещу 26 юни при най-голяма тишина и строги мерки за опазване на тайната. Дори императорът узнава мястото на десанта едва вечерта на 26 юни.
За заблуждение на турската страна на 26 юни започва артилерийски обстрел на Тутракан, Русчук и Никопол, а от румънската артилерия - на Видин. Със същата цел руски части извършиха набези от района между Олтеница и Гюргево.
Турските военни бяха заблудени. Офицерите им от Свищов гуляли весело в гостилницата на града чак до полунощ, когато руските войски вече пристъпват към десанта. По разпореждането на ген. Драгомиров десантът трябва да стане на 8 ешелона. В първия ешелон влизат 12 роти от Воинския пехотен полк, сотня пластуни (войници за стражева служба), 60 казаци с конете и 8 планински оръдия (около 2500 души), с началник командирът на Воинския полк полк. Родионов.
Турските постове забелязват понтоните твърде късно и но не успяват да предотвратят дебаркирането, но потопяват един сал с 2 оръдия и няколко понтона. Първа слиза на брега 1-ва стрелкова рота на щабс-кап. Остапов, слиза и сотнята пластуни. Почти по същото време акостират и понтоните с 3-та стрелкова рота на кап. Фок. Двадесетина руси се изкачват по стръмния бряг и нападат караулката. Турците запалват сигналните огньове. Забелязали ги, частите им от Свищов и Вардим се насочват към мястото на десанта. Завързва се ожесточен бой в и около Текир дере. Ротата на кап. Фок и още една рота са обградени. С прииждащите подкрепления турците започват да ги изтласкват към брега. Но на помощ се притичват войници от втория ешелон, макар че той понася големи загуби при форсирането на Дунав. Голяма е заслугата на поручик Маторний, който се хвърля с ротата си срещу турците, за да спаси другарите си. Макар и да имат изгодна позиция и числено превъзходство, турците започват да отстъпват. Минският полк повторно ги обръща в бягство и мястото на десанта остава вън от обсега на турския огън.
Към 5 ч. сутринта на 27 юни руските части на изток от Свищов предприемат атака и изтласкват турците по цялата линия на фронта в това направление.

Вестта за тази победа

вдига на атака руските части на западния фронт и те прокуждат противника далеко от града.
По същото време дебаркира третият ешелон, с който пристига ген. Драгомиров и ген. Скобелев-син, който участва доброволно в операцията. След прехвърлянето през Дунава на цялата 2-ра бригада на 14-та пехотна дивизия и на 4-та стрелкова бригада, са овладени височините край Свищов. Турците се оттеглят към Търново. При десанта са ранени и убити 802 руси.
Към 15 ч. руските войски влизат в града, посрещнати с неописуема радост и любов.
За това разказва в писмо до близките си руски войник: "Щом като ни видяха, българите се хвърлиха към нас като луди - прегръщат ни, всеки иска да се целува... Децата измъкват от джобовете си тютюн или някакъв плод... Мнозина даже се просълзиха, децата се хвърлиха на вратовете ни. Разбира се, всеки си спомни за своите. Беше ни така радостно..."