Думи, докоснати от ангелско крило

В първия си роман "Яловата вдовица" Бойка Асиова описва
видимото и невидимото битие челочеческо

Вилиана Семерджиева

Автограф за колегата Димитър Шумналиев

Противно на възприетата и престижна поза на непоклатимо съдийско хладнокръвие, ще започна с признание в любов: обичам текстовете на Бойка Асиова, нейния начин на осмисляне на видимото и невидимото битие человеческо, свежото словесно дихание на нейния роден край. Обичам ги и завиждам - неведнъж съм й го казвал, - заради онези нейни пърхащи сто врабчета на чистия и сладостен спомен за планински люде, естествени и първични, с естествените им и първични страсти, със странната им лексика, уж с груби помисли и действия, а дълбоко в душите докоснати от ангелско крило. Това каза Анжел Вагенщайн, който представи новата книга на Бойка Асиова "Яловата вдовица" на премиерата й завчера в Народната библиотека "Св. св. Киерил и Методий". Завиждам й, че знае онези забравени думи, които като пролетен полъх от красивата котловина, полегнала в прегръдките на три планини, освежават застоялия въздух на нашето съвременно и стерилно словесно общуване, добави известният писател.
Първият роман на Бойка Асиова "Яловата вдовица" е издание на ИК "Жанет 45", както и книгата й с разкази "Мъжко можене" (2002). Оформлението е дело на художника Христо Гочев, носител на първа награда за художествено оформление на книги на първия световен форум по дизайн на книгата във Франкфурт. Това е подаръкът за авторката от издателството, обясниха от ИК "Жанет 45". Много писатели, журналисти, близки, приятели, почитатели на Бойка Асиова, всички присъстващи можахме да се потопим в атмосферата на романа благодарение на проникновения артистичен прочит на откъси от книгата на актрисата Лидия Вълкова.
Отдавна и неизлечимо изкушен от драматургията, и предимно от нейния кинематографски поглед към нещата от живота, аз се опитах да потърся онзи магнитен център, онази вътрешна притегателна сила, която подобно на слънцето държи в гравитационното си поле орбитите на сюжетните сателити - а в романа на Бойка те са много - и не позволява те да се разлетят из първичния неорганизиран хаос на творческото въображение, каза още в представянето Анжел Вагенщайн. Или, както се казва, опитах да открия главната носеща колона на сюжета и мисля, че няма да сбъркаме, ако от множеството съдби - главни, второстепенни или направо излишни, без каквото и да било значение за развитието на разказа, извлечем като златен дамар, или да го изразим така - като главна поддържаща мелодия, съдбата и странната мълчалива любов между албанеца Адем и вдовицата Враница. Там се крие вътрешната сила на творбата, нейната страст, авторският благослов за тази греховна, но толкова човешка връзка между две самотни и жадни за ласка души, подчерта Вагенщайн.
Бойка, толкова развълнувана, както никога не й е проличавало, благодари "на всички, които дойдохте. Единственото, което мога да ви отвърна на това внимание към мен е вашето очакване да се случи и книгата да ви хареса".
Нейната приятелка Богдана Крънчева, бивша директорка на радио Благоевград, припомни за първата книга на Бойка - "Добрата дума", и че през всичките години оттогава тя винаги е търсила и намирала добри хора, добри герои, истински. Каквито могат да се намерят и в нейната страница във в. "Земя" всеки понеделник.
Известната народна певица Любка Рондова, която винаги съпътства Бойка в премиерите на нейните книги, пожела да я поздрави с една своя песен, "която Бойка много обича": "Смиляна ми се армаса/ во Костур града голема,/ на тая кукя чуена/ со девет порти на нея/ и мала врата отгоре,/ малечко момче убаво..."
Самата Бойка знае и изпълнява вълшебно десетки песни, научени от майка й - наскоро тя си отиде от този свят, но остава да живее в предишната й книга "Песните на мама". Която и книга на Бойка Асиова да отгърнете, ще изпитате вълнението и насладата от нещо много съкровено, истинско, българско - и "Сребърната пара", и "Да излъжеш дявола", и "Мир вам, сто врабчета", и "Мъжко можене", и "Приписки"...

09.06.2007