Серенгети няма да загине

Лъвският рев е най-величествената музика на сътворението!

Макар да прави път на слона и да бяга от носорога и хипопотама, точно него хората наричат цар на животните


"Отидеш ли в страна, където всички подражават на лъва, ти не може да подражаваш на козата."
Африканска поговорка

Лъвът прави път на слона, ако се срещнат по тясна пътека. Носорогът и хипопотамът лесно могат да пропъдят лъва. Въпреки това и днес за повечето хора лъвът си остава цар на животните, също както в старите басни за животните герои.
С какво всъщност толкова силно ни впечатлява лъвът? Дали с гривестата си зевсова глава или с кехлибарените си очи? А може би с рева си? Ревът на лъва се смята за най-великолепния и най-внушителния звук на сътворението. При благоприятни условия той може да бъде чут на осем-десет километра. Лъвовете реват най-често след залез слънце в продължение на около един час. Ето как описва лъвския рев големият познавач на животните проф. Бернхард Гжимек:
- Лъвският рев ми действа като камбанен звън - като хлапе аз съм бил камбани. Той ме настройва тържествено и сериозно. Някои хора казват, че потръпвали от приятно задоволство, слушайки лъвския рев. Но изглежда, че това се отнася само за онези случаи, когато човек се намира в джип или в зоопарк...
Лъвът обитава саваните. Някога се е срещал в цяла Африка. Днес той е изчезнал от северните й райони и рядко може да се види в западните. Колкото и куриозно да звучи за мнозина, преди векове той е обитавал и нашите земи! Дължината на тялото му е от 3,25 до 3,75 метра включително опашката. На тегло достига от 200 до 275 килограма. Продължителността на живота му е от 15 до 20 години. Максималната скорост с която преследва плячката е 60 километра в час. Живее в семейства, съставени от лъвици, малки лъвчета до две години и мъжки лъв водач.
При лъвовете има известни спортсменски правила. Група лъвове мирно изяждат заедно една зебра, докато много от нашите домашни кучета не могат да ядат от една паничка. Наистина понякога мъжкарите се бият така, че на мястото на борбата остават цели кичури черна или жълта козина от гривата и следи от кръв. Случва се и някой да загине, но това не става по-често отколкото при боксьорите на ринга.
Лъвските брачни двойки се отделят настрана и дни наред се занимават само с ухажване. И в най-големия зной те се чифтосват тридесет до четиридесет пъти на ден. Истинският копулативен акт трае само три-шест секунди. Бременността на лъвицата е 110 дни. Ражда средно по четири малки някъде сред скалите или в гъсталака, но станат ли на шест седмици, тя се върща гордо в прайда*.
Лъвове от прайда ловуват колективно. Два или три лъва лягат на известно разстояние от зебрите и антилопите, скрити в тревата. Останалите се промъкват в кръг около жертвите, нападат ги изведнъж от противоположната страна и ги подгонват право към другарите си. Общо взето лъвовете бързо убиват жертвата си, като обикновено се нахвърлят върху нея отстрани или отзад.
В прайда дълго време хранят болните и слабите лъвове. Не е известно дали старите лъвове биват изключвани от прайда, или те доброволно отбягват общуването с останалите. Остарелите лъвици остават по-дълго в групата отколкото мъжките. В края на краищата всички ще бъдат разкъсани от хиени или диви кучета. В дивата природа не се умира от болест или от старост.
Какво чувстват хората в устата на лъва? Някои хора са имали щастието след като са били грабнати и отнесени от лъв, да бъдат спасени. Придружителите им или кучетата са прогонвали лъва. Известният мисионер Дейвид Ливингстън подробно е описал какво е изпитал, намирайки се в устата на лъва. Той не усещал нито болка, нито уплаха, нито страх от смъртта, а бил като парализиран и напълно безразличен, както пациент пред операция и вече полуупоен.


Битка на живот и смърт

Панагюрецът Никола Делирадев е един от най-големите ловци на света. Живял е от 1907 до 1961 година в Етиопия. В книгата си "Последният ми лов на слонове" е описал пътешествията си и ловните приключения.

...Из високата трева нещо шумоли и издава приглушени звуци. Изведнъж се чува гръмогласно: "Ау-у-у! Аух-аух!" Това е гърлената въздишка на лъв. Той е направил неуспешен скок след пъргавата антилопа или е уловил зебра. Косата ми се изправя. Гърленият звук е съвсем близък, като че гривестото чудовище дебне и плаши самия мене. А може би тишината създава тази измама. Страшно е да чуваш противника и да не го виждаш. Въпреки смущението си вървя. Окуражавам се, стискам пушката. Полянките излизат в равнина, обрасла с висока трева и бодливи храсти. Обляно от млечната светлина на луната, всичко изглежда недействително.
Спъвам се в меко, топло тяло. Газела. Полуизядена. Смутих нечий пир. Връщам се в лагера и лягам в палатката.

Чуваме рев на лъв. Лейтенантът ми смигва, зарежда пушката и тръгва право срещу лъва. Казах ви, юнак човек. Окото му не трепва. Лъвът пак реве сърдито, заплашително, саваната трепери, дори птиците бягат, а моят господар крачи срещу лъва. Аз го следвам на разкрач, а на десетина метра по-назад тичат другите войници. Тревата се раздвоява и пред нас разтърсва грива един огромен лъв. Сърдит, гневен. Ръмженето сякаш къса червата му. Лейтенантът не трепва и стреля в гърдите му. От раната бликва кръв, но и лъвът не трепва, хвърля се и поваля моя господар. В упор изпразвам пушката си в лъва, но той така ме плясва с предната си лапа, огромна и тежка, че пушката хвръква от ръцете ми. Фонтан от кръв ме плисва откъм раната на лъва, който се строполява върху лейтенанта и едва не го задушава с трупа си, не по-лек от двеста килограма. Опитвам се да го отместя, но и от моята ръка блика кръв, вие ми се свят, политам напред. Подхващат ме моите другари войници и ме пренасят в лагера. Спасяват и лейтенанта. Лъвът е скъсал с ноктите си левия му гръден мускул, строшил е ключицата му и е одраскал гърдите и диафрагмата му.



6 м скок с половин тон крава в устата!

Легендата Джон Хънтър и знаменитата му книга "Саваните на Кения" вече десетки години имат милиони почитатели по света.
 
"...Веднъж като вървях по брега на едно дере, чух хъркане на заспал лъв. Хвърлих камък, за да го вдигна. Вместо един, върху ми се нахвърлиха два лъва. Нямах време да мисля. Стрелях по единия и видях, че пада. Другият с голям скок мина точно над главата ми. Тези лъвове всъщност не ме нападнаха. Подплашени от камъка, те просто бягаха, а аз се случих на пътя им.


Предишната нощ един лъв беше прескочил шестметров ров, който обграждаше селото, грабнал една крава и прескочил обратно с кравата в уста. Зная, че това звучи невероятно, тъй като лъвът тежи не повече от 200 килограма, а кравата - вероятно двойно повече. И все пак мъжки лъв може да извърши такъв подвиг, и то с не повече усилия, отколкото са нужни на лисица, за да отвлече едно пиле.
Лъвът се вмъква с особена сръчност под трупа и прехвърля тежеста върху гърба си, като непрекъснато държи гърлото на кравата в устата си. При прескачане на препятствие опашката му се втвърдява и с нея пази равновесие. Масаите обясняват, че лъв без опашка не може да извърши подобен скок."



Напикани и на...рани от страх

Запаленият ловец Пламен Матеев, шеф на ЦАПК "Прогрес", е бил ръководител през 1993 г. на експертна група по програма на ООН в Танзания.
 
 Разказано от Пламен Матеев

...В Африка научих, че ловът е жизнеутвърждаваща философия, начин на възприемане на света.
Попаднах сред масаите - малко на брой, но едно от най-сериозните и войнствени племена в Африка. Бях доста притеснен като виждах как масайските юноши тръгват на лов за лъвове с копие, което сами си изковават. Всеки младеж преди да убие лъв с такова копие няма право да се жени. Не може да осъществи нормалната човешка функция да има поколение, ако не покаже, че е по-силен от царя на животните. Доста първично, но и доста сериозно за възприемане. Разбира се, това е вековна традиция. Ритуалът, с който се подготвят за изпитанието, е атракция. Пият някаква напитка, в която според мен има опиат. Местният шаман ги маже с нещо. Тръгват на лов към 2-3 часа през нощта. Битката става сутринта. Животното, ако се е нахранило, е лениво и не е в кондиция. Ако е гладно, е раздразнително и прибързано.
Аз не мога да го направя никога. Тогава за първи път се замислих и прозрях, че ловът не е само гъдел - да се почешеш или да си направиш снимка с трофея.


Когато работех в Танзания, ми обясниха, че ако не отида в резервата Нгоро-Нгоро, все едно не съм бил в тази страна. Кажеш ли, че искаш да отидеш там, местните изпитват към тебе уважение.
Нгоро-Нгоро е много по-интересен от Серенгети, който е за масова продукция. В него не се ловува, а само се разглежда. Оръжие се носи за случай на неизбежна самоотбрана - ако животни те атакуват.
Наех егери и тръгнахме. Осигуриха пушки, джипове, екипировка. Аз бях нещо като куфар. По пътя ми разказаха, че тук лъвовете спят по дърветата. Рекох си, че преувеличават. Такова нещо няма по света. Подпрях се на вратата, пушката ми на рамо и си пътувам. Много ми беше добре, защото наблюдавах ландшафта и виждах за първи път баобаби и разнообразни животни. Страхотна красота.
Към обяд спряха джипа на сянка. Реших да се измайтапя:
- Къде са тези спящи лъвове по дърветата?
- Ами над главата ти.
Извърнах се и застинах. На петдесет сантиметра от главата ми - лапа. В първия момент реших, че е инсценировка. Нищо подобно - ноктите на лъва се свиваха и разпускаха. Не смеех да шукна, защото лапата беше колкото главата ми. Само да ме тупне - и отлитам. Видях, че от клона висяха още няколко лапи. Забравих, че имам пушка. По едно време се сетих за нея, но си помислих: "Този ще го убия, но за втори изстрел няма да има време." Няма да ме има.
Пот течеше от мен, взеха да ми тракат зъбите.
През това време африканците, които ме водеха, се заливаха от смях. За тях явно това беше върховният момент, да видят белия човек как трепери и му тече пот отвсякъде.
Накрая ме похвалиха:
- Ти си герой. Други се напикават и още по-сериозни неща вършат в гащите. Ние нарочно спряхме тук.
Най-интересното беше, че лъвовете спяха и не реагираха. Оказа се, че през деня не ловуват - само нощем.
Такова чудо не ми се беше случвало...



3а фантастичното приключение се плащат 30 000 долара


Разказано от Стилиян Къдрев, обиколил с камера в ръка ловните полета на над 100 държави и автор на 80 ловни филма.


Страстен ловец, който не е убил лъв, живее единствено с мечтата да го направи. Такъв беше президентът на френската фирма "Кетнер" Бернард Илфи. 
Заминахме за Зимбабве. Истинският лов се предшестваше от загряващ излет. Трябваше да се осигури примамка за лъва. Обикновено целта е кафърският бивол. Ловуването му често е по-опасно от това на лъвове. Раненият бивол е свиреп и безпощаден. Тежи близо 800 кг и е страхотно бърз. Рядко се случва от 80 - 100 метра да бъде повален с един изстрел и трябва да бъдете много точен с втория. Иначе...
Всичко мина благополучно. Окачихме бутовете на дърво в местност, обитавана от царя на животните.
Изчакахме три дни. Отидохме до примамката за да разберем дали е идвал лъва и най-важното по следите да преценим дали си заслужава отстрела. По тях може да се разбере големината, кондицията, от кой вид е и какво е състоянието на гривата му. Последното е много важно. Ако животното е живяло в храстите, гривата му се проскубва и трофейната му стойност пада. Всичко това може да бъде разчетено по следите само от местните хора.
Имахме късмет. Лъвът беше идвал и водачите ни убедиха, че животното си заслужава да украси колекцията ни.
Следващият етап беше построяването на чакало на стотина метра от примамката.
Започнахме да дебнем само нощем, защото тогава хищникът се храни.
Слуката ни споходи и отстреляхме великолепен черногривест лъв в отлично състояние.
Отстрелът на лъв в ЮАР струва 26 000 $. С дневните разходи сумата надхвърля 30 000 $.
В Зимбабве таксата е 4 000 $, но като се прибавят дневните пак излиза толкова.
Прието е да се мисли, че месото на хищниците е негодно за ядене. Не е вярно. Успешният ни лов завърши със задушевна другарска почерпка, като централно място в менюто заемаше пържола от лъв.


Трофей за ловното изложение през 1981 г.

Разказано от Димитър Калчев, ексминистър на държавната администрация.

...Не крия, че организирах няколко от сафаритата на  Пенчо Кубадински. Бях от доста години в Африка, имах опит в лова. За световното ловно изложение през 1981 г. Пенчо Кубадински трябваше да отстреля трофеен лъв, за да попадне в класацията. Издебнахме елитен лъв и Кубадински го простреля в хълбока отстрани. Лъвът се изправи в предсмъртна агония. Къде от страх, къде от неопитност, аз и колегата започнахме да стреляме. Убихме го. Оказа се, че сме го простреляли на няколко места в главата и сме похабили трофея.
Наложи се на другия ден да ходим отново на лов. Изстрелът на Кубадински беше точен. Трофеят днес е в музея на Ловно-рибарския съюз.


Когато мерникът е неточен...

Разказано от Пламен Кубадински

Случката, която баща ми (б.р. Пенчо Кубадински) най-често разказваше, беше за един лов на лъвове в Африка. Баща ми стрелял два пъти от джипа, но не улучил. Лъвовете станали и два от тях нападнали джипа.
Водачите изпразнили автоматичните си пушки, без никакъв ефект, тъй като се били уплашили.
Единият лъв се върнал, но другият продължил. Доколко е истина не знам, но го разказваха очевидци. В момента, в който лъвът скочил върху джипа, баща ми го гръмнал и той паднал.
След което мили с маркуч задниците на двамата африканци...

16.06.2007