Памет
Живот за хората
Партизанин, военачалник, обществен
деец
Иван Врачев е роден на 20 януари 1921 г. в Копривщица. Завършва средно
образование в родния си град и се отива в Етрополе, където става сарач
в работилницата на Сава Семерджиев, а 20-годишен е приет за член на
Етрополската организация на БКП, на която през следващата година е
избран за секретар.
Иван
Врачев, 1973 г.
Брат му Вельо става партизанин в чета
"Тодор Каблешков" на партизанска бригада "Георги Бенковски". Сестра им
- кака Нешка, беше домакиня.
Жената на Иван Врачев - Лака Койчева, е партизанка и участничка в
Отечествената война. Винаги е била неотлъчно до него. Нейната скромност
и деликатност винаги са ме респектирали. Вглеждам се във фотографията
на партизанките от Стрелча - Анка Векилова, Лука Делова, Лака Койчева -
Врачева, Анка Гуджева и Лалка Кунчева-Старибратова. Млади, красиви
жени, свързани с общата им цел - свободата.
Синът на Иван Врачев носи неговото партизанско име Максим. Дъщерята е с
името на майка му Цонка, има и красива внучка на име Венета.
Иван Врачев има труден, но съзидателен и активен живот. През 1941-1942
г. е войник в ОВК-полк - София. През суровата 1942 г. поради провал в
нелегалната дейност в Копривщица, е арестуван и следствен. Но поради
недоказани данни е освободен. Завърнал се в родния си град, той
установява връзка със своите другари Танчо Фингаров и Петко К.
Бояджиев, а на следващата година е ятак на партизаните. През октомври
1943 г. е партизанин в отряд "Г. Бенковски". През есента на 1943 г. на
партизанско събрание Иван Врачев е избран за
командир на отряда "Георги Бенковски".
Командирът на отряда е привърженик на тактиката във въоръжената борба,
наложена от времето и обстановката - конкретни и активни партизански
действия, в които има внезапни нападения и храброст, колективни
решения, лична преданост. Той е човечен, но и безкомпромисен към
враговете, виновни за безчинствата, теглилата и смъртта на стотици
беззащитни хора. След като запалват и изгарят къщата им, фашистите
интернират майка му в с. Водица, Поповско.
Успешна е акцията на отряда през октомври 1943 г. в с. Кръстевич,
Пловдивско и в с. Душанци, Софийско. И в двете селища партизаните са
посрещнати радушно от селяните.
Рано сутринта на 24 март 1944 г. родният град на Иван Врачев е овладян
от партизаните на бригада "Г. Бенковски" и чета "Бачо Киро" на бригада
"Чавдар". Не са дали нито една жертва. По съвпадение полицейският
участък в града бил в същата сграда до река Тополница, където преди
десетилетия, на 20 април 1876 г., конакът е нападнат от въстаниците
начело с апостола Тодор Каблешков. Този път полицейският участък е
превзет от партизаните без изстрел. Полицейската групировка е пленена,
общинският архив - изгорен. Провежда се вълнуващ митинг, на който
говори Ст. Халачев. Копривщица става първият град в страната, овладян
от партизаните. Ще минат години и две планински морени ще красят площад
"20 април". Едната е с текста на "Кървавото писмо", подписано от Тодор
Каблешков. Другата е със съдържание, посветено на партизанската акция
на 24 март 1944 г. Две епохи - две събития с историческа стойност...
Тази акция предизвиква главореза Кочо Стоянов, пристигнал неслучайно в
този град. Училището и мазетата са препълнени. Училището се превръща в
нов полицейски участък. Шосетата са задръстени от обози, военни коли,
каруци. Глад, студ, преследвания и инквизиции. Командирът на 27-и
пехотен полк обявява имената на 300 души, взели участие в блокадата на
Кръстевич, Стрелча, Душанци, Копривщица. Бригада "Г. Бенковски" се
оттегля на юг към Калето, а шест партизански къщи са запалени от
освирепелите полицаи, 40 души са арестувани, измъчвани и интернирани,
някои не се завръщат. Зверски е убит най-добрият ятак на партизаните
Иван Кривуралчев (Малкия Патриот). С него е и Христо Тороманов, баща на
пет деца. Лекарят на войсковата част през август 1944 г. в местността
Петдесятница изважда от санитарната си част спирта, изсипва го върху
двамата ремсисти Велко Йончев и Кунчо Фитлелов и ги запалва живи. Името
му, макар и известно, не заслужава да бъде споменавано... Тези и още
много подобни случаи доказват, че у нас не просто е имало фашизъм. Той
е бил озверен и свиреп, и това още повече засилва народната омраза.
Иван Кокалов, партизанин от бригадата, по чудо се спасява. Укрил се в
близкия храсталак, а край него минавал войник. И двамата нямо се
поглеждат. По-късно става ясно, че този войник, навярно връстник на
Иван Кокалов, е от с. Сребрино, Пазарджишко. Той не го предава. Не го
блазнят обещаваните черни хилядарки от полицията.
Копривщица, градът-музей, в който ще издигнат паметник на своя
съгражданин
Кметът на Копривщица Цанчо Дебелянов (няма
връзка с Димчо Дебелянов), получава писмо от партизанската бригада:
"Забраняваме ти да реквизираш стоката на народа и да я пращаш на
фашистите, били те немски или български. Все са фашисти, от един дол
дренки." Предупреждението е категорично - да си подаде оставката. Но
кметът не изпълнява партизанската поръка, затова след успешната акция
на 24 март заедно с Иван Рашков е ликвидиран. Решението е взето от Щаба
на бригадата. Такива са
партизанските закони - сурови, но справедливи.
Мобилизирана е близо 30-хилядна армия и полиция срещу народните синове.
През юли е проведена акция в с. Старосел, известно с голям брой
полицаи. В тази акция Иван Врачев е ръководител на щурмовата група. От
юли до септември бригада "Г. Бенковски" се разраства и достига до 263
души. Със значима бойна и политическа стойност е акцията на 30 юли,
осъществена от шестима партизани: Михал -Александър Пашов, Огнян -
Кунчо Кацаров, Стаханов, Стоянчо - Грую Палавеев, Петко Радоев и Петър
Драганов. В ожесточения бой част от тях загиват.
На 4 срещу 5 септември 1944 г. под ръководството на комисаря на 2-ра
оперативна зона Гочо Гочев се провежда среща-съвещание в местността
Чивира. Разглежда се Окръжно IV на ЦК на БКП. Присъстват Иван Врачев,
Стоян Мичев, Гроздан Векилов и Никола Згуров. Изготвен е план за
действие, овладени са Душанци, Лъджене (Антон), Пирдоп, Копривщица,
Стрелча и Панагюрище. В архива на НОВА под инв. номер 98.1.8 са
посочени следните имена и длъжности: командир Иван Врачев, политкомисар
Стоян Мичев, началник щаб Георги Момеков, помощник командир Динчо
Дупинов и Никола Сгуров. Връщайки се в годините на антифашистката
съпротива в Централното Средногорие, не бива да не си спомним за
съдбата и на 16-те партизани, излезли в местността Три поляни от чета
"Странджата" на отряд "Васил Левски". Избити са по най-зверски начин от
войската и жандармерията. Срещу десетките не добре въоръжени партизани
са изпратетни войскови поделения на 21-ви пехотен полк и Трети
дивизионен артилерийски полк. Това става на Столоватото краище. Само
двама остават живите свидетели на тази кървава трагедия - Иван Кокалов
и Добри Дудов.
Стрелбата е ожесточена, но бригадата е спасена.
След двадесетина дни партизаните са погребани от техните бойни другари.
По този повод Веселин Андреев пише "Балада за шестнадесетте". По-късно
сръбският скулптор-партизанин Джоко Радивоевич, приятел на Иван Врачев,
ги пресъздава в известния паметник "Шестнайсетте". Участници в
антифашистката борба и признателни потомци от Стрелча, Кръстевич,
Копривщица, Съединение и други селища в дните около 2 юни полагат свежи
цветя и скланят глави пред тяхната памет.
Иван Врачев става командир на гвардейска рота в първата фаза на
Отечествената война, в състава на 27-и пехотен полк. Той отново е в
челните редици, но е тежко ранен и след кратък престой в санитарната
част на полка предсрочно се завръща.
На 12 декември 1944 г. в Пазарджик се провежда срещата-раздяла с
партизани и фронтоваци. Всички си дават думата да се срещнат отново на
мястото на спасителницата - Барикадите. Това става години наред, а
когато през 1969 г. се открива дома-паметник "Барикадите", срещите
стават по-чести.
От февруари до октомври 1945 г. Врачев завършва курса за старши офицери
при НВУ "В. Левски". От октомври 1945 г. до февруари 1947 г. е командир
на курсантска рота във Военното училище. От февруари 1947 г. до
септември 1948 г. е военно аташе в Белград. От септември 1948 г. до
средата на 1952 г. е командир на 18-и пехотен полк във Велико Търново,
командир на 10-и пехотен полк - Кърджали, и командир на 2-ра пехотна
дивизия. От 1952 до 1954 г. е командир на Втора армия. В решението на
Политбюро на ЦК на БКП от 15 май 1954 г. е посочено, че генерал-майор
Иван Врачев от командващ 2-ра армия е изпратен на обучение в АГЩ "Кл.
Ворошилов" - Москва. След завършването й е началник на ГЩ на БНА.
Иван Врачев постига всичко, като
съчетава практическите действия с новите познания.
Той не се задоволява с постигнатото, все търси нови решения и ги
намира. Свидетелка съм и на неговото настояване, действия и участие
като автор в изготвянето и приемането на Постановление номер 28 на МС
от юни 1971 г. за обявяването на Копривщица за национален
архитектурно-исторически резерват. Много сили, труд и енергия вложи
ген. Врачев за 100-годишнината от Априлското въстание 1976 г. - беше
завършен пътят гарата - Копривщица, Копривщица - Барикадите, Копривщица
- Стрелча. Откри се нов завод за приборостроене с близо 400 души, цех
"Пролетарий" с 200 работни места. Стопанството се специализира в
областта на животновъдството и картофопроизводството. За съжаление сега
те са закрити, а нови не се създават. Иван Врачев лично участва в
строителството и откриването на паметниците на Георги Бенковски и Любен
Каравелов, на Антон Иванов и Яко Доросиев. Под негово ръководство се
създаде огромна база за отдих и туризъм. С личното му участие бе открит
диагностичен център с модерно оборудване за автомобили в Копривщица.
Участва в създаването на два модерни балнеоложки комплекса в
с. Краснево, в изграждането на комплекса "Бунтовна" край с. Кръстевич,
в дома-паметник "Барикадите".
На 17 февруари 1994 г. инфаркт покоси този исполин. Мисля си, че това
стана и заради политическите му противници от СДС.
Общинският съвет на Копривщица наскоро взе решение да се изгради
паметник на Иван Врачев. В инициативния комитет за изграждането му са
д-р Екатерина Антонова - Ослекова, Иван Юруков и Петър Геов. Иван
Врачев е пример за всеотдайност - беше на отговорни държавни постове:
председател на Комисията за отдих и туризъм, председател на Съюза на
българските автомобилисти. Той беше върл противник на войната, защото
беше я преживял. Обичаше младите и им вярваше. Генерал-полковник Иван
Врачев живя и работи, за да направи живота на съотечествениците си
по-добър.
19.06.2007
Мнения по темата: