![]()
Болонският процесвъв висшето образование
Идва лято, абитурентите вече доказаха, че могат да броят до дванайсет, наближава
времето за кандидатстудентския конкурс. Отново родители и млади мъже и жени
ще си скубят брадите и косите, защото в нашата образователна система имаме нумерус
клаузус, образователни потенциали, тестове... Щях да използвам подходящи прилагателни,
ако това не беше сериозна статия за висшето ни образование и интегрирането му
в европейското образователно пространство. Какви са процесите? Какви са фактите?
Стратегията за създаване на общо пространство за висшето образование в Европа
до 2010 г. се разработва на серия срещи на министрите, ръководещи висшето образование
в европейските страни. Първата се състои в Париж през май 1998 г., а последната
- в Лондон през май 2007 г. Тези срещи и произтичащите от тях дейности за модернизиране
и реформиране на цялата сфера са наречени Болонски процес. Основните етапи в
развитието на Болонския процес са следните:
* Париж, 1998 г. - квалификационни рамки във висшето образование, обща система
с два образователни цикъла - бакалавър и магистър, мобилност на студенти и преподаватели;
* Болоня, 1999 г. - разбираеми и сравними образователни степени, Европейска
система за натрупване и трансфер на кредити, мобилност на учени-изследователи,
европейско сътрудничество за осигуряване на качество, европейско измерение на
висшето образование;
* Прага, 2001 г. - учене през целия живот, включване на ВУЗ и студентите, европейско
образователно пространство;
* Берлин, 2003 г. - осигуряване на качество на висшето образование на институционално,
национално и европейско равнище, включване на докторската степен като трети
образователен цикъл, Европейско приложение към дипломата, връзка на висшето
образование и научно-изследователската работа;
* Берген, 2005 г. - социално измерение, Стандарти и насоки за осигуряване на
качество, Национални квалификационни рамки, гъвкави пътища във висшето образование;
* Лондон, 2007 г. - Европейски регистър на агенциите за осигуряване на качество,
създаване на Европейско образователно пространство в глобален контекст, преминаване
от Болонски процес към Европейско образователно пространство след 2010 г.
Сорбонска декларация (25 май 1998 г.)
Декларацията от Париж, наречена "Сорбонска декларация за хармонизиране
на архитектурата на европейската система за висше образование", е подписана
от 4 страни (Германия, Италия, Обединеното кралство и Франция). В нея се препоръчва:
* Подобряване на "прозрачността" и признаване на образователните степени
в международен мащаб чрез постепенно развиване на обща рамка за квалификации
и образователни цикли;
* Подпомагане на придвижването на студенти и преподаватели в Европа;
* Разработване на обща система за образователни степени (бакалавър и магистър).
Сорбонската декларация поставя началото на транснационално сътрудничество и
координация за осигуряване и поддържане на качеството на висшето образование
в Европа.
Болонска декларация (19 юни 1999 г.)
Като продължение на решенията от Сорбоната, тя е подписана от министрите на
образованието на 29 европейски страни. Болонската декларация поставя началото
на процеса на модернизация на висшето образование в цяла Европа, наречен Болонски
процес. 29-те страни включват 15 страни-членки на ЕС, 11 страни-кандидати и
Исландия, Норвегия и Швейцария. България е една от страните, подписали Болонската
декларация, ангажиращи се със следното:
* Да внедрят система от разбираеми и сравними образователни степени;
* Да създадат кредитна система, например Система за натрупване и трансфер на
кредити;
* Да подкрепят мобилността на студенти, преподаватели и изследователи;
* Да подкрепят европейското сътрудничество за осигуряване на качеството на висшето
образование;
* Да изградят европейско измерение в областта на висшето образование (учебни
програми и международно сътрудничество).
Пражко комюнике (май 2001 г.)
Срещата в Прага цели да определи приоритетите на Болонския процес. Участват
33 страни (новите членове са Кипър, Лихтенщайн, Турция и Хърватия). Формирана
е Работна група за управление на Болонския процес, която се председателства
от страната-председател на Европейския съюз на ротационен принцип. Пражкото
комюнике одобрява три приоритета на модернизацията на висшето образование в
Европа:
* Учене през целия живот;
* Включване на ВУЗ и студентите;
* Повишаване на привлекателността на европейското образователно пространство.
Берлинско комюнике (19 септември 2003 г.)
Решенията на конференцията в Берлин дават нови насоки на Болонския процес за
следващите две години:
* Осигуряване на качество на институционално, национално и европейско равнище;
* Внедряване на система от образователни степени с три цикъла;
* Признаване на образователни степени и срокове (кредити);
* Европейско приложение към дипломата (безплатно за всички завършващи през 2005
г);
* Разработване на обща рамка за квалификации за европейското образователно пространство
* Подкрепа на връзките между европейското образователно пространство и научно-изследователската
работа.
Берлинското комюнике задължава Работната група за управление на Болонския процес
да изготви подробен доклад за дейностите, свързани с приоритетите и да подготви
отчет за конференцията в Берген през 2005 г.
Бергенско комюнике (20 май 2005 г.)
Участват 45 страни. Обсъждат се междинните постижения на Болонския процес,
описани в доклада на Работната група. Одобрява се публикацията "Стандарти
и насоки за осигуряване на качество в европейското образователно пространство".
Болонският процес се обогатява с важни приоритети до 2007 година:
* Подкрепа на социалното измерение и премахване на пречките за мобилност;
* Внедряване на положенията в "Стандарти и насоки за осигуряване на качество
в европейското образователно пространство";
* Разработване и внедряване на национални квалификационни рамки;
* Създаване на Европейски регистър на агенциите за осигуряване на качество;
* Осигуряване на възможности за гъвкави пътища във висшето образование и признаване
на предишно обучение.
През януари 2006 г. Европейската комисия представя доклада "От Берген до
Лондон - приносът на Европейския съюз". В него се подчертава необходимостта
от пълно внедряване на реформите на Болонския процес. Изтъква се, че след като
елементите на стратегията се включат в националното законодателство, те трябва
да се превърнат във всекидневна реалност за студентите и преподавателите.
Лондонско комюнике (18 май 2007 г.)
На срещата в Лондон участват 46 страни - Черна гора е приета за нов член на
Болонския процес. Отчита се, че е направена важна стъпка за създаване на Европейско
образователно пространство, основаващо се на институционална автономия, академична
свобода, равни възможности и демократизъм. Приема се нов приоритет за развиване
на Европейското образователно пространство в глобален контекст. Основните решения
са:
* Да се подкрепя мобилността на студенти, преподаватели и изследователи;
* Да се развива съвместимостта и сравнимостта на националните образователни
системи, като се запазва тяхното разнообразие;
* Да се направят предложения за подобряване на системата за признаване на предишен
образователен опит;
* Да се развие Европейско образователно пространство в глобален контекст;
* Да се премине от Болонски процес към Европейско образователно пространство
след 2010 г.
Променените условия в областта на висшето образование в Европа се отнасят и за България. Споделените проблеми с качеството са причинени от прехода към масово висше образование, финансовите ограничения и увеличената автономност на висшите училища. Това е естествена основа за ползотворното участие на България в Болонския процес. Постепенно образователната система ще се реформира; ще се създаде отворена система, в която независимостта от държавно регулиране ще се съчетае с прозрачност и отчетност. Кандидат-студенти, родители и други заинтересувани лица ще питат и ще получават разбираеми отговори на конкретните въпроси, като например каква е степента на надеждност и валидност на използваните тестове. Учебният процес ще се планира и осъществява на основата на ясно формулирани учебни резултати и компетенции.
22.06.2007
Мнения по темата: