Фелиция Лангер:

Аз съм мост между два свята

Защо една израелска еврейка от години защитава палестинци

Фелиция Лангер е израелска адвокатка отстояваща човешките права. Известна е с неуморната си защита на палестинци, съдени за политически престъпления в окупираните територии. Книгите й разкриват мъченията и нарушенията на международното законодателство за човешките права. През 1990 г. е удостоена с алтернативната Нобелова награда за мир Right Livelihood Award, през 1991 г. й присъждат отличието на фондация "Бруно Крайски", а през 1998 г. израелското списание "You" я нарежда сред 50-те най-важни жени в 50-годишната история на Израел. Казва, че слабите й страни са и нейни преимущества. Отъждествяването с другите и усмивката са верните й помощници в изморителната борба с несправедливостта.

- За евреи и палестинци жестоката колонизираща война се е преврнала в съдба. Толкова евтин ли е човешкият живот?
- Най-важното, което се забравя е наличието на израелска военна окупация от 40 г. в палестинската територия. Милиони бежанци и окупирани са жертви на експанзията през 1948 г. В противоестествената ситуация съществува връзка между окупираните и окупаторите-колонизатори. Те завземат териториите и ги населяват с евреи. Това е забранено от международните закони, но го правят, защото имат подкрепата на САЩ. Зад тях е и Европа, защото запазва мълчание, дори и ООН с техните резолюции (като 242 на Съвета за безопасност от ноември 1967 г.). За съжалаление Обединените нации се превръщат в инструмент на великите сили, по-специално на САЩ. Затова Израел се държи както пожелае и се представя за жертва. Това е страшното - изземат земи, рушат домове и убиват хора, а с толкова развити оръжия са винаги жертви. Палестинците, чиято съдба оплаквам заради репресиите, отвръщат, т.к. окупацията е въплъщението на насилието. Контранасилието им, е един нещастен и ужасен отговор на израелската военна мощ. Ние сме 4-та военна сила в света. И точно тази сила е насочена срещу хора, които отхвърлят чуждата окупация. Международните закони не ще диктуват правилата, докато има пълна американска подкрепа от 3 млрд. долара годишно плюс произраелското лоби навсякъде по света. Аз също съм изправена пред това лоби в Германия. Те превръщат могъщия Израел в жертва, който страда през цялото време. В Германия хората постепенно осъзнават, че има проблем с медиите - един убит палестинец няма място в новините. Животът на палестинците е много обезценен. Именно срещу това е насочена моята борба.

- Изглежда не всяко нещо на този свят може да се раздели на две части?
- Ние израелците имахме различни възможности за мирно разрешаване на конфликта. Мирът е благословия за всички, не само за палестинците, тъй като на израелците, въпреки оръжията, не им уютно в такава обстановка. Имаше безброй инициативи, като саудитския мирен план от 2002 г., въвеждащ дипломатически отношения на израелската държава с всички арабски страни. В замяна на това Израел трябваше да се изтегли от окупираните територии, така че бежанският проблем да се разреши с взаимно разбирателство и отново да се върне в близкоизточното семейство. Но в отговор последва нахлуване в териториите през 2002 г. Сега същият сценарий се повтаря. Като слушате Олмерт, оставате с впечатление, че той е посланик на мира, но всъщност говори се за помиряване, а се прави война.

- Целият ви живот е обвързан със защитата на палестинците. Както точно се случи това?
- Когато през 1950 г. пристигнахме в Израел заедно със съпруга ми не бяхме подготвени за действителността там. Видях палестинската драма и защото самата аз бях бежанка, познавах страданието и ужаса им. Решихме да направим нещо срещу несправедливостта. Записах да уча право. Когато започнах практиката си избрах да защитавам потисканите, заради многобройните арести без никаква възможност за юридическа защита. Отворих нова кантора в западен Йерусалим, за да съм по-близо до окупираните територии. Началото не бе никак лесно, защото бях жена, при това израелска еврейка, в едно чуждо арабско общество. Готовността и способността ми да се отъждествявам със страдащите бяха толкова дълбоки, че разрушиха всички прегради. Първият ми клиент беше имам дошъл със съпругата си. Докато разговаряхме тя се разплака. Неочаквано и аз се разплаках. Така тази стена изчезна. По-късно при мен идваха много хора, които дори кръщаваха дъщерите си Фелиция. Така ми засвидетелстваха признателността си. Аз бях мост между израелци и палестинци. Тази връзка се запази и до наши дни. Важно е да разберете, че аз съчувствам и на невинните еврейски жертви. Но обвинявам израелското правителство, което пропусна всички възможности за мир.

- А как реагираха вашите съграждани?
- Реакцията на по-голямата част от тях беше много отрицателна. Никога не съм защитавала хора, сторили зло на цивилните граждани. Бях известна като "адвоката на терористите" и обществен враг номер 1. Въпреки това имам последователи. През последните години животът ми бе силно застрашен, движех се непрестанно с охрана, постоянно ме убеждаваха да преустановя практиката си. Разбира се от Запада и палестинците получавах изключително уважение. Това не е лесна задача, но е най-малкото, което може да се направи за угнетените. На почти 77 години, мога да заявя, че това е моята съдбата. Действеността ми ги подлудява.

- Някои сравняват нечовешките условия, при които живеят бежанците в лагерите с оцеляването в нацистките лагери?
- Предпочитам да не правя такова сравнение, защото на първо място то не е точно. При сравненията често фокусът бива изместен. Мога да кажа, че израелските мерки понякога са толкова крайни, че се превръщат във военни престъпления. Ликвидирането на хора, прогонването им от родината - това са фрази, присъщи на нацистката терминология. В момента има 11 000 палестинци в израелски затвори. В тази война има опити за етническо прочистване. Ако превръщате живота в ад, с надеждата, че много хора ще си тръгнат, това би било прикрито прочистване. Когато издигат стени (като например защитната стена край Калкия), хиляди хора напускат домовете си, защото настъпва живот сред пропускателни пунктове, бариери, строги лишения, жажда и сломяващо отчаяние. Дори бореца срещу расовата сегрегация Дезмънд Туту изрази мнение, че израелското поведение е по-лошо от Апартейда.

- Насред разцеплението в Палестинската автономия може ли да се каже, че една от двете партии "Фатах" или "Хамас" е излишна?
- Това е сложен въпрос. През януари имаше демократични избори, в които избраха "Хамас". "Фатах" загуби, защото беше в застой от години. Израелското упорство предизвика екстремизъм. В разочарованието си "Фатах" внезапно получиха подкрепа от САЩ. Тогава израелските сили за мир пожелаха диалог с "Хамас". Движението излезе с вестник на затворниците (от почти всички организации). В палестинското общество те имат много висок авторитет. Израел не може да проумее, че затворниците са плътта на палестинското общество. След тази стъпка всички говореха за ерата на преговорите, но всъщност нямаше желание за дискусии. Разрушението на лошата инфраструктура в пренаселената Газа продължи. В Ивицата живеят около 4000 души на кв. км, това е истински затвор. Тогава започна бойкотът и "Фатах" не направи нищо. Вместо да се борят заедно срещу положението си. По-късно, когато се създаде правителството на единството всички се надяваха, че проблемите ще утихнат. Всъщност Газа се превърна в потресаващ затвор, заключен от всички възможни страни. Появиха се слухове, че "Фатах" иска отново властта и затова създава провокации. Убийствата на хора са срам. Някои наши журналисти свързаха жестокостите с Израел. Затова Израел е главният виновник, след това се нареждат палестинците, защото тези техни действия не може да бъдат оправдани. Като израелка вярвам, че трябва да сключим мир с целия палестински народ, а не с дадено движение. Най-важното е Израел и светът да признаят правата на палестинците на практика, а не само на думи. Иначе това е истински апартейд, пред който света остава безмълвен. Задачата ми е да разкажа, че тази сегрегация нямаше да я има без международната солидарност. Защо е необходимо да толерираме това разделение и изолация?

- Значи в международната сплотеност е скрито разрешаването на проблема?
- Да. Без международна солидарност разделението ще продължава. Единомислие с палестинците и нашите миротворчески сили, това е лозунга. Но единство в смисъла на категорично противопоставяне на апартейда. Парадоксът е, че разделението често се практикува, но не е позволено да бъде наречено апартейд. Хора биват бити и измъчвани, но никой не трябва да го изрича наглас. Една от причината е Холокоста. Ние евреите сме негови жертви и заради него изнудваме. Ако някой каже нещо срещу това, той се превръща в антисемит. Това вече е манипулация, експлоатация на потресаваща страница от историята. Самата аз съм минала през този ужас, но те инструментализират нашите мъртъвци. Ние не желаем това, а мъртвите няма как да му се противопоставят. Затова и се противопоставяме, декларирайки - "Не от наше име!". Например в САЩ има много евреи, не богатото лобито, които са против войната в Ирак и споделят позицията ни.

- Къде човек открива спасение сред толкова много отчаяние?
- Често ме питат как не се отчайвам и заради другите. За мен е лукс да съм отчаяна или сразена. Аз трябва да мотивирам останалите. Лесно е на думи, но трябва да го чувстваш, защото съм човек като всички останали. Черпя вярата си от факта, че палестинците след 40 г. на толкова страховити репресии не се предават и продължават борбата си. Чудно нещо е колко голям емоционален товар може да поеме сърцето. Това е най-големият източник на сила. Бих добавила и вярата си в човека (но не от религиозна гледна точка), в добрината му, която така ме мотивира, че и аз на свой ред да съм способна да мотивирам останалите във всяка страна, която посетя. Вече не съм практикуващ адвокат и в момента не развивам дейността си в Израел. Сега съм активна по друг начин, бях лектор в университета в Бремен, а понастоящем задачата ми е да пътувам и да разговарям за проблема. Това ми дава вяра.

07.07.2007

 

Мнения по темата: