Quo  vadis  Europa?

Идеите на неофашистите на Стария континент са сходни с тези на "Ку Клус Клан"  в САЩ

Иван Аладжов

Днес, 62 години след края на Втората световна война, зъл дух броди из Европа - това е кафявият призрак на неофашизма и в по-мекия си вариант на ултрадесния национализъм. В много от проведените през последните години избори десните националистически и неофашистки партии реализираха значителни успехи в Европа. Типичният техен избирател е млад мъж, с ниска степен на образование, който е безработен или върши неквалифицирана работа. Но за тях вече гласува и част от средната класа. Този феномен намира своето обяснение във влошаващата се социална конюнктура и в растящата безработица, които създават благоприятната среда за разпространяване на идеите на ултранационализма и ксенофобията.
По официални данни безработицата в ЕС вече надхвърля 10 % (като реалната е до два пъти по висока), а 28 на сто от всички граждани преди източното разширение през 2004 г. живеят под прага на относителната бедност (т.е. с приходи под 60 % от средните за ЕС). Постоянно 

расте броят на безработните

и бедните в 16-те стари страни членки. До разширението такива са били 100 млн. души, след него те са се увеличили с още няколко десетки милиона. Делът на относително бедните по данни на Евростат е: около 50 % за Португалия и Гърция, стабилно над 30 % за Ирландия, Испания, Италия и Великобритания, над 20 % за Франция, Белгия, Холандия и под 19 % за Германия, Австрия, скандинавските страни-членки на ЕС и Люксембург.
Страхът за бъдещето и за работното място все повече обхваща европейските общества. Чужденците все повече се възприемат като заплаха за благоденствието и за пазара на труда. И точно в такъв момент на политическата сцена се появяват неофашистите и ултрадесните популисти, които без колебание с елементарни лозунги сочат на смутените общества като виновни за сполетялото я имигрантите, левите сили и пак евреите. Те решително заявяват, че са готови да защитават безкомпромисно националните интереси и предлагат примитивни решения от типа на "чужденците вън", и използват страхът от тероризма, подклаждат ксенофобия, расизъм и омраза към всичко иностранно. По идеология, цели и стратегия по-голямата част от тях се отличават от традиционните фашистки партии на миналото. Ортодоксалният неофашизъм, известен още като "кафяв тероризъм", има хиляди активисти само в Германия и Швеция. Идеологически той гравитира към американските неонацисти от "Арийска нация", "Бяла сила" и "Ку Клукс Клан", "The Order".
Расисткото движение на скинхедите, привличащо безработни и лумпенизиращи се младежи, в повечето страни е партийно необвързано. Но в Германия се наблюдава тенденцията то да бъде приобщено като уличен авангард към неонацистките партии под паролата "Борба за улицата и за сърцата на хората". Ксенофобските изстъпления на вандалите с бухалки в новите провинции на Федералната република са известни дори в Далечния Изток. Японски пътеводители предупреждават своите туристи да не посещават Източна Германия, или поне да се обличат в скъпи костюми, които да ги отличават от виетнамците, обичайната жертва на "бръснатите глави". Учителите от тези райони на страната откровено се страхуват да преподават пред фашизираните младежи обстойно немската история за нацисткото минало, имайки предвид, че тези юноши посещават училищата въоръжени с ножове, бухалки и наточени метални кръстове и звезди, които се хвърлят като бумеранг. Тези радикализирани и изпълнени с отчаяние, комплексираност спрямо западните си връстници и омраза млади хора са захвърлени без всякаква перспектива за своето бъдеще от държавата и обществото на произвола на съдбата.
В Германия към милитантния т.н. "кафяв тероризъм" се причисляват няколко хиляди привърженици в общо 170 пронацистки формирования с най-малко 50 000 активисти и с над един милион симпатизанти. Проучвания на общественото мнение в страната дори сочат, че около

15 % от германците им симпатизират.

Радикално фашизирани са фалангистите в Испания, "Националната партия" на Португалия и ортодоксалните фашисти от "Нова сила" и "Социално движение" на внучката на Дучето, Алесандра Мусолини, в Италия. Изненада буди ортодоксалният неофашизъм в Швеция. По време на Втората световна война тя е неутрална страна. Нейното население обаче е проявявало открита симпатия към нацистката идеология на Третия райх. Шведското правителство дори е позволило преминаването през нейна територия на 2 милиона немски войници към фронтовете на Норвегия, Ленинград и северните райони на Съветския съюз. По този повод министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс, отбелязва през 1942 г.: "Неутрална Швеция направи за германските войски повече, отколкото можеше да се очаква".
Неонацисткото движение в Швеция, с общо 50 представители в комуналните парламенти предимно в южната част на страната (Шонен), се състои от няколко организации, които са обединени в общ т.н. Националсоциалистически фронт "Vit Makt" ("Бяла сила"), а за радикално милитантни се считат около 1000 души.
Значително повече последователи в Европа печели по-мекият вариант на неофашизма, изповядван от ултрадесните националистически партии. Техните идеолози отричат мултикултурните общества, проповядват ксенофобия към чужденците от по-бедните страни и призовават за прочистване на европейските държави от тях. Те се противопоставят на традиционните политически партии в своите страни, отричат представителната демокрация и се обявяват за либерализиране на стопанската дейност в рамките на отделната държава чрез ограничаване на нейната регулативна и преразпределителна роля в икономиката и социалния живот. Повечето от тях са отявлени противници на международните организации, особено на ЕС и НАТО.
Партиите от "мекия" спектър на неофашизма са култивирали своите лозунги и риторика и отдавна

участват активно в политическия живот.

По-умерените италиански неофашисти от "Националния съюз" (необичайно проамерикански ориентирани за неонацистка партия) застъпващи се за единна държава със силна президентска власт, заедно с регионалните националисти и сепаратисти от "Северната лига" през 2001 г. влязоха в парламента с 16 на сто. Във Франция партията на "Националния фронт" на Льо Пен все още бленува за превръщането на Северен Алжир в бяла френска колония. Тя присъства в парламента с над 10 процента. Белгийските националисти от "Фламанския блок" и "Националния фронт", мечтаещи от 30-те години за "Велика Нидерландия", получиха на изборите 11,5 на сто. Норвежките националисти от "Партията на напредъка" с резултат от изборите 14,6 %, "Швейцарската народна партия" с 24 % и датската "Народна партия" с 13 %, са прекъснали връзките си с ортодоксалните неофашисти и се вписват в легалния политически живот. Това доскоро можеше да се каже и за холандските ултрадесни от "Листата Пим Фортюн", които се ползват с около 6 на сто подкрепа на избирателите. Но след показното убийство на нейния лидер и по-късно на режисьора Ван Гох в страната все повече зачестяват расистко мотивирани престъпления и насилието срещу чужденци. А огъня на отрицанието и омразата подклажда новият ултрадесен популист, политика Геерт Вилдерс.
В Източна Европа се наблюдава процес на развитие на партии на националшовинистическа и на етническа основа. Първите си поставят ирационални цели за ревизия на съществуващите граници под лозунга "За велика Унгария" или "Велика Румъния", а вторите

преследват ясни сепаратистки цели.

Крайната националистическа десница на Румъния - "Народният съюз" и "Романиа маре" получиха на последните избори 21 % избирателна подкрепа. Националистите от Източна Европа обвиняват за всички неуспехи управлението на комунистите до 1989 г. и се борят за реабилитиране на профашистките режими и политици от 30-те години на миналия век. Така например "Словашката народна партия" мечтае за фашизоидна държава от типа на режима на Тисо, съюзник на хитлеристка Германия, а латвийските националисти (с 5,4 %) обявяват нацистките колаборатори за патриоти и национални герои. В България една немалка част от членове на протестната партия АТАКА (алюзия за хитлеристките "Щурмоваци" от 30-те години) нескрито симпатизират и подражават на нацистката символика и реторика, и дори открито пропагандират расистки и ксенофобски лозунги.
Описаните политически процеси и тенденции недвусмислено потвърждават, че ултранационалистите и неофашистите са се превърнали вече в трайно явление в политическия живот на повечето страни от Стария континент. Това се дължи на икономическите затруднения и на ускоряващия се социален упадък на широки обществени слоеве в повечето европейски страни - следствие на неолибералния икономически модел на обществено устройство. 

10.07.2007