Нобел

Загадъчният Херман Хесе

Един от "трудните модернисти" на XX век, чието творчество дълго време "раздвоява" критиката, без това да пречи на неговата огромна популярност и до ден-днешен

Йордан Костурков

Херман Хесе

Може би за всички модернисти от Високия модернизъм следва да се обобщи, че са загадъчни - както в живота, така и в творчеството си. Мистерията около тях, страшната неразгадаема тайна на живота им, както си я представяме, привлича допълнително читателите, които и бездруго често се затрудняват да разберат техните произведения. От своя страна модернистите сериозно вярват в елитарността на изкуството си и дори се гордеят, че остават неясни и неразбрани.

Херман Хесе (в средата) заедно с Томас Ман и Якоб Васерман, 1931 г.

Никой от световните модернисти, с изключение на отделни поети, не са били познати в България, още по-малко приживе на авторите. И "Степният вълк" на Хесе се оказа един от първите преведени през седемдесетте години на двадесети век романи на модернизма и в частност на немския модернизъм, защото "Процесът", "В търсене на изгубеното време", "Одисей" и толкова много други се появиха по-късно, а "Човекът без качества" явно може да се преведе едва по някое време през ХХІ век. Кафка, Рот, Брох се появиха на български език след Хесе. Имах щастието да бъда един от неговите първи читатели в превод на български - на "Степният вълк", последван от "Сидхарта" и "Игра на стъклени топчета", за да станат Хесе и неговото творчество част от българската култура или поне от културата на българския интелектуален елит.
Ако трябва накратко да се опише Хесе, той е потискащ автор, а "Степният вълк", най-емблематичната му творба, е особено потискаща и затова е и поразителна нейната популярност сред читателите. Но може би в това е и величието на голямата литература - едно произведение на изкуството, една измислица, един роман, да бъдат по-силни и въздействащи от самия реален живот.
Ранните години на поета, романиста и художника Хермън Хесе протичат в повече от необикновената обстановка в семейството му - по линия на дядовците си и на родителите си детето израства в семейство на благочестиви христиански мисионери-евангелисти. Майка му, Мари Гундерт, е родена в Индия, баща му, Йоханес Хесе - в Естония и е руски гражданин. Той е кръстен на дядо си по майчина линия Херман Гундерт, учен-индолог, учи в семинария, помага в семейното мисионерско издателство в родния си Калв, в германската провинция Вюртемберг (роден е на 2 юли 1877 година). Когато е тригодишен, семейството се премества в Базел, Швейцария. Херман Хесе още на петнадесетгодишна възраст се разбунтува срещу родителите си, а през май 1892 година, в отчаянието си прави опит за самоубийство и е настаняван в редица заведения за душевноболни. Нервните разстройства и трайното главоболие го преследват до края на живота му, но още дълги години работи по дванадесет и повече часа в книжарница, във фабрика за часовници, в антикварит, като автомонтьор, а първите си литературни опити започва през малкото останало му време. Членува в литературния кръжок "Льо пети сенакъл в Тюбинген". Общо посещава светско училище само една година и е изключен ("бях вироглаво дете", спомня си Хесе). Най-ранната му публикация е поемата "Мадона", която издава във Виена (1896 г.). През тези години Хесе изучава теология, германските романтици Брентано, Айхендорф, Хьолдерлин, Новалис, добре познава Гьоте, Лесинг и Шилер, гръцката митология. В писма до родителите си изразява вярата си, че "нравствеността на хората на изкуството е заменена от естетиката". "От западните философи, пише по-късно Хесе, съм повлиян най-силно от Платон, Спиноза, Шопенхауер и от историка Якоб Буркхарт. Но те не ми повлияха толкова силно, както индийската, а по-късно и китайската философия."
През 1901 година заминава на дълго пътуване до Италия. Жени се през 1904 година за Мария Бернули, когато бележи първите си литуратурни успехи след 1898 година и успява да заживее като писател на свободна практика. Раждат им се три момчета - Бруно, Хайнер и Мартин, но отношенията на двамата се обтягат само няколко години по-късно. Мария Бернули е фотографка, девет години по-възрастна от него (тя го и надживява и почива през 1963 година на деветдесет и петгодишна възраст), но страда от шизофрения и психозата й постоянно се усложнява. Преди окончателната им раздяла (юли 1923 година) Херман Хесе заминава на четиримесечно самотно пътешествие до Шри Ланка, Индонезия и Индия. Интересът му към будизма може би се проявява от индийското минало на майка му и нейното семейство, но той се подновява и във връзка със засилената популярност на идеите на Шопенхуер.
Макар че заради здравословните си проблеми е освободен от задължителна военна служба, по време на Първата световна война той се записва доброволец. Заради пацифистичните си позиции против национализма Хесе е свирепо атакуван от печата и от читателите, наричан е предател, старите му приятели се отчуждават от него. Допълнително в този период, който той описва като повратна точка в живота си, почива баща му (1916 г.), синът му Мартин се разболява сериозно, а Хесе напуска армията и търси помощта на психотерапевти-психоаналитици, като дори се запознава лично с Карл Юнг. През 1915 година се среща с Ромен Ролан. От 1923 година става гражданин на Швейцария.
До 1922 година Херман Хесе издава петнадесетина литературни произведения от различни жанрове - разкази, романи, поезия. Неговият съперник Томас Ман смята, че романът му "Демян" е творба също толкова велика като "Одисей" на Джойс и "Фалшификаторите" на Андре Жид, но повратна точка в литературното творчество на Хесе е романът "Сидхарта". Точно той и в някакъва степен "Степният вълк", са произведенията, които през втората половина на ХХ век събуждат повторен интерес към него след смъртта му на 9 август 1962 година.
Пет години по-късно е издаден най-популярният роман на Херман Хесе "Степният вълк". Писателят е вече петдесетгодишен, за творчеството му се публикуват сериозни изследвания, но се оказва, че още му предстои да впечатлява съвременниците си. "Степният вълк" е емблематичната творба на Херман Хесе. Техниката, душевността и нейния разпад, нравствените дилеми на модерността в началото на ХХ век, всичко това е в хармония с най-кризисните произведения на западноевропейските модернисти. "Сидхарта" е шедьовър, но "Степният вълк" е приносът на Хесе към тази загадъчна история на европейската култура на ранния ХХ век - Високия модернизъм. Това е периодът и на два нови брака. През 1924 година се жени за певицата Рут Венгер, дъщеря на швейцарската писателка Лиса Венгер, но бракът им не е щастлив и се разпада само след няколко месеца, като по нейна молба се развеждат през 1927 година. Четири години по-късно се жени за осемнадесет години по-младата еврейка Нинон Долбин (1895-1966), последната жена на писателя. Още през 1909 година, като четиринадесетгодишно момиче тя изпраща на Хесе писмо и двамата си кореспондират дълги години. Срещат се за пръв път през 1926 година. Момичето не само е пораснало, но вече е успяло да се омъжи за художника Б. Ф. Долбин и да се разведе с него.
Тъкмо в началото на брака си с Нинон започва да пише "Игра на стъклени топчета", но годините до издаването на романа са най-тежките на живота му. По време на нацисткия режим и въпреки че е женен за еврейка и живее в Швейцария, книгите на Херман Хесе продължават да се издават и дори в едно секретно циркулярно писмо на Гьобелс, ръководителят на нацистката пропаганда и по същество министър на културата на хитлерова Германия, го защитава като творец. В известна степен обаче историята от Първата световна война се повтаря с обратен знак - понеже пише за "Франкфуртер Цайтунг", евреите-бежанци във Франция го обвиняват, че подкрепя нацистите, а истината е, че той открито не напада диктаторския режим. Хесе обаче помага на политически изгнаници (сред тях Бертолт Брехт и Томас Ман), а в изданието на "Нарцис и Голдмунд" през 1941 година отказва да съкрати описанията на погроми и антисемитизъм, като затова през 1943 година е вписан в черния списък на нацистите.
През 1943 година е издаден романът "Игра на стъклени топчета". Това е една изключително сложна и многопластова творба, за мнозина същинският шедьовър на Хесе, а понеже стана дума за това - и романът, който нацистите не разрешават да се издаде в Германия. За "Игра на стъклени топчета", която се изучава в германските училища, получава Нобелова награда за литература през 1946 година, но това е и последната му значима творба. Хесе има да живее още шестнадесет години, през които публикува нови десетина творби, стихове, преводи на поезия, рецензии. Умира от мозъчен кръвоизлив в съня си, на 9 август 1962 година, на осемдесет и петгодишна възраст в швейцарското градче Монтаньола, в кантона Тичино - същински патриарх на модернизма, надживял съвременниците си - братята Ман, Джойс, Вирджиния Улф и Д. Х. Лорънс, Кафка, Пруст, Музил. Днес от петнадесетината му романа на интерес се радват само трите известни шедоьовъра. Има опит за филмиране на "Сидхарта" (1972 г.), най-сполучливият филм е направен по "Степният вълк" (1974 г.) с Макс фон Зюдов и Доменик Санда.
В периода на "възраждането" му и след това контракултурата го фетишизира и издига като културен етикет. Появява се рок групата "Степният вълк", песента "Аз мисля, че съм Херман Хесе", прочутата английска рок формация "Йес" изпитва неговото влияние - и всичко това е доста необичайно, защото все пак става дума за един от трудните модернисти на ХХ век, който не само че не би могъл и не би искал да има нещо общо с популярната култура, но и който необяснимо може да я вълнува. Обяснимо е неприемането на Херман Хесе по идеологически причини, защото освен че е психически неуровновесен, той е объркващо асоцииран както с пацифизма, така и с нацизма, будизмът му му придава допълнителна неяснота, а възторгът на творците на контракултурата е само лоша препоръка. Трудно е за шаблонното мислене да оцени един велик дух, един сложен културен феномен, един гений. Мнозина могат да минат за гении в световната литература. Херман Хесе е гений, Херман Хесе е признат гений - вече сто и тридесет години след раждането му.

14.07.2007