Философия и социология за XXI век

Новата книга на Добрин Спасов затвърждава образа му на теоретик с изключителен професионализъм и интелектуална почтеност

Александър Лилов

Такива са духът и заглавието на новата книга на големия български философ Добрин Спасов. Всяка книга на този автор от петдесетте години насам е събитие в нашия научен и духовен живот. Тази - също. Пред нас е философски труд, посветен на едни от най-трудните въпроси на световното и българското развитие от края на ХХ и началото на ХХт век. И което е още по-важно - те са разгледани с дълбочина и професионализъм, правещи чест на българската философска и социологическа мисъл. Преди да представя книгата, бих искал да кажа няколко думи за нейния автор.
Смятам Добрин Спасов за един от най-даровитите, ако не и

най-даровития философски ум на България

Роден философ. Философ по призвание. И заедно с това шлифован по най-добрите международни образци и с международно име. Талантът му е оригинален и разностранен. Способен е да прави с еднакъв успех фундаментални метатеоретични обобщения, строги логически анализи и конкретно изследване на социални и политически проблеми.
Добрин Спасов (вижте само от какви ключови библейски думи се състои името му) е отличен познавач на историята, включително и на историята на философията, и същевременно има остро чувство за съвременност. Ерудиран и винаги информиран за новото. Уважителен към философската класика и органично чужд на догматичното или талмудистко мислене. А стила му можеш да го различиш сред десетки други - думите му са като войници, всяка на поста си, а над тях струи полъхът на една изискана ирония, която чисти скуката и прави стила му не само строг, а и красив.
Освен философски талант той има и куп други дарби. Пише стихове. Занимава се с политика. Редактира списания. Помня как през 70-те години направи безинтересната, дори досадно скучната дотогава "Философска мисъл" едно от най-хубавите научни списания у нас. Беше блестящ преподавател в Софийския университет - любимец на творчески мислещата философска младеж. Имах шанса да работя с него в катедра "Логика, етика и естетика" на университета и помня колко висок бе неговият авторитет сред студентите и академичното тяло. Притежава тънко чувство за хумор.
Изобщо - красив ум! Това казва всичко за него като философ.
През последните няколко години Добрин Спасов публикува в "Понеделник", в "Ново време" и в другия печат голям брой статии по важни проблеми. Много пъти го увещавах да събере тези статии в книга. Сочих му примерите с двама водещи световни мислители - Имануел Уолърстейн и Ралф Дарендорф, чиито последни книги са изградени именно по този начин, от техни научни доклади и статии, но структурирани в отделни проблемни раздели. Така Уолърстейн създаде "След либерализма", която имаше голям отзвук; Дарендорф - "Размисли върху революцията в Европа" и "Морал, революция и гражданско общество", които

бяха преведени на много езици

Добрин Спасов дълго отлагаше подготовката на тази книга. Възпираше го, предполагам, предпочитанието му към системното философско изследване. Неговите постижения в тази сфера на философското творчество са забележителни. Както читателят знае, той е автор на много книги, изградени по този начин: "Основни проблеми на математическата логика" (1955), "Новото и старото в логиката" (1958), "Философски увод към символната логика" (1962), "От логическа гледна точка" (1965), "Символна логика" (1969), "Философия на лингвистиката срещу лингвистическата философия" (1970), "САЩ Ц идеи и факти" (1974), "Единство и многообразие" (1977), "От логика към социология" (1980), "Догматизъм и антидогматизъм във философията" (1984).
Широко известна в професионалните среди е дискусията на Добрин Спасов с Бертран Ръсел за характера на отношенията, в която той обосновава оригиналната си философска теза за релационните свойства, противопоставяйки я на Ръселовата теза за външния характер на отношенията.
Читателят си спомня също така дискусиите му с Карл Попър, с Тодор Павлов и с много още знакови фигури и теоретични тези в съвременната философия, дискусии, в които системният философски анализ на Добрин Спасов показва целия си блясък и аргументираност.
Искрено се надявам, че ще се намери издател, който ще осъществи многотомно издание на цялото философско творчество на Добрин Спасов. То е ценно национално достояние. Малцина са съвременните философи с такова оригинално и дълбоко мислене, проникващо до същината на

най-важните проблеми на ХХ век

Няма да преразказвам съдържанието на книгата. Ще отбележа три нейни отличителни черти. От моя гледна точка те характеризират същността на новия труд на автора.
Първата - променен е традиционният за автора предмет на изследване. Проблемите, които съставят съдържанието на книгата, са предимно из областта на социалния живот и политиката, на социалните, идейните и политическите процеси, които протичат след рухването на социализма в СССР и в източноевропейските социалистически страни. Разглеждат се проблеми на прехода, на Европейския съюз и присъединяването на България към него, на левицата - у нас, в Европа и в света, на Световния социален форум в Порто Алегре, на социалните и либералните идеи, на гражданското общество и така нататък.
Тази промяна на изследователския предмет не е случайна. Авторът не е загубил вкуса си към чистата философска проблематика. Това личи и от първите две части на книгата, които са посветени на съвременни философи и философски тези. Голямата част от текста на сегашния труд обаче (над 450 страници) е посветена на актуални социални и политически проблеми. Авторът смята тези проблеми за "съдбовни". Така е и озаглавил третата, най-голяма част на книгата: "Проблеми двадесет и четири съдбовни - наследствени и нови".
Втората отличителна черта на "Философия и социология за ХХ век" е смяната на философската оптика при разглеждане на проблемите. Предпочитаната призма, през която Д. Спасов изследваше едни или други въпроси в досегашното си творчество, бе философско-методологическият или логическият им анализ. В тази книга се срещаме с един нов Добрин Спасов. Незагубил нищо от блясъка си на логик и методолог. Проявяващ се с не по-малък блясък като социолог и политолог.
И третата отличителна черта на книгата - непроменената

лява идейна и политическа позиция на автора

Като подчертавам този момент, искам не само да обознача гледната точка, от която е анализирано съдържанието на книгата. Това, разбира се, е твърде съществено. Но в дадения случай не по-малко важен момент за мен е да подчертая гражданската почтеност на Добрин Спасов.
Времето, в което живеем, е препълнено с преторианци. Чешмата да отвориш - фалцета на антикомунист ще чуеш. Противно нещо е българският преторианец. Най-гласовитите довчерашни рупори на социализма за една нощ се превърнаха в най-яростните му хулители. Пренаписаха се биографии, изтъргуваха се идеи, разрушиха се приятелства. Подло време!
Това време роди среднощния герой на прехода - грабителя, ренегата, човека без скрупули. Но и техния антипод - човека, който "не избяга от Помпей" и не продаде социалистическия идеал, а започна да го чисти от минали грешки, за да го приведе в съответствие с новата епоха. Именно тук виждаме да се възправя в целия си ръст теоретическият талант на Добрин Спасов. Именно на тази светла цел е посветена "Философия и социология за ХХI век".
Добрин Спасов се проявява с новата си книга като теоретик с изключителен професионализъм и с изключителна интелектуална почтеност. Неговото социалистическо кредо нито бе осребрявано вчера, нито се продава днес.
И накрая, няколко думи за стила на книгата. Не се бой, драги читателю, от нейното тежко теоретическо заглавие. Тя е написана

на хубав български език

и се чете с лекота. Текстът е изпълнен с игриви остроумия. Виж само заглавията на трите части: част първа - "Четири теми големи"; част втора - "Четирима мислители класически, разгледани критически"; част трета - "Проблеми двадесет и четири съдбовни - наследствени и нови".
И съвсем накрая бих искал да напомня на читателя гениалния според мен разказ на един друг берковчанин с лице, а може би и с ген на римлянин - "Скиорчето" на Йордан Радичков. Този разказ е истинско бижу, създадено в златарското ателие на скъпия на сърцето ми писател, с когото ме свързва приятелство от младини. Ето за какво ни говори този разказ.
Някога в Берковския балкан тренирал българският национален ски отбор. Съставен, както се полага, от елитни състезатели, оборудван с най-хубавите марки ски, със специални обувки и механизми за прикрепване на краката и ръководен от прочути специалисти по тази спортна дисциплина. След всеки тренировъчен ден целият отбор се спускал с шеметен слалом сред гъстата букова гора на път за базата си в края на града. И ето, в един от тези късни следобеди по трасето сред скиорите се появило едно местно момче с бозаво елече, със самоделни ски, без специални обувки и механизми "Саломон" за краката, развило такава страхотна скорост и такъв изкусен слалом, че оставило далеч зад себе си националния отбор. Скиорчето с бозавото елече се носело като Халеевата комета сред вековните буки, надпреварвайки се с вятъра и показвайки каква сила крие в себе си талантът.
Нека бъдат благословени скиорчетата с бозавите елечета!
Те са солта на прогреса!

16.07.2007