Доц. д-р Владимир Велинов:
Няма пари за психично болните
И България има своите скрити "красиви умове", казва шефът на специализираната клиника по съдебна психиатрия на Четвърти киломтър
 |
Доц. Владимир Велинов е роден през 1941 г. Началник е на специализираната клиника по съдебна психиатрия и съдебна психология в Специализираната болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Св. Наум", добила нелицеприятното прозвище "4-ти километър". До неотдавна бе председател на Българската психиатрична асоциация. |
- Доц. Велинов, не минава ден, без да научим, че някой
някъде е заклал майка си, разчленил баща си и пр. Извършителите в повечето случаи
се окават с психични отклонения. Нима вървим към тотално полудяване?
- Нацията ни няма да полудее, но има хора, които, по една или друга причина,
напоследък стават агресивни и околните се превръщат в техни жертви. Непосредствено
влияние оказват няколко фактора. Най-напред това е същността на човека преди
заболяването, промяната в неговата личност по време и в резултат на заболяването.
Не са без значение и социалните фактори, които са в зависимост от макрорамката
на обществото - икономическа, политическа, обществена, законодателство. Там
е и здравната система. Всеки от тези фактори в даден момент измества останалите
и отключва анормалните прояви на поведение. Системата, която отключва агресивните
прояви на личността, е динамична. При болестно преживяване човек е неадекватен,
чува гласове, които му разпореждат какво да прави, и почти не може да им се
съпротивлява. Гласовете са толкова интензивни, че определят цялото му поведение.
Човекът живее в друг свят. Слуховите халюцинации са характерна проява на шизофрения.
Преди време мой пациент, млад баща, в момент на разпореждане на тези гласове
беше взел малкото си дете от креватчето през нощта и разбил главата му в бордрюа
на тротоара.
- Имате ли сред пациентите си такъв с достижения в определена област,
като главния герой от филма "Красив ум"?
- Точно такъв красив ум не съм имал, но се срещат доста любопитни случаи. Във
филма, след системно лечение, болният започна да игнорира гласовете, като не
изпълняваше техните нареждания. Чу ги и когато получаваше Нобеловата награда,
но в резултат именно на лечението не ги възприе като част от своята същност.
В България има няколко интересни личности, станали легенда в психиатрията. В
психиатричната клиника на Александровска болница бе Белият лъв. Той беше създал
език и символи, подобни на египетските йероглифи, беше "собственик"
на всички богатства и жени на земята. В разказите си бе много убедителен. Белият
лъв почина. В инженерната наука не остави наследство, както главният герой в
"Красив ум", но името му фигурира във всички български учебници по
психиатрия.
Интересен е и Йовчо Слънцето, който свърши земния си път в болницата в Бяла.
Беше чудесен градинар, можеше да ходи по земята само бос, независимо от сезона.
Така се "зареждаше" с енерия, чрез която управляваше Слънцето.
Болестта се стреми да овладее изцяло поведението на пациентите, но някои от
тях успяват да й се противопоставят с останалото от своята личност. Случва се
нестабилната предболестна личност да се намесва и в опасното поведение по време
на болестта. И обратно, какъвто е случаят с Мишо Стефанов. През 1976 г. той
повреди картината Мона Лиза. Мишо беше много интелигентен студент по международен
туризъм, но имаше болестната идея да утвърди икономическа система за хармония
между капитализма и социализма. Той не унищожи картината, а я повреди само до
нейната рамка в областта на фона. Това означава, че неговата културна и просоциална
предболестна личност го е възпирала и е насочвала действията му, дори когато
е бил изцяло овладян от болестта.
- Каква е съдбата на Мишо Стефанов?
- Самоуби се в процеса на продължително лечение. Извърши т.нар. балансно самоубийство,
когато е излязъл от болестта и е осъзнал, че за него перспектива няма. Проектът
му за хармонизиране на двете икономически системи не се приема, вместо това
го вкарват в психиатрията и го лекуват насилствено. Той предлагаше своя проект
на различни нива. Когато се беше убедил, че няма да го приемат, казваше "не
искат" и започна да търси нестандартни, болестно мотивирани за неговото
утвърждаване, начини. Прекъсваше концерти в зала "България" и спектакли
в Народния театър. Беше свикал дори международна пресконференция, но вместо
журналисти на нея отидоха служители на Държавна сигурност. Накрая Мишо стигна
дотам да повреди Мона Лиза, но без да има намерение да я унищожи. Беше типичен
случай на шизофрения с налудничава идея за изобретателство и илюстрация на това
как предболестната личност с капацитет може да се намеси в най-интензивните
болестни механизми. Колкото до Мона Лиза, реставрацията й тогава излезе на българската
държава около 300 лв.
- Споделяте ли виждането, че причина за отключването на психиатрични
заболявания напоследък са предимно социалните фактори?
- През 1903 г. Емил Дюрхайм въвежда термина аномия, означаващ състояние на социална
дезорганизираност. Той е взаимстван от криминологията. Никой вече не отрича
социалната дезорганизираност в престъпното поведение. Нашите пациенти не са
престъпници, защото не са вменяеми, но тези влияния върху тяхното поведение
също са реални. Широко мащабно изследване показва, че шизофренните пациенти
с рецидиви са били в пъти повече социално неустроени в сравнение с тези шизофренни,
които не са имали рецидивни прояви. Оказва се, че хората с антисоциални прояви
не са получавали подходящото лечение.
- Означава ли това, че психиатрията има финансови проблеми?
- Психиатричните болници се финансират от държавния бюджет чрез Министерството
на здравеопазването. Но парите за тях са в пъти по-малко в сравнение с другите
лечебни заведения. Бил съм в болници, където храноденът на болен бе под 1 лев.
Купувайки лекарствата, ръководствата им се съобразяват с цената, като избират
по-евтините медикаменти, независимо че има по-добри и без странични ефекти.
За домашно лечение по линия на НЗОК всеки лекар има право да изписва от класическите
препарати, но в същото време и за тях му налагат финансови рамки. Лошо е да
се започне лечение със скъп, по-модерен препарат, а на 20-ия ден да се прекъсне
и да се мине към по-евтиния. Диспансеризацията въобще не е финансирана, макар
че е създадена, за да се наблюдават болните и своевременно да се знае за неблагоприятни
условия, влияещи на личността. Въпреки несгодите, диспансеризацията оцелява,
благодарение на триковете на лекарите-психиатри.
- Нарушавате закона?
- Грижата на лекаря е неговият болен. Когато психиатърът диспансеризира някой,
му изписва лекарства по линия на НЗОК като за домашно лечение. Това е чист докторски
ентусиазъм. Още по-зле от диспансеризацията е задължително-принудителното лечение.
Когато пациентът е опасен за околните и съдът, като независима институция, се
е убедил в това, го задължава да провежда лечение, което той не желае. Нашите
пациенти, за разлика от всички останали, смятат, че са абсолютно здрави. За
това е нужна помощта на съда. Когато лечението бъде разпоредено от магистратите,
то се провежда в болница, т.е. осигурено е необходимото.
- Какво трябва да направи човек, ако негов близък отказва лечение и
е заплаха за околните?
- Да подаде молба до прокуратурата за принудително лечение.
- До разглеждането й обаче минават 2-3 месеца. Дори прокурорът да я
резолира положително, следва препращането й до кварталния, който трябва да проучи
случая и да уведоми съда. Това още повече протака процеса. Тази либерализация
не е ли в ущърб на болния, а и на близките му?
- Процедурата наистина е във вреда на болния, но само до известна степен. При
по-лесен начин за принудително лечение би могло да се стигне до брутално натикване
в психиатриите и на хора, които не са за там. Амбулаторното задължително лечение
като последна фаза преди принудителната терапия в болница обаче позволява пациентът
едновременно да е и под контрола на психиатъра, и да е в обществото, за да се
ресоциализира. Но за този вид лечение няма пари. То съществува, но по много
комичен начин. Ако аз съм психиатър в кабинет и работя по линия на НЗОК, мога
да се срещна с такъв пациент, но само, ако той пожелае. Съдебното решение се
неглижира. Мога да му дам протокол, за да си вземе безплатните лекарства от
касата. Нали си представяте колко нелогично е това за болен, който не желае
да се лекува. Той просто няма да отиде никъде. Време е Министерството на финансите
и Министерството на здравеопазването да се постараят да намерят пари за амбулаторното
лечение. От името на Българската психиатрична асоциация сме писали за проблема
до всички заинтересовани институции, но гласът ни остана в пустиня. Пред психиатрите
и нашите пациенти има 3 проблема - недофинансиране на болниците, формални права,
а в действителност ограничения в извънболничното лечение, и пълна липса на каквато
и да е възможност за смислено амбулаторно лечение.
- През последните години доста "красиви умове" споделят по
улиците сами със себе си неразбираеми за нас, околните, неща.
- Това се дължи на лошото социално обслужване. В повечето случаи болестта довежда
нашите пациенти до социално изключване. Тенденцията да се съкращават болнични
легла е справедлива, защото в болниците понякога са настанени пациенти само
по социални показатели. По-добре е, вместо един хронично болен да стои месеци
и години в психиатрия, където обслужването е по-скъпо, да бъде настанен в социален
дом, в който има и медицински контрол, но и обгрижването му е по-евтино. Въпросът
тук е дали в български домове пациентите са поставени в нормални или в нечовешки
условия. Лично аз съм инспектирал хасковския дом "Ангел Войвода",
където само за една година от 72 питомци бяха умрели 24. Болните там спяха на
легла без чаршафи и одеала, дори без дюшеци. Той вече е закрит. За да попадне
човек в и без това оскъдните останали домове трябва да чака около 3 години.
Приемат нов човек, когато някой почине. Нямаме достатъчно социални работници
и психолози. Ако в една психиатрична клиника в Дания на 11 пациенти се полагат
4 лекари, 9 медицински сестри, 5 психолози и 4 социални работници, в българските
психиатрии места за психолози и социални работни не са предвидени, а останалите
специалисти са в пъти по-малко.
- Какво стана с проектозакона за психичното здраве, който отпреди 15
години се обсъжда?
- Все още се обсъжда, но само на експертно ниво. Той би регламентирал по-прецизно
правата на болните, които сега са засегнати само в една глава в Закона за здравето.
Колкото и да настояваме за него, ние, психиатрите, се оказва, че водим борба
с вятърни мелници. Надявам се, докато удържим победа, да не станем ние пациенти
като Дон Кихот.
19.07.2007
Мнения по темата: