Бестселър

Катерина де Медичи - жената с власт

Могъщият род познава най-големите падения в морален и политически план, но под негова опека развиват таланта си гении като Микеланджело, Леонардо, Рафаело и Рубенс

Медичите са могъщ род, дал на Европа папи и кралици, меценати и престъпници. Неговата история, изпълнена с възходи и падения, с коварство и кръв, с предателства и победи, разказва Пол Стратърн в книгата си "Медичите - кръстниците на Ренесанса" (издание на ИК "Персей"). Двама представители на рода стават папи (Лъв Х и Климент VII) и от върха в католическия свят разпростират влиянието на Медичите в цяла Европа. Медичите познават най-големите падения в морален и политически план, но под тяхната опека развиват таланта си гении като Микеланджело, Леонардо, Рафаело и Рубенс, насърчавани и предразполагани от владетели като Лоренцо Великолепни и кралица Мария де Медичи.

Когато през 1533 година четиринадесет- годишната Катерина де Медичи се омъжва за Анри дьо Валоа, втория син на френския крал Франсоа I в Марсилия, никой не предполага бляскавото бъдеще, което я очаква. Дори и папа Климент VII, който прави всичко възможно да подпомогне амбициите на рода, като я омъжи за представител на кралско семейство, не може да си представи, че след тридесет години тя ще властва над това семейство и ще управлява Франция. Докато се спомине Катрин дьо Медиси, както става известна във Франция, е съпруга на един френски крал (Анри II) и майка на още трима (Франсоа II, Шарл IХ и Анри III). Характерът й е такъв, че почти тридесет години на практика е владетел на Франция. Докато великите херцози на Тоскана властват над относително мирно население от 75 000 души, Катерина де Медичи се опитва да наложи волята си над петнадесет милионния народ на Франция през един от най-бурните периоди в историята на страната.
Само дни след раждането си Катерина остава сирак и е поверена напълно на монахини, но това не е един спокоен и несветски свят, защото отвъд стените на метоха "Санта Лучия" във Флоренция прекалено шумно се развиват тревожните дни на Христовата република. През този изгнанически за Медичите период самата Катерина е ценен заложник и като такъв има късмет, че преживява обсадата на Флоренция.
Четиринадесетгодишната Катерина, която пристига в Марсилия, за да се омъжи за четиринадесетгодишния Анри, е тихо, самовглъбено и доста скучно малко момиче. Невзрачната й външност прикрива значителен интелект, съчетан с изключително упорит характер. Докато израства, у нея все по-често се проявяват качествата на нейния изключителен прадядо Лоренцо Великолепни, макар че по ирония на съдбата неговите почти по женски изразени очарование и любов към изящния жест са изместени при Катерина от определено мъжкото желание за власт.
След бракосъчетанието Катерина и съпругът й заживяват във френския двор на нейния свекър Франсоа I. Влиянието на Италианския ренесанс достига до тук преди нея и основно е внесено от самия крал, чийто двор демонстрира зашеметяваща изтънченост сред голямата и до известна степен изостанала селска страна. Леонардо да Винчи прекарва последните дни от живота си в двора на Франсоа I и умира само четиринадесет години преди пристигането на Катерина. Кралят обаче все още таи амбиции и през 1546 година решава да събори стария дворец в Париж, за да издигне на негово място голямо и просторно здание, което да приюти семейството му, двора и колекцията от произведения на изкуството - това е Лувърът.
Макар че Катерина живее сред подобно повлияно от Италия дворцово общество, първите й години са трудни. Дворът е пълен с благородници, някои от които притежават владения по-големи от Тоскана, затова по всеобщо мнение Анри дьо Валоа се жени за жена с по-ниско обществено положение. Презрително наричат Катерина "дъщерята на търговеца", а и не можем да кажем, че когато съзрява, тя разцъфва.
Положението не се подобрява, когато по-големият син на Франсоа I Франсоа, херцог д'Орлеан, умира през 1536 г. и Анри дьо Валоа става престолонаследник. Анри дьо Валоа е силно наранен млад мъж, който никога не се възстановява напълно от онзи период в детството си, когато е заложник в Испания. Кралят е освободен, но оставя в плен своите двама синове - изоставеният Анри никога няма да го забрави. След като го освобождават, той се завръща и бездейства в двора на своя баща - една мълчалива и мрачна фигура сред остроумните и изтънчени благородници.
За Катерина не е лесно да е омъжена за такъв човек, а и вече става наложително двамата с Анри да дадат наследник, който да продължи кралската династия, но засега от брака им не се раждат деца. След няколко години дворцовите клюки започват да намекват, че предстои развод. През този труден период Франсоа I до голяма степен се превръща в бащата, който Катерина никога не е имала - тя попива неговите виждания и с времето изгражда у себе си непоклатима вяра в могъществото на монархията.
След единадесет години брак, през 1544 г. на двадесет и петгодишна възраст, Катерина най-накрая ражда първото си дете. Тя ражда общо десет деца, като четири момчета и три момичета доживяват до пълнолетие. Три години след раждането на първото дете на Катерина умира Франсоа I и нейният съпруг се възкачва на трона на Франция под името Анри II. Но двадесет и деветгодишният Анри II се интересува повече от своята четиридесет и осемгодишна метреса Диан дьо Поатие.
Протестантството се разпространява из цяла Европа и привлича все повече и повече последователи сред недоволните и потиснати селяни. Хугенотите, както стават известни френските калвинистки протестанти, започват да гледат на католическите власти като на свои врагове. Религиозният вододел става и политически, тъй като хугенотите говорят против Короната и правителството, макар че на практика тези протести бързо се потискат. Катерина започва да използва влиянието си като посредник, но през 1560 г. Франсоа II умира и е наследен от десетгодишния си брат Шарл IХ. Ако първородният син на Катерина се оказва разочарование, то вторият е още по-голямо - генетичното наследство от баща му, съчетано с това от бащата на Катерина, сифилитичния херцог на Урбино Лоренцо, е злокобна смесица. В опит да скрепи примирието между двете фракции Катерина урежда дъщеря й Маргьорит да се омъжи за младия водач на хугенотите Анри дьо Навар, в чиито вени тече кръвта на Бурбонския кралски род.
Дават на Шарл IХ доказателства, че всъщност водачът на хогенотите Колини възнамерява да го нападне. Свидетелите разказват, че когато научава за измяната на своя нов приятел, кралят обезумял. Не знаем със сигурност дали Шарл IХ действа сам или под давление на своята майка, но рано сутринта в неделя на 24 август, празника на свети Вартоломей, войници от Швейцарската гвардия, начело с представител на фракцията на дьо Гиз проникват в дома на Колини и го намушкват, след което изхвърлят тялото през прозореца на улицата. Това е сигналът кралските войски, подпомагани от католиците в Париж, да започнат клането над хугенотите. Новината за Вартоломеевата нощ плъзва из Франция и подобни кланета се случват в Орлеан, Руан, Лион, Бордо и Тулуза - загиват общо 8000 души. Това е началото на поредицата от религиозни войни, които опустошават Франция през следващите тридесет години.
Доста вероятно е Катерина де Медичи поне отчасти да носи отговорност за клането във Вартоломеевата нощ. Медичи е обвинявана за кървавото разчистване на сметки, което е едно от най-позорните дела във френската история. От този миг нататък на нея гледат като на водач на католическа Франция в борбата й срещу хугенотите.
През 1574 година само на 24-годишна възраст умира Шарл IХ и любимият трети син на Катерина се възкачва на трона под името Анри III. Той е резервиран и почти няма приятели извън своя тесен кръг от сподвижници, известни като "миньоните" ("хубавците"). Изглежда, че Катерина приема неговата хомосексуалност за неизбежна у един слаб син с прекалено властна майка.
Катерина де Медичи остава практическият владетел на Франция.

Ексхумираха останките на двама писатели от ХV век

Останките на двама италиански писатели от ХV век бяха ексхумирани от базиликата "Свети Марко" във Флоренция, за да бъдат изследвани за причината за смъртта, съобщи Би Би Си. Пико дела Мирандола, фолософ-хуманист, и ученият и поет Анджело Амброзини, наричан Полициано, умират във Флоренция през 1494 г. Те са били придворни на семейство Медичи. Смята се, че Пико дела Мирандола е бил отровен, но това не е потвърдено. Полициано, който бил един от любовниците на Мирандола, също може да е бил отровен, но има и версия, че е починал от сифилис. ДНК анализ на костите може да покаже без никакви съмнения дали версията за убийство е вярна. Според Джорджо Групиони, професор по антропология от Болоня, скенерът и биомолекулярните технологии могат да разкрият вековната загадка.

06.08.2007