Присъда

"Подвизите" на световния атентатор Владо Черноземски

Терористът имал намерение да взриви сградата на Обществото на народите

Иван Беловски

На 14 юни 1924 г. посред бял ден на кръстовището на улиците "Г.С. Раковски" и "Московска" в центъра на столицата е застрелян депутатът от БЗНС Петко Д. Петков, брат на известния по-късно земеделски лидер Никола Петков и син на познатия с русофилските си убеждения политик Димитър Петков. Извършителят на това жестоко убийство е Владо Черноземски, който минава в нелегалност и е осъден задочно.

Владо Черноземски е роден на 19 октомври 1897 г. в село Лъджене, Велинградско, и е кръстен с името Величко Димитров Керин. През 1923 г. той влиза във възстановената от Александър Протогеров и Тодор Александров ВМРО под псевдонима Владо Черноземски от Щип. Многократно преминава българо-сръбската граница и е един от създателите на Гевгелийската чета.
По-късно, по указанание на ВМРО, е върнат обратно в столицата и започва работа като шофьор в Дупница и София. Заради тази си професия е наричан Владо Шофьора.
След убийството на Тодор Александров, извършено на 1.IХ.1924 г., ВМРО е безвъзвратно разделена на воюващите помежду си крила "върховисти" и "съединисти". От този момент Владо Черноземски започва да се изявява като хладнокръвен екзекутор и бързо си спечелва славата на истинско страшилище както за "съединистите", така и за полицията. Той е активен участник в градските терористични групи, създадени от "върховистите" воглаве с Ванче Михайлов и безпогрешен ликвидатор на лица, противници на организацията.
На 14 септември 1924 г., около 18,10 часа, на столичния булевард "Драгоман" и улица "Нишка" е

повален с куршум в главата Димо Хаджидимов,

комунистически функционер и бивш деец на ВМРО. След стрелбата убиецът е настигнат от запасния капитан Стефан Герасимов и войника трудовак Мордохай Леви. Без да окаже съпротива, Владо Черноземски се предава и ги заплашва с бомбите, висящи на кръста му. Въпреки че е осъден на смърт чрез обесване през 1925 г., присъдата на убиеца не е изпълнена. По-късно Владо Шофьора успява да избяга от охраняващите го полицаи.
През 1928 г. Ванче Михайлов издава поредната смъртна присъда, този път на доскорошния си приятел и съмишленик Наум Томалевски. Кървавата поръчка е възложена на специалиста по показни екзекуции Владо Черноземски с придружител Андрей Димитров от с. Ранчовци, Щипско.
В ония години Наум Томалевски, който е ерген, живее заедно с майка си на ул. "Руен" 23. В продължение на седмица Черноземски наблюдава дома и навиците на поредната си жертва. За целта наема стая в дома на Петко Петков, служител в Дирекция на полицията, намираща се в съседство с квартирата на Томалевски.
На 2 декември 1930 г. Наум Томалевски се прибира в дома си. Пред вратата е застрелян с един куршум от дебнещия го от прозореца на отсрещната сграда Владо Черноземски. Всичко това е отбелязано в полицейски доклад и в обвинителен акт по дело 208/1930 г. Владо Шофьора е

осъден и този път на смърт,

заради жестокото убийство, но през 1932 г. учудващо е помилван.
По-късно Владо Черноземски е определен за изпълнител на смъртната присъда и на друг враг на Ванче Михайлов - сръбският крал Александър Карагеоргевич, поръчител на убийствата на бащата и брата на Ванче - Мише Гаврил и Христо Михайлов.
Владо Шофьора е прехвърлен на сръбска територия, където трябва да реализира първата възможна за атентат ситуация. Но скоро ВМРО се отказва и решава присъдата да бъде изпълнена след време, при други условия, за да повлече след себе си решаващи политически събития. Натовареният с наказателната мисия атентатор е отзован.
През 1934 г. е предвидено посещение на крал Александър Карагеоргевич в София. Според някои историци тази визита е била свързана с посвещаването на цар Борис III в масонска степен. Началникът на отделение А на Обществена безопасност (политическата полиция)

Никола Гешев информира българския цар

за надвисналата опасност над сръбския крал. Борис III преценява, че ако Карагеоргевич бъде ликвидиран у нас, това ще предизвика военен конфликт със съседната държава. Царят нарежда Гешев и Ванче Михайлов (които са съученици от гимназията) да се срещнат и се споразумеят да не се посяга на живота на крал Александър при престоя му у нас. Срещата между Никола Гешев и Ванче Михайлов се осъществява в мелницата на Иван Мотикаров в Радомир.
През февруари 1934 г. Владо Черноземски е изпратен в хърватската организация "Усташи", ръководена от Анте Павелич. През 30-те години седалището на тази тайна организация е в Будапеща. След преврата от 19 май 1934 г. в нашата страна Владо Шофьора емигрира в съседна Турция, но секретната кореспонденция между него и Павелич не е прекъсвана.
Разузнавателните звена на усташите и на ВМРО научават, че крал Александър Карагеоргевич планира да посети Франция в началото на октомври същата 1934 г. Веднага наказателна усташка група заминава за Франция. В групата е включен и Владо Черноземски, който за прикритие използва унгарски паспорт с името Келемен. Конспираторите отсядат в град Марсилия, откъдето започва официалната визита на сръбския крал. Те теглят помежду си жребий, за да се определи по безпристрастен начин извършителят на покушението. Жребият се пада на поборника от ВМРО Владо Шофьора.
На 9 октомври 1934 г. Черноземски

скрива деветмилиметров пистолет "Валтер" в голям букет цветя.

Той издебва подходящия момент и се откъсва от колоната скандиращи французи. Скача върху стъпалото на движещия се открит автомобил по централния булевард на Марсилия, вади бързо пистолета и прострелва крал Александър Карагеоргевич и френския външен министър Луи Барту.
Този кървав атентат разтърсва цяла Европа и името на Владо Черноземски попада на първите страници на тогавашната преса. В много от писанията и коментарите за атентата се твърди, че веднага след произведените изстрели В. Черноземски е бил посечен със сабя от френски полковник от охраната на кортежа, който яздел паралелно на автомобила с официалните гости.
Направената аутопсия на тялото на атентатора в марсилска болница установява обаче, че смъртта е настъпила от огнестрелни рани, причинени от полицейски револвер. Трупът на Черноземски е бил идентифициран по направената през 1931 г. в Централния затвор татуировка на лявата ръка, изобразяваща

надпис "ВМРО" с череп и кръстосани кости.

В "Световната енциклопедия на атентатите", френско издание, на Владо Черноземски е отделено специално място. Авторите с някаква странна ирония споменават за него, че бил "много семпъл човек". А този прост човек и отличен стрелец, имал две в никакъв случай непрости задачи. Първата била да екзекутира сръбския крал Александър Карагеоргевич, а втората - да взриви сградата на Обществото на народите! Престараването от негова страна с убийството и на френския външен министър Луи Барту, му попречило да реализира втората си идея...

18.08.2007