Малко известно

Загадъчната смърт на Владимир Маяковски

Десетилетия наред след фаталния изстрел продължават споровете дали големият поет е сложил край на живота си или е жертва на зловещо политическо престъпление...

Северин МАЙСКИ

Почти 80 години след фаталния изстрел, отнел живота на Владимир Маяковски, продължават споровете дали той наистина е натиснал спусъка на своя "Маузер" и е сложил край на живота си или е бил една от поредните жертви на сталиновата престъпна машина. Основанията за подобно предположение се крият не само в загадъчните обстоятелства около смъртта на великия бард, но и в поразителното съвпадение на редица факти и събития. Първите съмнения във версията, че "барабанчикът на революцията" се е самоубил, се прокрадват още в началните съобщения за смъртта му. Така в некролога, публикуван още на 14 април 1930 г. в "Красная газета" се отбелязва, че "през последните дни Владимир Маяковски не е имал душевни проблеми и нищо не е предвещавало тази катастрофа". В официалната теза за самоубийството на поета почти винаги са изразявани съмнения, дори във времената на безпощадната тоталитарна диктатура и периода на така наречения "застой".
Броят на тези догадки се увеличи особено много в годините след разпадането на бившия Съветски съюз. Преди няколко години популярният ТВ-водещ Владимир Молчанов изрази предположение, че в посмъртната снимка на поета се забелязват следи от... два изстрела. През 1991 г. журналистът Валентин Скорятин представи неизвестни материали, събирани в продължение на 25 години, с които оспорва версията, че фаталният изстрел е дошъл от ръката на самия Маяковски. Но дори и след тези "доказателства" споровете около "загадъчната" смърт на поета продължават, независимо от претенциите на някои руски медии и спецове по криминалистика, че е поставена точка над и-то и най-после е назована окончателната истина за трагедията.
Какви са фактите, които продължават да предизвикват нови спорове и предположевния, догадки и съмнения около смъртта на Маяковски?
Според официалната версия сутринта на 14 април 1930 г. той пристига заедно с актрисата Вероника Полонская в своята квартира на "Лубянка", която, по ирония на съдбата, се намира недалече от зловещото ОГПУ в Москва. Предният ден те са гостували в дома на Валентин Катаев заедно със съпруга на Полонская. Били са там до след полунощ. Маяковски е настоявал на всяка цена да се срещнат в неговата квартира, за да получи съгласието на Вероника Полонская да стане "негова жена". По време на драматичния разговор между двамата младата и красива "звезда на МХАТ" убеждава своя пламенен поклонник, че го обича, но не може да му "пристане" веднага, тъй като не знае дали съпругът й ще понесе подобен удар. Освен това тя го предупреждава, че в 10.30 часа й предстои важна репетиция, от която не може да отсъства. "Тогава тръгнах. Изминах няколко крачки до главния вход, когато се разнесе изстрел... Аз се развиках. Засуетих се по коридора... Вероятно съм влязла след известен момент. В стаята още се виждаше облакът от изстрела. Владимир Владимирович лежеше на пода, разтворил ръце..." - свидетелства по-късно актрисата.
Почти броени минути след разигралата се трагедия в квартирата пристига шефът на секретния отдел на ГПУ Яков Агранов, който е "личен приятел" на Маяковски. Според очевидци той пръв документира "самоубийството" на поета и открива оставеното предсмъртно писмо. В него Маяковски собственоръчно е написал с молив: "До всички. За това, че умирам, моля ви не обвинявайте никого, не клюкарствайте. Покойникът ужасно ненавиждаше подобни неща. Мамо, сестри мои и приятели, простете това не е начин (другиго не съветвам да постъпи така), но нямам друг изход. Лиля - обичай ме. Другарю, правителство, моето семейство това са Лиля Брик, мама, сестрите ми и Вероника Витолдовна Полонская. Ако им устроиш сносен живот - благодаря. Започнатите стихове предайте на семейство Брик, те ще ги подредят. Както се казва "инцидентът е приключил", любовната лодка се разби във битието. С живота съм в разпра и няма защо да пресмятам беди и взаимни обиди. Бъдете щастливи! Владимир Маяковски, 12.IV.30 г."
Същия ден скулпторът К. Луцки снема посмъртна маска от лицето на поета. В Медицинския факултет на Московския държавен университет патологоанатомът проф. Талалай извършва аутопсия на тялото, като не открива някакви особени отклонения "от нормата". Тези подробности са отразени в протокола на следователя И. Сирцов, който още на 14 април 1930 г. е отбелязал лаконично, че "самоубийството е по причини от личен характер". На 15 април настъпва "затишие" в следствието . Предполага се, че през този ден органите на ГПУ са проявили "специален интерес" към случая, за да натъкмят фактите и да не допуснат "разминаване", което да предизвика някакви съмнения.
Добре известна е интимната връзка на Владимир Маяковски с Лиля Брик. Той се влюбва във фаталната красавица през 1915 г., като преди това е ухажвал нейната сестра (по-късно известна френска писателка Елза Триоле). След тази "любов от пръв поглед" двамата си разменят годежни пръстени. Но Лиля продължава да живее със съпруга си Осип Брик, като между тях остава само "духовната връзка". В замяна на това Маяковски е почти като "осиновен". Той прекарва по-голямата част от времето си в дома на семейство Брик, а когато пътува в чужбина винаги се завръща със скъпи подаръци и за двамата. В тази любовна симбиоза някои подозират наличието на банален "триъгълник", докато други смятат, че се касае за обикновена практичност от страна на семейство Брик.
Излиза, че Вероника Полонская е "последната любов" на трагичния бард. С нея го запознава Лиля Брик, която иска да отдалечи поета на всяка цена от френския му романс с ексцентричната белогвардейка Татяна Яковлевна, която Маяковски среща през есента на 1929 г. в Париж. Но по всичко изглежда, че събитията изпреварват времето, както се казва в подобни случаи. През пролетта на 1930 г. Елза Триоле съобщава от Париж, че Яковлевна се е омъжила за заможен виконт. Така пропадат намеренията на Маяковски да свие семейно гнездо с руската французойка; успокояват се и страстите на Лиля Брик, нейната ревност и опасения, че може да се размине завинаги с Маяковски. По всичко изглежда, че тя обаче не е "прогнозирала" докрай какво може да последва от връзката му с Вероника Полонская...
Но биографите на Маяковски, които изследват загадката на неговата смърт, не спират до "интимната катастрофа". Според тях тя е била само психически катализатор на истинския разрив, настъпил в душата на поета. Истина е, че в края на своя живот той се е стремял на всяка цена да избяга от затворения кръг и да създаде свое семейство, да се спаси от натрапеното общуване със случайни люде, да се избави от посредствеността на "комисарското обкръжение".
Както свидетелства журналистът Виктор Скорятин квартирата на семейство Брик е била истинско свърталище на "хора от "Лубянка". Според намерените от него документи и Лиля, и Осип Брик са били сътрудници към прословутото 7 отделение от секретния отдел на ОГПУ в Москва. Номерът на чекисткото удостоверение на Лиля е 15073, а на Осип Брик - 25541. Неслучайно в тяхната квартира се е отбивал Яков Агранов, един от най-кървавите заместници на Дзержински, комуто се приписва ликвидирането на големия руски поет Николай Гумильов. В това "интелектуално свърталище" са идвали и други висши чекисти, заместници на зловещия Ягода и не по-малко жестокия Ежов. По всичко изглежда, че дори Маяковски не е подозирал на каква "игра с огъня" се е излагал, докато се е отбивал в дома на своята "предпоследна любов".
Факт е, че в началото на 1930 г. той е преживявал и други разочарования. Това е времето, когато "барабанчикът в похода" получава първите плесници от официалната болшевишка критика, която се изразява резервирано за пиесата му "Баня". Тогава пак организираната от него изложба, посветена на 20-годишната му литературна дейност, е буквално бойкотирана и посетена само от тесен кръг приятели. След статията на Сталин в "Правда" за "левите извращения" Маяковски е обект на различни слухове и нечистоплътни одумвания.
Няма съмнение, че това също е било повод, за да "прелее чашата" на търпението. След едно от поредните си пътувания до Париж например поетът споделя с приятеля си Юрий Аненнков, че "комунизмът, идеята на комунизма е идеал, това е друго нещо", докато "комунистическата партия, мощно организирана и ръководена от хора, които се ползват от всички "изгоди на властта" и "свободата на действие", е съвсем друго нещо".
В своето проучване Виктор Скорятин, като съпоставя различни факти около драмата на Маяковски, стига до извода, че той е убит. В подкрепа на този свой извод той отбелязва съмнителния "престой" на Яков Агранов в квартирата на Маяковски; някои резултати от балистичната експериза и графологическите изследвания върху почерка на поета.
Твърде е възможно това да е било така, но е достатъчно да се вземат накуп всички факти и събития, натрупаните разочарования на поета, за да се разбере какъв "убиец" могат да бъдат самите те. Не е необходимо на всяка цена да бъде нает физически убиец. Прочее, знаем ли какво стои на границата между смъртта и човека. Особено в такива жестоки и безпощадни времена, като днешните. Знаем ли?...

22.09.2007