Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение, да споделите проблемите си, да заемете позиция ...

Материали се приемат на следния адрес:

Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"
iskamdumata@duma.bg

Личности

Гето е преговарял с Че Гевара

Георги Найденов, човекът изпреварил своето време, заслужава и посмъртно най-високата национална награда

Горан Готев

Георги Найденов

Често се питам: Можеше ли в "ония години" да изградим "социализъм с човешко лице". Изразът бе особено популярен през "Пражката пролет". Абстрактният отговор е: Можеше! А доказателството ми съвсем не е абстрактно. Имам предвид живота и делото на създателя на "Тексим" Георги Найденов. Някога той показа, че и в условията на социализма икономиката може да бъде високоефективна, че с българските си левове гражданите могат да си купуват вносни западни стоки, каквито преди това бяха достъпни само срещу валута, че българските инженери, архитекти, геолози, лекари и медицински сестри с успех могат да работят в новоосвободените африкански и арабски държави, че Българският търговски флот може да съперничи и на големи морски държави.
Но ако абстрактният отговор е "можеше", реалистичният отговор - уви, е "не можеше". И доказателството е същото - животът и делото на Георги Найденов. Който заплати с дълги години затвор

подвига си на новатор

повярвал, че с професионализма и опита си може да въведе страната ни в цивилизованото благоденствие и без да стига до недостижимите комунистически хоризонти. Обяснението и за унгарската "контрареволюция", и за чехословашкия експеримент, и за полските събития, а и за разгрома на "Тексим" бе едно и също - наложеният ни със сила съветски тоталитарен модел. И ако Унгария и Чехословакия бяха прегазени от съветски танкове или танкове на държавите от Варшавския договор, в България нарушителите на съветските икономически догми се озоваха в затвори. Процесът срещу Георги Найденов и неговите колеги възпроизведе най-отвратителните страни на сталинските процеси с тази колосална разлика, че на първия процес благодарение на такива честни професионалисти като съдията Илия Байчев Георги Найденов и сътрудниците му в "Тексим" бяха оправдани. Да, но както Сталин определяше присъдите, така и Тодор Живков застави българската "социалистическа" правосъдна система да коленичи пред него и да произнесе

нови, този път осъдителни присъди.

Кой, ако не той, щеше да докладва на "съветските другари", че българските опити за корекция на съветската икономическа система са жестоко наказани? Дългогодишният член на Политбюро и заместник-председател на Министерския съвет Живко Живков свидетелства за заканата на Тодор Живков по адрес на вече осъдените: "Те бял ден няма да видят!" И тази заплаха я изрича партийният и държавен ръководител, който в началото лично го бе насърчил: "Георге, аз съм зад теб, разгръщай се!"
Години след хвърлянето на Георги Найденов в затвора пред тесен кръг партийни активисти във Варна, както свидетелства инж. Димитър Филипов, Тодор Живков бил заявил: "Какво да ви кажа за вашия Найденов!? Георги е наше момче, честен комунист, дори анархокомунист, истински новатор. Направихме я, както не трябва! Но вие знаете, че понякога не зависи само от нас, и ние си имаме началници там по-горе, но... нейсе! Скоро ще оправим този въпрос!" Това скоро струва пет и половина години от живота на Георги Найденов, но струва много, много повече на страната ни - загуби в милиарди левове за България и за нейната не случайно навлязла в криза социалистическа икономика.
Георги Найденов бе щастлив да доживее

морална и политическа реабилитация

и дори най-високото обществено признание на неговото дело. Той с право бе оценен като българин, който е изпреварил своето време, който е показал и доказал каква можеше да бъде България, ако беше даден простор на такива като него, а не на раболепните крепители на проваления в историята съветски модел. Но ако смъртта не го бе връхлетяла така скоро и така ненадейно, как би понесъл днешните гаври с неговите колеги от българското разузнаване, мнозина от които бяха отдали живота си, за да бъде България и силна, и цветуща?
Та ако не бе офицер от българското разузнаване, ще можеше ли младият тогава Георги Найденов да получи и в Египет, и в Турция първите си уроци по съвременна капиталистическа икономика? И още тогава да заживее с мисълта, че ако стимулите, които я движат, се приложат и в България, няма как и производството да не бъде ефективно, и рафтовете по магазините да не бъдат пълни. Ако не бе един от най-младите български партизани и доброволец в Отечествената война против хитлерофашизма, преминал естествено към органите в защита на националната сигурност, щеше ли да установи връзки с борците за национална независимост на Алжир, да им достави българско оръжие, а след това като най-близък приятел на новите алжирски ръководители да гарантира високоплатено препитание на хиляди български специалисти, изпратени в помощ на новата алжирска държава? В израз на признателност правителството на Алжир го удостои с най-високата алжирска национална награда и с пожизнена пенсия, но той беше вече в немилост, бе в затвора и дори не му бе позволено да ги получи.
Само за девет години от своето създаване "Тексим" разгърна широкомащабна стопанска, външнотърговска и реекспортна дейност. Започнал през 1962 г. със 7000 лева, в края на 1969 г. ДСО "Тексим" достигна чиста печалба от 27 271 000 лева. През 1961 г. първата българо-алжирска смесена фирма ИМЕКСТРАКОМ започна с капитал от 2314 долара, а през 1969 г. вече разполагаше с чист актив от 11 900 000 долара. Или, казано обобщено, "Тексим" начена дейността си с 2314 долара, а завърши със 134 милиона долара. На клеветниците й от БСП, които в общ хор с фашистите от СДС и ДСБ злословят, че българските разузнавачи са се занимавали само с доноси и преписване на западни вестници, ще отговоря, че офицерът от българското разузнаване Георги Найденов разговаряше с Че Гевара за доставки на оръжие, а днес Че Гевара е знаме на латиноамериканските патриоти.

Зад многомилионните печалби на "Тексим"

стоят търговски флот, който от 400 хил. тона достигна 1 млн. тона, тирове, които от 100 нараснаха на 1000, 6 пътнически самолета "Ил-18" за презокеански полети, пет завода за кока-кола и други безалкохолни напитки, селскостопанска авиация, която работеше в Судан, Сирия и Египет, банки и застрахователни дружества в България и чужбина, осем задгранични фирми. И всичко това бе дело на един българин, дело на Георги Найденов, който пръв и единствен в България доказа, че социализмът е в състояние да развива успешно високоефективна икономика.
Историята опровергава цитираното тук разкаяние на Тодор Живков за противозаконната присъда на Георги Найденов, защото повече от 15 години след освобождаването му все отказваше да се отмени присъдата, да му се признае право на пенсия и да му се даде възможност за работа. Едва през 1988 г. му разрешават да замине за Австрия, където той за първи път подновява деловата си дейност, за да може по-късно да създаде и новата частна "Тексимбанк". В едно свое интервю Георги Найденов споделя: "Когато Върховният съд гледа на 4 септември 1992 г. молбата ми за отмяна на всички присъди и наказания, наложени по онова време, в същия ден и час, в същата сграда се четеше присъдата на Тодор Живков. Съдбата правораздаваше посвоему. В същия ден "Тексимбанк" получи лиценз и 4 септември стана нейният рожден ден. Дори не съм мечтал за по-добро съвпадение." Съвпаденията са наистина удивителни, защото възмездието идва буквално като в американски игрален филм!
В спомени за срещите ми с Георги Найденов в Алжир, публикувани в книгата "Човекът, който изпревари своето време", бях писал, че той бе чужд на теориите и идеологиите, че бе

човек на действието,
на материализирането на идеите в производство, в продукти, в стоки и накрая, естествено, в пари. И че може само да гадаем как би изглеждала България, ако не склерозирали идеолози и послушни на Москва партийни и държавни сановници, а такива като него бяха начело на партията и държавата. Тогава отхвърлих и сравнението с банкера Буров, защото Буров печелеше за себе си, а Найденов - за народа си.
Сега, когато е в ход и заговорът срещу националната сигурност на страната ни с аферата с досиета, ми се ще да отхвърля и друго сравнение. Георги Найденов също като Рихард Зорге бе антифашист, но той лично воюва срещу хитлерофашистите на фронтовете на Отечествената война. Също като Ким Филби, с когото работеха заедно в Кайро, той бе офицер от разузнаването, но за разлика от него освен дейността си на български разузнавач Георги Найденов имаше и личен принос за победата на алжирската национална революция. И още по-голям личен принос и за създаването на високоефективна българска социалистическа икономика.
Нареждайки името му сред своите най-искрени чужди приятели, Алжир вече го удостои с най-високата си национална награда. Нима не е дошъл часът Георги Найденов да получи, макар и посмъртно, и напълно заслужената от него най-висока българска държавна награда? Но с нея или без нея той вече е в пантеона на големите българи. Големи и с живота си. Големи и с делото и примера си. За България и за българите!

03.10.2007