Екран
Силна конкуренция за "Златните ритони"
Българското неигрално кино триумфира в Пловдив
Иван Младенов, който миналата година спечели "Златна ракла" за филма
си "Северната страна на слънчогледа", обра три специални награди
Двата приза "Златен ритон" - за документален и за анимационен филм,
на ХVI фестивал на българския неигрален филм в Пловдив вече са известни. "Положителни
емоции", необикновена любовна история между двама наши съвременници, донесе
наградата за създателите си - сценариста и продуцента Асен Владимиров, режисьорката
Елдора Трайкова и оператора Емил Христов. Петминутната анимация "А+Е"
- изящна любовна история между пижама и нощница на простора, е работа на сценаристката
и режисьорката Цветомира Николова и продуцента Владимир Гюров. Журито с председател
Коста Биков и членове Боряна Матеева, издателката Божана Апостолова, Георги
Димитров и Светослав Овчаров си свърши добре работата, ако съдим по ръкоплясканията
и виковете "браво" от страна на многобройната на този фестивал кинокритическа
гилдия. За някои от филмите публиката тепърва ще се произнесе, ако се намерят
благосклонни разпространители или съответното време в програмната схема на Канал
1.
Всеки от филмите, удостоен със специалната награда на фестивала, е бил сред
претендентите за "Златния ритон". С три награди си тръгва от Пловдив
сценаристът и режисьорът Иван Младенов. Неговият филм "Северната страна
на слънчогледа" след специалната награда на миналогодишната "Златна
ракла" обра специална награда на "Златния ритон", наградата на
Гилдията на кинокритиците към СБФД и "Горчивата чаша" на Факултета
по журналистика и масови комуникации. Другите две "специални награди"
са за новия филм на Адела Пеева "Развод по албански" и за анимационния
"Парцалът" на сценариста Христо Ганев и режисьора Анри Кулев. Приемайки
приза, Адела Пеева каза, че се радва, че е именно "специална награда".
Със "специална награда" от "Златния ритон" нейният предишен
филм "Чия е тази песен?" беше поканен на редица международни фестивали
и заслужи множество награди. "Развод по албански" вероятно ще има
същата съдба.
Индивидуалните отличия са за режисьора Атанас Киряков ("И в рая има ад"),
за операторите Борис Мисирков и Георги Богданов ("Проблемът с комарите
и други истории"), сценаристите Влади Киров и Бойко Бонев ("Роден
в робство"), художника Слав Бакалов ("Зиро") и дебюта на Елка
Николова за филма "Бинка: да разкажеш приказка за мълчанието". Сред
продуцентите ИА "Национален филмов център" отличи Мартичка Божилова
за деловата й активност и безспорни професионални качества при реализацията
и международната промоция на български документални филми. Филмът на Андрей
Паунов "Проблемът с комарите и други истории", чийто продуцент е Мартичка
Божилова, беше показан в програмата на 60-ия кинофестивал в Кан.
Още три документални филма бяха отличени с почетни дипломи - "Миньори"
на режисьора Андрей Алтъпармаков, "Частно разследване" на сценариста
и режисьора Антоний Дончев и "Една жена, един мъж" на сценаристката
Валентина Радинска, реж. Галина Кралева. Наградата на община Пловдив е за анимационния
филм "Реката" с режисьор Андрей Кулев.
На този фестивал, както и на предишни издания, преобладаваха документалните
филми-портрети на видни исторически личности. И някои от тях са сред отличените
с различни награди - споменатият "Роден в робство" е филм за Димитър
Петков, "Бинка: да разкажеш приказка за мълчанието" - за кинорежисьорката
Бинка Желязкова, "И в рая има ад" - за писателя с американско гражданство
Стефан Груев. Почетен диплом на асоциация "Академика 21", сдружението
на хабилитираните преподаватели от "Екранни изкуства", бе връчен на
Огнян Гелинов за филма "Ваш даскал Апостол" - за незабравимия Апостол
Карамитев, "По особено жесток начин" - награда на СБФД, е за писателката
Свобода Бъчварова, а "Духът и камъните" на Малина Петрова и Искра
Йосифова - за поета Кирил Христов. Той отнесе наградата на ИК "Жанет 45".
Между наградените филми е и работата на Теди Москов за Нели Червенушева - "Преводачката
на черно-бели филми", отличена от Българската национална филмотека.
Между филмите-портрети си струва да се видят още филмът на Дочо Боджаков за
Емилиян Станев "Вечните ловни полета", "Заговорникът дипломат"
- за доктор Георги Странски, негов режисьор е Иван Тонев, правнук на общественика
и дипломата, "Дивният флорентинец" - за италианския скулптор Арнолдо
Дзоки, продукция на ТВЦ-Русе. Всеки със своите качества. Няколко години е продължила
предварителната изследователска работа по биографията на Дзоки, разказа режисьорката
Пенка Шопова.
За особени заслуги към българското кино и във връзка с неговата 70-годишнина
журито взе решение да връчи награда за цялостно творчество на режисьора Оскар
Кристанов. Селекция от неговите надживели времето си документални филми "Вечният
музикант", "Въздухът", "Майсторът", "Надвечер"
и част от поредицата "Фокус" бяха специалното украшение на ХVI фестивал
"Златен ритон". Другото участие в "специалната програма"
беше "Българска анимация от Канада" - филми на работещите там Велислав
Казаков и Теодор Ушев. Особено интересни бяха "Tower bawher" - шеметно
пътуване из руския конструктивизъм, и "Царица" - весело-носталгично
пътуване на канадско момиченце до черноморския бряг и българската баба. И трите
филма на Ушев са с шумен успех на световни фестивали. Защо е толкова малко анимацията,
попита на пресконференция кинокритичката Людмила Дякова. Процесът е прекъснат.
Някога имаше Студия за анимационни филми, в която работеха около 200 души. Днес
никой не се интересува от никого. Липсва покривът, отговори метафорично режисьорът
Анри Кулев.
Рангел Вълчанов:
Днес победилите хора са жертва на своя успех
От днес тръгва броенето на 80-ата житейска година на режисьора Рангел Вълчанов.
Похвална е инициативата на община Варна и Фестивалния и конгресен център в столицата
на българското кино, точно на рожденния ден на големия творец да тръгне кинопанорама
с девет негови игрални филма. Тази вечер "на един дъх" варненци могат
да видят в голямата зала, слети в едно, два филма - "А сега накъде"
(1988) и "А днес накъде" (2007). До 18 октомври всяка вечер в зала
"Европа" киноманите могат да се насладят на филмите на Рангел Вълчанов
"На малкия остров", "Инспекторът и нощта", "Вълчицата",
"Следователят и гората", "С любов и нежност", "Лачените
обувки на незнайния воин" и "За къде пътувате".
По този повод вчера Рангел Вълчанов има много интересна среща със студенти от
Медицинския университет във Варна, а преди това и пресконференция, за да разкаже
за частица от преживяното в създадените от него 33 игрални и документални филма.
Ето част от неговите житейски разсъждения за киното, природата, екологията на
душата...
Историята се пише от заинтересовани хора. Каква истина искате да разкажете,
за да останат доволни хората? Знам колко струвам. Аз мога да си задавам въпроса
и да избягвам отговора. Изкуството трябва да стои в Менделеевата таблица. Но
изкуството без покровителя е птица без криле. Аз обичам нещата, които се изразяват
чрез себе си, като например соленото е солено, сладкото е следко, киното е кино.
В Германия преди години бях на една дегустация на бели вина във Висбаден, града
с над 100 милионери. Представиха ни вино номер 9, което се прави от бяло грозде,
прибрано, след като паднат първите снежинки, и на практика това вино не може
да стане на оцет. От него (виното) лъхаше такава хлад, примесена от толкова
мъгла и смърт. Киното обикновено няма тая съдба, то умира бързо. Радвам се,
че ще видите стари мои филми, страхувам се, дано не са станали на оцет...
Днес и най-неполитичният човек по особен начин е политичен. Той е атакуван от
всички медии ежедневно, ежечасно. Мисля, че политиката и изкуството са свързани
по много деликатен начин. Ето когато правих филма "А днес накъде",
исках да направя филм с една откровеност, която да балансира липсата на луксозност,
така присъща на кинотото. Помня, че предната вечер "Плейбой" си направиха
вечер-купон за 300 000 лева. Абсолютно безмислена вечер. А нашият филм струваше
240 000 лева.
Човек се ражда и умира сам, а през останалото време се заблуждава, че не е сам.
Когато си отиваш от този свят, никой не казва: "Чакай и аз да умра с теб".
Но това е животът, това е красиво. Човек си отива сам, въпреки тържествеността,
и всеки, който е дошъл на тази тържественост, си казва: "Добре, че не съм
на негово място".
Питат ме: "А утре накъде?" Де да знам. Светът не е от вчера и няма
да свърши с утре. Как ме ядосва и нервира това безумно настъпление на строителството.
И се възхищам на онези дечица, които се борят за повече девствена природа. Защо
обществени организации, а не държавата трябва да защитават екологията, зелена
България. Аз се тревожа от строителството по Черноморието. "Златни пясъци"
е върхът на ненаситност и безумие. Тази ненаситност е необяснима - човек не
може да спи едновременно в 100 спални и да клечи в 60 клозета.
Човек трябва да вземе идеите и възгледите на здравомислещите българи. На сегашните
млади хора трябва да им се променят всичките възгледи на толерантност и обич.
Сега времето е нахално. Човек, забравил българския и ненаучил английския. Даже
успелите, победилите хора са жертва на своя успех. Казвам това на моята дъщеря,
а тя ме гледа тъжно, уплашено. Защото в техния полет има една необяснима тъга.
Да се позамислим за живота такъв, какъвто е...
11.10.2007
Мнения по темата: