Кино на хартия - български патент

Ограничен тираж на оригинални истории във вид на комикси с черно-бели снимки се разграбва като топъл хляб

Альона Нейкова

Във времето, когато почти всички работят за пари или за насъщния, безплатното реализиране на оригинални и уникални хрумвания се възприема като ексцентричност или дори лудост. От няколко години трима младежи правят именно това: осъществяват мечтите си само за идеята и за забавление на околните, без да търсят печалба.
"Кино на хартия" или "PaperМovie" (Пейпърмуви) e нетърговски проект на български независим екип, произвеждащ и разпространяващ авторски истории, епизодите на които се снимат с фотоапарат. Всъщност става дума за комикси, но не рисувани, а със снимки на живи герои. Всичко това се разпространява не чрез книги или списания, а е отпечатано заедно с текста върху т.нар. черно-бели флайъри.*
Идеолог на проекта е Милен Антиохов, който твърди, че винаги е искал да се занимава с кино, но не е учил за това. Приема Киното на хартия като начин да реализира желанието си. Той измисля сюжетите на комиксите и обяснява, че ги прави като за филм. Харесва всички създадени от него и екипа флайъри, но от последния проект посочва като любим "Котки щ 7", известен с името "Стари гаджета".

Историите са обединени от факта, че всички са реални: сниманата улица изглежда като твоята собствена, а като видиш участниците във флайърите, имаш усещането, че вече някъде си ги виждал - или в трамвая, или в някой клуб, или още кой знае къде...
Героите в комиксите не са професионални актьори. Въпреки че се правят от аматьори, за създаването на Кино на хартия се организират кастинги за участници, конкурси за сценарии и селекция на фотографии. Разпространението също е по-нетрадиционно. Флайърите се подбират и се поставят на определени места, като се спазват и няколко задължителни условия. Например комиксите не могат да се намерят на т.нар. масови места за хранене. Също така не ги оставят в нощни клубове, ако те не работят и през деня или там няма достатъчно светлина. Ще ги откриете в заведения, спортни центрове, кина, магазини, студия за татуировки, университети, метростанции, плажове, градски транспорт, фитнесзали, плувни басейни и дори затвори. Постоянните места, на които се оставят новите епизоди, са определена видеотека и известна верига магазини. Еротичната серия се разпространява в сексмагазините.

Флайърите са безплатни. Могат да бъдат събирани последователно, ако сте на точното място в точното време, преди да свършат. Историите се разпространяват епизод след епизод и се разграбват невероятно бързо. Няма място, на което да стоят по-продължително време като на изложба. Това, че имат определена последователност, не води към нищо друго, освен да постигнат собствената си крайна цел: този, който проявява интерес, за да разбере как се развива и завършва историята, трябва да събере всички епизоди. И толкова. Няма лотария за цветен телевизор или кола.
Ценители се стремят да съберат цялата поредица от флайъри, но всичките епизоди ги имат само реализаторите и участниците в проекта. Обмисля се начинът, по който да се пласират сред желаещи единичните останали комплекти от колекцията, които са в ръцете на идеолозите на Киното на хартия.
Самата идея за PaperМovie придобива уникалната за България, а май и за друга страна визия в периода 2000-2001 г., поради няколко отказа за издаване на "Трикраки кучета" като комикс за списание. В резултат на ината на авторите, измислили нещо оригинално, се стига до реализирането на хрумването в друг различен от всичко правено досега формат.
Вече са издадени 3 истории от Кино на хартия в ограничен тираж. Първите флайъри с името "Трикраки кучета" са разпространени през февруари 2002 г. в 8 епизода с тираж 500 бройки за епизод. За реализирането на цялата история са снимани общо 80 кадъра.
След това през май-юли същата година се реализира проектът "36" - в 16 епизода и с тираж 3000 за епизод. Има и издаден саундтрак с оригинална музика и видео към основната тема на флайъра. С втората история се увеличава и разпространението - комикси вече има не само в София, но и в Пловдив, Варна, Стара Загора, Велико Търново, Враца, Видин, Горна Оряховица. Проектът заживява свой собствен живот.
Третата история е "Апартаментът", която е снимана само в градски жилища. Реализира се в периода януари-февруари 2004 г., в 12 епизода, с 2000 броя тираж и 3 епизода-половинки в тираж 600, с оригинален саундтрак, трейлър и постер. Флайърите от тази поредица имат и английска версия.
Четвъртият проект "Котки" приключи на 11 октомври т.г. с организирано парти специално за всички участници и "виновници" в създаването на продукцията. Последната представлява поредица от 25 кратки истории плюс 3 бонуса, като всеки комикс е самостоятелен и е разказан само върху един флайър. Обединяващото е, че винаги в тях някъде присъства нещо котешко и понякога се открива като в ребус. Интересен е и фактът, че епизод щ 14 от "Котки" е изпращан до българи в чужбина по пощата с по трийсетина бройки, за да могат да ги раздават на приятели и познати.
Реализацията на последния проект е различна - дори чисто визуално се отличава от предишните с доста по-луксозния си вид. Черно-белите снимки са отпечатани на ламинирана хартия. Формата пък е квадратна и наподобява плочки за баня или по-скоро - кутийки за компактдискове, а някои ги оприличават с поставки за чаши. Историите обаче нямат сюжетна връзка помежду си.
В този проект за първи път участва и външен автор. PaperMovie обявява конкурс за сценарий и се получават над 60 истории. Наградата за победителя се състои "само" в това, че по неговия сюжет е направен поредният епизод на "Котки".
В началото разпространението на флайърите е трудно. От някои клубове и магазини дори не позволяват на авторите да ги оставят там, защото мислят, че е вид реклама. Все пак се намират подходящи места, където след време хората сами питат персонала, какво се случва по-нататък и очакват още други истории.
По всичко личи, че целевата група на "хартиеното кино" се разширява. Уникалността на флайърите е и в това, че други подобни проекти не са реализирани никъде досега в България и дори в чужбина.

*флайъри - (от англ.) всичко, което хвърчи; на сленг - рисковано начинание, авантюра

Авторите на флайърите работят и за пари

Зад забавното, което включва измислянето и подбора на историите, идеите и снимките, се крие и доста изтощителна работа. Хвърлят се ужасно много усилия, защото авторите се опитват да вършат нещата така, че да не ги е срам от направеното. Това отнема най-малкото време, а освен "хартиените филмчета", които се правят съвсем алтруистично, всеки от идеолозите на проекта е зает и с професията си. Няма как, налага се да работят и за пари.
Създателят на PaperМovie е Милен Антиохов, който е учил маркетинг в УНСС. През последните години е работил в рекламни агенции и в списание "Максим". Симеон Леви е завършил фотография в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", прави снимките за флайърите, а също така снима реклами и работи за различни списания. Сайтът на проекта (www.papermovie.com) се поддържа от Мирчо Мирев, който е учил информатика в СУ "Св. Климент Охридски". Сега работи като програмист, но има и много други свои лични проекти. Най-актуалният - интернет сайтът, в който се дават съвети по битови проблеми.

Звездите на проекта - кои са те?

Освен приятели, познати и роднини на авторите в Кино на хартия се снимат и съвсем случайни хора. Понякога при среща в някой бар или дори на улицата им се предлага да участват в позирането за флайъри. Възрастните хора най-трудно се съгласяват да станат герои на фотокомиксите, но красивите момичета бързо се навиват - особено като им се покаже някой от вече готовите епизоди.
Но най-известните участници, станали прочути, още преди да се снимат в "хартиеното кино", са Васил Боянов, по-познат на публиката като Азис, Мария Велкова, асистентка в предаването по bTV "Сблъсък", писателят Богдан Русев, "Мис България Вселена 2007" Гергана Кочанова, художникът Чавдар Петров - Чарли и българският Фродо - спортният журналист Витомир Саръиванов.
Откакто започва проектът в него участват над 200 души. Най-трудната част от издаването на фотокомиксите е финансирането. Хубавото е все пак, че успяват да намерят спонсори. Средствата основно отиват за отпечатването на флайърите, а самият труд на участниците и реализаторите на "хартиеното кино" е изцяло на доброволни начала, крепен от ентусиазма на екипа.

13.10.2007