Наука

Медицина

Генетичен нокаут

Марио Капети	Мартин Евънс	Оливър Симитис

Марио Капети от САЩ (70 г.), англичанинът Мартин Евънс (66 г.) и Оливър Симитис от САЩ (82 г.) ще си разделят 1 млн. шведски крони ($ 1,43 млн.) за откриването на метод, с който може да се "спрат" гените в организма, получил название "генетичен нокаут". Трудът на учените, изследващи независимо един от друг стволовите зародишни клетки и ролята на РНК в защитата срещу инфекции, може да роди начин за лечение на СПИН, рак и други тежки заболявания. Стволовите клетки нямат конкретни функции и развитието на даден ген в тях може да се спира или той да се видоизменя. Така след това с развитието на клетките се изменя и целият възрастен организъм. С промяната на гените могат да се преодолеят наследствените заболявания. Опитите си тримата са правили само върху опитни мишки.

Физика

Хиляда милиона байта

Албер Фер                      Петер Грюнберг

За откриването на т.нар. ефект на гигантското магнитосъпротивление французинът Албер Фер (69 г.) и германецът Петер Грюнберг (68 г.) получиха Нобел за физика. Откритието се числи към нанотехнологиите - незначителна промяна в магнитното поле води до значителна промяна на електрическото съпротивление. Трудът на двамата е намерило приложение в създаването на компютърните дискове и е позволило да се намалят съществено размерите им, като същевременно обемът на записаната върху тях информация се увеличава до стотици мегабайта. Откритието е патентовано от Грюнберг и му носи значителни средства. То ще позволи да се разработи магнитоустойчива оперативна памет, която запазва информацията, дори когато гасне токът.

Химия

Реакциите на твърдите тела

Герхард Ертъл - също от Германия (71 г.), получи наградата за "Изследване на химичните процеси върху твърди повърхности". Неговите научни резултати са позволили да се създадат технологии за множество отрасли - например за каталитичните неутрализатори на автомобилните газове, за производството на полупроводници за електрониката, дори за получаване на торове. Във фундаменталната наука изследванията на Ертъл са залегнали в основата на представата за процесите в озоновия слой на атмосферата и за парниковия ефект. Гигантското приложение на откритието на Ертъл тепърва предстои - върху неговата основа се основава създаването на водородни горивни елементи. Когато те започнат да се прилагат в автомобилостроенето, на Земята ще се диша по-леко.

Икономика

Кога пазарът е добър

Леонид Хървиц	Ерик Маскин	Роджър Майерсън

Трима американци получиха вчера наградата за икономика - Леонид Хървиц (90 г., роден в Москва), Ерик Маскин (57 г.) и Роджър Майерсън (56 г.). Те ще си поделят по една трета от приза "за полагане на основите на теорията за формиране на механизмите". тази теория позволява да отличим ситуации, при които празарите работят добре от тези, при които те функционират лошо, обяви Шведската кралска академия на науките. Всъщност американски икономисти най-често са получавали наградата за икономика, учредена доста по-късно след смъртта на Нобел - от общо 61 лауреати досега 43 са американци.

Само 34 жени срещу 740 мъже!

Нобеловите лауреати до тази година са общо 774 (и отделно 20 организации), но наградите са получени едва 34 пъти от жени. При това в 4-те области на науката извън Нобела за литература и за мир жените лауреатки са едва 11. Първата дама, получила приза, е Мария Кюри, която през 1903 г. е удостоена в областта на физиката, а след това през 1911 г. взима нов Нобел, но този път - за химия. Последната засега лауреатка е Линда Бук, която през 2004 г. получи наградата в областта на физиологията и медицината.

Факти за лауреатите

Номинираните кандидати за приза тази година са били общо 181.
Най-млад (на 25 г.) при получаването на Нобел е бил физикът Лоурънс Браг, награден през 1915 г. А най-възрастен към момента на награждаването е също физик - Реймънд Дейвис (88 г.), който става нобелист през 2002 г.
Институцията с най-много нобелисти - 26 на брой, е Харвардският университет в Кембридж, САЩ.
Отказали са се от приза двама нобелисти: френският писател Жан-Пол Сартр през 1964 г. и виетнамецът Ле Дук Ту през 1973 г. Други 4-ма са били принудени от властта на държавите си да върнат наградата - Хитлер е отзовал трима (Ричард Кун, Адолф Бетенанд и Герхард Домак), макар че те по-късно все пак получават приза. През 1958 г. руският писател Борис Пастернак получава Нобел за литература, но е принуден от властите на СССР да се откаже от наградата.
По два пъти са станали нобелисти 4-ма учени: Мария Кюри (единствена е лауреат в две научни области), Дж. Бардийн, Л. Паулинг и Г. Сандър.
Сред семействата от нобелисти води фамилията Кюри - Пиер и Мария Кюри за физика през 1903 г. и след това дъщеря им Ирен Кюри и съпругът й Фредерик-Жолио Кюри през 1935 г. за химия. Фамилни нобелисти са също медиците Герти и Карл Кори (лауреати за 1947 г.) и Алва и Гунар Мирдал (той за иконмика през 1974 г., тя за мир през 1982 г.). Сред Нобеловите лауреати има и 6 двойки баща-син.

Ползата

Висшите световни награди в областта на науката, чието присъждане приключи вчера, тази година наистина показват същността на учредения от Алфред Нобел приз - те се дават не просто за най-добрите научни постижения в света, а за онези, които "са донесли най-много полза за човечеството". Двама американци, двама германци, французин и англичанин се разписаха в книгата на бъдещето.
Стволовите клетки в последните години са хит в медицината. Присаждат ги, замразяват ги и след години ги връщат в човека, за да го подмладят или да решат проблема с някой заболял орган. Това е така, защото тези клетки още не са се развили в клетки на дадена тъкан и когато се развият един ден, те може да бъдат "изпратени" да заменят увредените клетки навсякъде в тялото. Нобелът за физиология и медицина тази година обаче е присъден за нещо много по-фантастично, което превръща в реалност мечтите на Уелс от книгата му "Островът на д-р Моро". Тримата лауреати са намерили начин в тези зародишни клетки да се "изключва" действието на даден лош ген или той да бъде заменян с нормален. Което от своя страна "моделира" в бъдеще изменен човешки индивид (да речем, без гените на някое тежко наследствено заболяване или инфекция или пък надарен с определени предварително зададени признаци). Научнофантастичен екшън? Не, засега опитите са правени само върху лабораторни мишки. Но един ден? Един ден това откритие ще избави човечеството от страшния бич на СПИН, рак, мозъчни и сърдечни заболявания и пр. А може да го доведе и до недобросъвестно създаване на чудовища, на Франкенщайн или на човека-вълк. В крайна сметка употребата на науката зависи от съвестта на епохата. Но при всички случаи изследванията на тримата учени имат наистина епохално значение за човечеството. Благодарение на тях се появява цял нов отрасъл в науката, занимаващ се с целенасочената промяна на гените. Резултатите му имат приложение във всички области на медицината.
Съвсем друга "песен" е откритието, заслужило Нобел за физика. Двамата му автори независимо един от друг са открили през 1988 г. ефекта на гигантското магнитосъпротивление. И са позволили на човечеството да вмести Британската библиотека в няколко миниатюрни компютърни диска. Колкото по-малък размер, толкова повече мощност на единица площ! Така един байт информация заема все по-малко място и на един диск вече се съдържат 500 гигабайта, а следователно е необходима и все по-чувствителна магнитна глава, за да се прочете вместената информация. А в скоро време ще имаме и оперативна памет, която няма да губи цялата информация, ако случайно по време на работа угасне токът. От това чудо имат нужда не само притежателите на лаптоп и любителите на портативна музика, но и създателите на апаратура за прогнози на времето и на медицински уреди, дизайнерите на специални видеоефекти и учените от всевъзможни изследователски области.
Колкото до Нобеловата награда по химия, носителят й едва ли ще се радва повече, когато кралят на Швеция ще му я връчи на 10 декември в Стокхолм, отколкото на самото й присъждане. Просто защото той дойде във вторник, навръх рождения ден на Ертъл - човека, който от края на 70-те години на миналия век насам почти ежегодно получава всевъзможни научни награди. Неговите изследвания са помогнали да се създадат технологии с приложение в много отрасли - особено в автомобилостроенето, електрониката, предпазването от корозия и дори в селското стопанство. Да не говорим, че фреоните - причинителите на глобалното затопляне, вършат пъкленото си дело именно на повърхността на твърдите микроскопични ледени кристалчета високо в атмосферата.

Страницата подготви Велиана Христова

16.10.2007