Наука

Учени и ученици разменят идеи

1105 млади таланти атакуваха наградите на конкурса на "Еврика" за Космоса

Татяна Дикова

Общо 1105 млади таланти от цялата страна се включиха в деветото издание на Националния конкурс на фондация "Еврика"- "Космосът - настояще и бъдеще на човечеството". С награди в петте категории си тръгнаха само малка част от тях, трудно отличени от журито с председател ст.н.с. Цветан Дачев - директор на Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия "Акад. Димитър Мишев" при БАН.
Патрон на конкурса по традиция е първият български космонавт Георги Иванов, който и този път не пропусна да поздрави младите изследователи, литератори, художници, дизайнери. Конкурсната изява на техните дарби е включена тази година в програмата на МОН за извънкласна работа. Учениците са на възраст от 8 до 18 години и участват в 5 тематични направления: идеи за научни и технически експерименти; модели и макети на космически обекти; графични произведения, създадени с помощта на компютър; литературни творби на космическа тема; рисунки на тема "Човекът и Космосът". Последното направление се оказа с най-много участници - 725 деца от школите по изобразителни изкуства почти в цялата страна. За победителите фондация "Еврика" осигури специални награди, а домакин на заключителната част на конкурса отново стана Националният политехнически музей.
Съвсем наскоро завърши 20-ият конгрес на участниците в космическите полети, каза пред младата публика Георги Иванов. Той сподели най-важните акценти на форума и така "подсказа" идеи за бъдещи участия в националния конкурс. Човечеството обръща поглед към изследването на по-далечни звезди, намиращи се извън Слънчевата система, каза космонавтът. Две важни задачи обаче трябва спешно да решава, било подчертано на форума:  да се съхрани планетата майка чиста и да се търсят възможности за управлението на процесите, които биха предотвратили сблъсък с неканен космически пришелец.
България е активен участник в международната програма "Живот със звезда", която стартира през 2003 г. и ще приключи през 2013 г., припомни на младите си "колеги" Цветан Дачев. В нея взимат участие всички агенции, занимаващи се с изследване и усвояване на космическото пространство. Малка България и в момента приръства в Космоса с ценна апаратура, създадена от нашите учени, от която зависи животът на космонавтите. На Международната космическа станция - МКС (българското присъствие на нея е от 2001 г.), а и на спътника "Фотон" сега летят наши апарати. Благодарение именно на семейството космически системи "Люлин" учените са доказали опасността от радиация и за летците и стюардесите и благодарениена това техният труд е бил квалифициран със степен на риск като при работещите в атомни централи.
Друга "загадка" обаче ще трябва да решава вашето поколения, обърна се към аудиторията Цветан Дачев - да се докаже влиянието на магнитната буря върху здравето на отделния човек. И с още нещо разбуни духовете в залата - с мнението си, че не човешката дейност, а промените в слънчевата константа са причина за глобалните промени на времето и климата.
Засега това са въпроси на бъдещето. Но днешните носители на наградите "Еврика" в Националния конкурс "Космосът - настояще и бъдеще на човечеството" още отсега могат да се захванат - всеки според таланта си - с подготовка за участие в десетото му юбилейно издание. Теми за такова участие "подсказа" и Цветан Дачев: през наближаващата 2008 г. български апаратури предстои да се включат в полет на индийски спътник около Луната, в полет на околоземна орбита с норвежка ракета. Ще продължи с нови еуксперименти и постоянното българско присъствие на МКС.

43 000 думи имат гораните

Нашенци живеят в Албания, говорят най-богатия български диалект

Велиана Христова

 Назиф Докле - съставител на "Речник горански (нашенски) - албански"- 

Общо 43 000 думи съдържа изданието "Речник горански (нашенски) - албански", издаден от Академичното издателство на БАН "Проф. Марин Дринов". В неговата премиера в края на миналата седмица в академията участва и съставителят му Назиф Докле - педагог, изследовател и културен деец от Албания. Речникът е с 1400 страници, нито един друг български диалект с такова словно богатство не е издаван у нас, заяви директорът на Института по български език проф. Васил Райнов. 
Гораните (или нашенци, както сами те се наричат) живеят в няколко села в окръг Кукъс на Северна Албания. Това е областта Гора в планините Шар, Кораб и Коритник на границата между Албания, Косово и Македония. Гораните са помохамеданчено население от български произход, което и днес говори български диалект, обясни директорът на издателството акад. Ячко Иванов. Диалектът им се нарлича нашенски/горански. Техните съседи - албанците, казват на това население торбеш, горан или потур.
Назиф Докле е родом от едно от тези села - Борие. Дълги години е учителствал, от 1995 г. е "заслужил учител", работил е и в областта на културата. Той е автор на десетки изследвания в областта на етнографията, фолклора, лексикологията, етнологията, историята, литературата и пр. С този речник нашето издателство продължава политиката си да обнародва книги на наши сънародници от български общности, живеещи извън страната, обясни Ячко Иванов. АИ "Проф. Марин Дринов" е издало множество такива книги, сред които "Песни на бердянските българи", "Български народни песни от Украйна и Крим", "Българите в Украйна и Молдова", както и т.нар. "Дриновски сборник", в който са събрани докладите от българистичните четения в Националния харковски университет в Украйна. Именно в този университет е бил професор първият председател на БАН (тогава Българско книжовно дружество). В момента е в подготовка и българо-албански речник, съставен от наши учени, допълни акад. Иванов.   

Панаир на речниците в "Земята и хората"

Най-универсалните и най-достъпните справочници по български език - речниците, са тема на изложбата "Речниците на българския език и българската лексикографска школа" в музея "Земята и хората" в столицата. Тя бе открита в Деня на будителите 1 ноември и ще продължи до средата на месеца. Организатори са Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН, Българското лексикографско дружество, Националният музей "Земята и хората" и Обществото за устойчиво развитие на българския език.
Речникът е книга за всеки, добър съветник, а и самоучител за интелигентния човек, твърдят учените. Желанието на организаторите е да насочат посетителите към професионално изработените източници на познание, тъй като пазарът напоследък е залят с еднодневки, направени набързо, без специално предварително обмисляне, често зле преписани и без автори. Изложбата показва началото на българската лексикография и до наши дни. Изложени са представителни речници от всеки жанр. Освен книгите има постери по три основни теми: българската лексикографска школа, големите български лексикографи на ХХ век и видове речници.
Научната лексикография в България е начената по време на Възраждането, бележи истинското си начало с 3-томния "Речник на съвременния български книжовен език". В експозицията е показан и многотомният "Тълковен речник на българския език", който и в момента продължава да се работи. Това е речникът, с който ще се наредим в европейските лексикографски центрове, които вече са направили базовите речници за своите литературни езици.
В темата "Големите лексикографи" са представени основателят на научната лексикография у нас акад. Стоян Романски (създава Службата за български речник към БАН през 1942 г., от която започва и развиването на Института за български език), акад. Стефан Младенов, автор на капиталния труд "Български тълковен речник" (за съжаление недовършен и неиздаден), Стефан Илчев - автор на различни нови за нашата лексикография жанрове, проф. Л. Андрейчин, който създава теория за съвременните правописни речници на българския език. Сред видовете речници пък посетителят може да види еднотомни тълковни речници, синонимен, антонимен, на чуждите думи, на третия книжовен език през ранното Средновековие - Старобългарски речник.
Първият том (А-Б) на Речник на българския език - този ценен справочник за словното ни богатство от 200 години насам, излиза през март 1977 г. Оттогава с безкрайни перипетии са се появили 12 тома, а 13-и чака за печат, до края остават още около 7 тома. Днес успоредно с довършването на поредицата се преработват началните (от 1 до 8), които отдавна са изкупени. В последните 20 години в езика навлязоха и се утвърдиха доста нови думи, те намират отражение при преработката на речниците. Съвременните тиражи нямат нищо общо с първите. Ако I и II том са излезли в 40 000 тираж, III - в 25 000, до VIII - в 10 000, днес бройките са едва 800. Речникът е предназначен главно за обществените библиотеки, училищата, университетите, читалищата. Нито едно министерство не препоръчва включването на Речник на българския език в различните инициативи за подпомагане на библиотеките, снабдяването с книги, обновяване на книжния фонд, твърдят от Института на БАН. А цената с отстъпката е само 30 лева. Продажбата на всеки от томовете осигурава средства за издаването на следващите. Морален почин за подпомагане на това безценно българско дело, нали?

06.11.2007

Мнения по темата: