Доц. д-р Начко Радев:

Учениците нямат стажове заради липсващ закон

40 000 продължително безработни ще останат без социални помощи от януари, казва директорът на Дирекция "Социални анализи, прогнози и политики" в МТСП

Разговаря Силвия Николова

Доц. д-р Начко Радев е завършил УНСС в София (бивш Висш икономически институт "Карл Маркс"). Работил е в частния, а от две години вече в държавния сектор. Директор е на една от най-тежките дирекции в МТСП - "Социални анализи, прогнози и политики". Доц. д-р Начко Радев е преподавател в Стопанския факултет на Великотърновския университет и завежда катедра "Организация и методология на социалните дейности".

СНИМКА: Авторката

- Доц. Радев, от началото на следващата година започват да отпадат от системата за социално подпомагане безработните с по-продължителен "стаж". Това е част от намерението, което сподели преди време министър Масларова, че е време да се сложи край на професията безработен. Колко човека ще бъдат лишени от социално подпомагане, предвиждат ли се квалификационни и преквалификационни курсове за тях?
- Отпадането от социални помощи и преференции за безработни е регламентирано с промяна в Закона за социалното подпомагане. Очакваме от системата на социалното подпомагане да излязат около 40 000 човека. За тази рискова група Министерството на труда и социалната политика предвижда пакет от мерки, свързани с повишаване на образованието, повишаване на квалификацията и преквалификацията им. По правило това са лицата с ниска степен на образование или въобще без образование.
- Напоследък твърде срамежливо си проправя път един нов термин в социалната сфера - "обезкуражени безработни".
- Статистиката слага безработните в две категории. Едните остават без работа за кратък период от време, до една година, регистрират се в бюрата по труда и получават социална помощ. Втората категория са обезкуражените - лица, останали безработни продължително време, някои от тях дори не желаят да се регистрират в бюрата по труда и не получават социални помощи. Статистиката ги нарича "трудов резерв" или "обезкуражени безработни". Те са проблем, чието решаване предстои. Според мен, част от тях работят в сферата на сенчестата икономика, имат известни доходи и затова не си правят труда да се регистрират. Те представляват 6 % от официално безработните. Не по-малко тежко стои въпросът за работещите бедни. От следващата година ще започнем съвместно изследване със социалното министерство на Холандия по програма "Матра". Става дума за лица, които получават доходи около или малко над минималната работна заплата. След проучването на това явление ще предприемем и мерки.
- Подобно на "обезкуражените безработни" си проправя път и терминът "активно стареене".
- Активното стареене не е проблем само пред България, но и пред останалите европейски страни. Наскоро японски гост-професор сподели, че и в неговата страна имат такъв проблем. В Япония средната продължителност на човешкия живот е 81 години при мъжете и 84 години при жените. При тях проблемът е много по-голям, отколкото при нас, където средната продължителност на живота е 71-72 години за мъжете и 74-75 години за жените. В тази посока проблемите в България са два.
Единият е свързан със засилването на демографския натиск над пенсионните системи и произтичащата от това потребност от нарастване на финансовите средства, тъй като нараства относителният дял на населението в третата възраст.
Второто предизвикателство е пред системата на здравеопазването, защото хората от третата възраст, като правило, имат необходимост от повече здравни грижи.
Европейският съюз има създадени стратегии и мерки по отношение на активното стареене. Една от тях е да се осигурява с предимство работа на лицата над 54-годишна възраст. Това е залегнало и в Лисабонската стратегия за повишаване на заетостта. Като страна членка на ЕС България също трябва да реализира тази задача. Евросъюзът предприема мерки и за повишаване на квалификацията и преквалификацията на тази категория лица. Той препоръчва и за тях да се реализират мерките по отношение на непрекъснатото обучение през целия човешки живот като едно от условията, за да могат те да намерят своята трудова реализация. ЕС предприема интересни мерки за туширане на резкия преход от активен трудов живот към бездействието на пенсионера - нещо, което в България не се случва. В човешкия живот има много резки преходи. Затова редица европейски страни предприемат мерки, които да смекчат стреса от този преход. Същевременно той се старае да ангажира по-активно и работодателя в тази посока, за да осигуряват те работа на тази категория лица. Предоставя данъчни и други финансови облекчения.
- При нас предвижа ли се нещо подобно?
- За новите пенсионери не се предвижда, но има програми за младите, току що завършили своето образование хора, за такива с увреждания и лица в предпенсионна възраст. Те предоставят различни преференции на работодателите, като например държавата поема заплащането им до равнището на минималната работна заплата, различни данъчни облекчения, обзавеждане на работно място за служител или работник с увреждане и други.
- От седемнадесет години насам остава един нерешен проблем, който обаче няма толкова широка популярност, като този за безработните в предпенсионна възраст. Става въпрос за проблема със стажовете.
- Въпросът със стажовете не е решен законодателно. Той не фигурира и в Кодекса на труда, нито кой какво получава, кой кому какво зачита. Проблемът рефлектира пряко върху професионалното образование на учениците. Парадоксалното в нашата страна е, че преди години ние имахме определени постижения по отношение на професионалното обучение. У нас съществуваше и действаше стройна система за професионална подготовка на младите българи. Съществуваха много и разнообразни професионални училища, където те можеха да получат знания и умения и да отработят своите стажове. Тази система се срина, а ние вече седемнадесета година нямаме създадена нова. Тепърва трябва да изграждаме нещо от нулата, да създаване нещо, което някога работеше перфектно, даваше отлични и трайни резултати, но бе разрушено с лека ръка. Това ще стане с промени в специалните закони, третиращи въпросите на образованието, и по-специално на професионалното.
- Приемате ли обвинението на представители на Българската стопанска камара, че бизнесът у нас страда от липсата на добре подготвени работници на фона на общата безработица в страната?
- Ако погледнем произведения брутен вътрешен продукт, ще видим, че част от него се създава от частния бизнес. Нека тогава същият този частен бизнес да бъде така добър да финансира процеса на подготовката и квалификацията на кадрите. Да прецени и даде отговор - дали е по-добре да квалифицираме и преквалифицираме нашите хора, или да внасяме кадри от чужбина, които биха могли да решат частично проблемите на българската икономика, но вероятно ще създадат нови проблеми. Ако се върнем в близкото минало, ще се сетим за такива случаи. От тази гледна точка държавата също има своята роля. Тя може да осъществява методически функции, да осигурява материална база за обучението, да подготвя преподаватели, но финансирането трябва да поеме българският бизнес, тъй като голяма част от националната икономика е именно в ръцете на частния сектор.
- Вчера завърши конференцията по туининг проекта "Подпомагане на социалния диалог", организирана по програма ФАР на ЕС. В рамките на цял месец МТСП провежда подобни конференции и обучителни семинари за различни нива на администрацията и синдикатите в цялата страна. Научиха ли се вече работодателите, синдикатите и управляващите да общуват помежду си цивилизовано и да водят градивен диалог?
- Туининг проектът "Подпомагане на социалния диалог" се оказа успешно реализиран. Целите ни бяха да активизираме социалния диалог на регионално, местно и браншово равнище. На национално ниво ние вече имаме установен опит. Имам лично наблюдение от съставянето и приемането на Пакта за социално и икономическо развитие. Изготвянето на този документ отне цяла година, имаше доста инфарктни моменти. В крайна сметка и трите страни - правителството, представителните организации на работодателите и синдикатите, стигнаха до единодушното разбиране, че този документ е важен, направиха съответните компромиси и пактът беше подписан.

15.11.2007

Мнения по темата: