Дариха на България Сребърната библия

Германската книжнина е родена от готския епископ Вулфила на днешна наша територия

Велиана Христова
Снимки Юрий Стоянов

Преди няколко години при едно посещение на тогавашния германски посланик г-н Метцгер в БАН там бе показана изложба на археологически находки от готски обекти по нашите земи. Тогава стана известен фактът, че през IV в. е едно от големите заселвания на готи в днешна Северна България и именно тогава техният епископ Вулфила на наша земя превежда за пръв път библията на готски. Това е първият документ на германски език изобщо и е приет в науката като първа германска проза.
Копие от VI в. от същата тази първа библия в края на миналата седмица бе подарено на България от Швеция, която се смята за прародина на готите. Книгата ще се пази в Народната библиотека, а в момента е част от временна изложба в Националния археологически институт и музей при БАН. В тази изложба за пръв път е показана кръгла златна готска фибула, намерена при с. Гиген, която се пази във фондовете на музея. Директорът на НАИМ-БАН проф. Рашо Рашев и шведският посланик у нас Бертил Рут представиха дарението. Тъй като книгата е писана със сребърно мастило, тя се нарича Сребърната библия. Оригиналът се съхранява в университета в старата шведска столица Упсала. Самият епископ Вулфила (331-380) е един от първите християнски просветители в Европа, проповядвал е арианството (опростени ритуали, аскетизъм на духовниците, претопени днес в протестантството).
Готите започват масово да преминават към тракийските земи на юг от Дунава, които вече са римски провинции, от началото на III век по времето на император Каракала. В IV в. тук се заселват нови 300 000 готи. В V в. готският крал Теодорих Велики изгражда столицата си в Нове до Свищов, която по-късно пренася към земите на Италия. Има данни за присъствието на готи при нас и през VI век, което означава, че техни поселения са съществували в земите на днешна България повече от 3 века. Най-известните следи от присъствието на готите са около римския град Нове при Свищов, където работи ст.н.с. Евгения Генчева от НАИМ. Готски находки наши археолози са откривали особено край Плевен и Велико Търново и дори при Пловдив (някогашен Филипопол). Но най-новите интересни находки от готски църкви и погребения са направени в последните три години при С. Хан Крум до Велики Преслав от археолога от шуменския филиал на НАИМ д-р Тодор Балабанов.


Златна кръгла фибула от Гиген



Фибули и коланна тока от с. Хан Крум

IV-V в. са време на големи преселения на народи по картата на Европа, при които смесването на различни етнически общности поражда нови специфични култури. Според Балабанов именно на територията на провинция Мизия в съприкосновението с традициите на бившите тракийски народи, покорени от Рим и ранна Византия, възниква стилът на материалната култура, позната като готска. В по-късния Омуртагов аул при с. Хан Крум през IV в. е съществувала църквичка, в чиито останки са открити най-ранните църковни стенописи по нашите земи. Именно тук Тодор Балабанов откри готски гробове със запазени бляскави накити в тях - фибули за дрехи, колани, обички, ковчеже с огледало и мъниста и пр. Под прабългарска могила наблизо той се натъкна и на монументална готска базилика с особен гроб, строена също в IV в. и унищожена може би при похода на Атила в V век. Възможна хипотеза е епископ Вулфила да е бил погребан именно тук, но материални доказателства за това все още няма.

27.11.2007

Мнения по темата: