Разузнаване
Българин е специален агент на Сталин, Молотов и Берия
"Архивите - по-сензационни и от най-шокиращия трилър", както пише Ню Йорк таймс", все още крият много драматични тайни
"Архивите са по-сензационни и от най-шокиращия трилър" - не си спомням кой беше написал в "Ню Йорк таймс" тази истина за архивите, но той безспорно е прав. Те все още продължават да крият сензационни тайни от миналото. Все още далеч не всичко се знае и за редица "български следи" в историята на Втората световна война.
Няколко десетки, ако не и повече, са били българите, работили - в различно време и под различна форма - за съветското военно и външнополитическо разузнаване (ГРУ и V управление на НКВД). Сред тях е имало и няколко дипломати с различни рангове.
Единият е вербуван под щ 34 467
Той бил завербуван още през 1934 г., когато е трети секретар в българската царска легация в Рим. На неговия колега от съветското посолство - опитният разузнавач Журавльов, направили впечатление големият патриотизъм на българина, силните му антигермански чувства, симпатиите към всичко руско.
На 17 октомври 1940 г. - една година след започването на Втората световна война и година преди немската агресия срещу СССР - съветският държавен глава приема акредитивните писма на новия български пълномощен министър в Москва. Със сигурност за Михаил Иванович Калинин това е била само една най-обикновена, рутинна дипломатическа церемония. Но той не би и могъл да предполага, че в този момент Йосиф Висарионович се подсмихва под мустак и че пенснетата на Молотов и Берия едва прикриват задоволството в техните очи. Освен тази тройка само още двама от V управление на НКВД знаят тайната - единият от тях е бъдещият генерал Пас, определен тогава за непосредствен оперативен ръководител на щ 34 467.
Всъщност,
кой е този, тогава едва 37-годишен
пълномощен министър, когото цар Борис изпраща в Москва, за да смени проф. Димитър Михалчев, големият български философ и доказал се вече опитен дипломат?
За Иван Тодоров Стаменов (1893-1976) се знае сравнително малко: роден в заможно софийско русофилско семейство, завършва Военното училище (като юнкер участва в Първата световна война), след това се дипломира в Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", постъпва във Външно министерство, получава дипломатически назначения в Букурещ и след това в Рим. В столицата на Италия, отблизо наблюдаващ устремния и опасен възход на Дуче и създаващия се съюз между италианския фашизъм и неговия германски аналог - нацизмът, Стаменов оформя своето крайно отрицателно отношение към тях като идеология и политика. Той изпитва силни опасения от курса на цар Борис към все по-силно обвързване на България с Берлин и Рим.
Спомените му от касапницата на Първата световна война и пагубния за нас съюз с кайзерова Германия катализират убеждението, че един политически и военен съюз с Хитлерова Германия ще има още по-опасни последици. Силните му патриотични чувства и призракът на една неминуема нова война говорят, че трябва да намери начин да действа в интерес на Отечеството. Журавльов му подсказва този начин и Иван Стаменов взема своето решение с пълното съзнание, че
не изменя на България, а така й служи.
Поставяйки се в услуга на съветското разузнаване, става ли той предател? Това е вечният философски и морален въпрос, който човек си задава в такива случаи. Зависи от мотивите, а мотивите на българския дипломат са: да внесе своя скромна лепта в борбата срещу фашизма и да помогне за евентуалното измъкване на родината от неговите лапи. В Рим, София и Москва той несъмнено е бил използван като източник на информация, но в качеството си на пълномощен министър в СССР несъмнено е играл и по-важна роля - на т.н. агент за оказване на влияние, т.е. да намира начини да влияе под различни форми на формирането на становища в българското Външно министерство.
Наред с това - по стечение на обстоятелствата - Стаменов има и едно друго важно задължение: по споразумение между немското, съветското и българското правителство, постигнато веднага след като Германия обявява война на СССР, българската легация поема функциите за защита на интересите на Берлин в Москва. Така българският пълномощен министър, "по съвместителство" и щ 34 467, става брънка в сложната верига на съветско-германските връзки по време на войната.
От дистанцията на времето и без достатъчно факти не е лесно да се прецени защо именно Стаменов, сравнително млад и не от първата гарнитура дипломати, е изпратен за пълномощен министър в Москва.
В сферата на абсолютната фантастика
е, че "пръст" в това назначение може да има самата тя - много по-логично е да се мисли, че с това българското правителство е целяло да се тушира наистина добрата работа на легацията при Михалчев за развитие на двустранните отношения. А с акредитирането на един по-второстепенен дипломат може би се е давало съответния знак и на руснаци, и на германци - практика, често срещана в света на дипломацията.
Трябва да се каже, че Иван Стаменов оправдава гласуваното му от правителството "доверие" - по време на неговия мандат в Москва легацията работи вяло, двустранните отношения са практически замразени.
Преди да разкажем за единствената известна сега операция с участието на щ 34 467, трябва да подчертаем нещо съществено - пълномощният министър Иван Стаменов не е бил платен шпионин, руснаците даже и не са му предлагали пари, бивайки наясно с неговите мотиви, морал и манталитет. Впоследствие, обаче, когато новата власт в София, незнаейки, разбира се, за неговата антифашистка и разузнаваческа дейност, набързо пенсионира "царския" дипломат,
Москва му отпуска персонална пенсия,
която най-дискретно му се предава всеки месец до края на дните му през 1976 г.
"Активното мероприятие" на Сталин, Молотов и Берия е замислено от Леонтий Павлович, шефът на НКВД. След като то било детайлизирано от най-близки негови сътрудници, Берия го предлага на Молотов, той се съгласява и го докладва на Сталин. Главнокомандващият го санкционира, но дава указания за най-строга секретност, тъй като евентуално изтичане на информация може да доведе до сериозни вътрешнополитически последици и до дипломатически компликации със съюзниците.
Какъв е замисълът? След месец успешен "блицкриг", германските дивизии са се врязали дълбоко в съветска територия, но в средата на юли 1941 г. вече изпитват сериозни логистични трудности и трудности в снабдяването. Червената армия отстъпва, Ставката в Кремъл (Главното командване) трескаво търси начини за прегрупирване на войските, за мобилизиране на резерви и за прехвърляне на сибирските дивизии на фронта. В този момент танковата армия на Гудериан е спряна край Смоленск - малка глътка въздух за Сталин. Но на него му трябвала поне още една. Нея той можел да получи, ако замислената от Берия дезинформационна операция успее, т.е.
ако до Хитлер стигнел слух,
че Москва била склонна за сепаративни разговори за сключване на примирие или даже мир с цената на сериозни териториални отстъпки.
Впрочем, моментът за операция с такъв характер бил избран твърде сполучливо: "корсиканецът" (Арвид Харнак от "Червения оркестър") съобщава от Берлин за разочарование в германското върховно командване от забавянето на темпото на придвижване напред на Вермахта и от трудностите по снабдяването с муниции и храна; в средата на юли пристигат други важни информации - първият секретар в съветското посолство в Берлин Бережков и резидентът на НКВД Кобулов съобщават, че пълномощният министър барон Ботман, който съпровождал влака с репатрираните съветски дипломати, намекнал, че "може да дойде време, когато Германия и СССР ще предпочетат да уреждат отношенията си чрез взаимни отстъпки". Ерго, на някои хора в нацисткото ръководство такава мисъл вече не била чужда и те може би щели да реагират по някакъв начин на подобен сигнал от руснаците.
Каквото и да подмятат някои западни, а днес и двама-трима руски автори, Сталин никога, даже и в най-трагичните моменти, не е мислил за такава възможност. В конкретния случай е
искал само да блъфира.
Проводникът на този блъф е трябвало да бъде пълномощният министър Иван Стаменов - човек със съответните позиции в московския дипломатически корпус, чрез който са минавали и съветско-германските връзки.
В Кремъл решават, че въпреки високия пост на своя агент с него в никакъв случай не трябва да контактува лично Берия, за да не разбере той, че на това се отдава някакво голямо значение. На 25 юли 1941 г. задачата се възлага на един от най-опитните сътрудници - бъдещия генерал Пас, тогава зам.-началник на V управление на НКВД. Първата среща, на която оперативен ръководител и агент се срещат очи в очи и се запознават, става в жилището на разузнавача Наум Ейтингон. Следва вечеря в шикозния ресторант "Арагви" - на маса в сепаре, под която е монтирана подслушвателна апаратура, записала целия разговор, преминал много непринудено. Той постепенно и съвсем естествено стига до живота в дипломатическия корпус, до светските сплетни в него, клюките и политическите слухове, до опитите на чуждите дипломати да се доберат до някаква по-достоверна информация.
С усмивка и неглижиращ тон Пас иронизира английския посланик и неговия военен аташе, които (уж) били чули някакъв глупав слух - че руснаците били готови на някакъв компромис (всъщност такъв слух все още никой не е можел да чуе, защото Пас го пуска за първи път на вечерята в "Арагви").
Иван Стаменов реагирал твърде незаинтересовано и безразлично - той не само бил убеден, че "кат Русия няма втора, тъй могъща на света", че - независимо от всичко -
тя ще спре германците и ще победи,
а пък и точно сега, когато танковете на Гудериан били спрени, никой не можел да мисли за компромис с германците. Виждайки незаинтересоваността на събеседника си, руснакът му казва, че все пак може би си заслужава да се помисли за такава възможност, на което българинът отсича: "Съмнявам се, че от това може да излезе нещо!".
В НКВД били убедени, че пълномощният министър ще изпълни едно свое основно дипломатическо задължение - да информира Борис III и правителството за един такъв интересен и важен слух и че София веднага ще го доведе до знанието на Берлин. Зачакали да видят признаци за реакцията на германците - дали са "клъвнали" на дезинформацията и как ще реагират, за да може да се реши по какъв начин ще продължи играта за печелене на време, за новата глътка въздух. Но Берлин "не клъвнал" и то не защото се е усетил - той въобще не получил сигнал от София, а тя въобще не получила информацията от своя пълномощен министър, който въобще неглижирал казаното му от Пас. Така Иван Стаменов провалил задачата и то не за друго, а защото тя не му била поставена в точния смисъл на думата като задължение. Оказало се, че със своята прословута осторожност съветското разузнаване само било виновно за това блокиране още в началото. Ако Пас е имал карт-бланш от своето началство да спомене пред агента, че той непременно трябва да предаде в София това, което му казва, резултатът може би е щял да бъде съвсем друг.
Органите на НКВД доста бързо установили, че Стаменов не е информирал София и даже не е коментирал слуха със своите колеги от корпуса - това разбрала Александра Кочергина, съпругата на споменатия Ейтингон, която
имала своя отделна агентура
в българската царска легация (а и днес писмени материали по въпроса не могат да се открият в Архива на нашето Външно министерство). Установило се, че пълномощният министър не е изпратил и шифровани съобщения - това руснаците знаели с абсолютна сигурност, тъй като разполагали с дипломатическия шифър и четели цялата входяща и изходяща шифрована кореспонденция на легацията.
Надали някога Иван Стаменов е разбрал, че онази вечер в "Аравги" получил важна задача и че не я изпълнил. Може би чак след години нещо му е прощракнало в главата, но само толкова.
Тази история с агента на Берия щ 34 467 става особено актуална през 1953 г., след смъртта на Сталин и арестуването на Леонтий Павлович. Вместо да бъде съден и осъден за своите действителни и тежки престъпления, той - като пикантна и мръсна гарнитура - бил обявен за агент на германското разузнаване, че подготвял план за сваляне на Йосиф Висарионович и цялото съветско ръководство и заради това бил водил тайни преговори с хитлеристки агенти за сепаративен мир.
По време на разпитите през август 1953 г. Берия подробно разказал за целта на подготвената дезинформационна операция чрез българския пълномощен министър, привел доказателства, че тя е била одобрена от Молотов и санкционирана лично от Сталин и посочил своя бивш сътрудник като пряк свидетел.
Пас бил изслушан лично от Хрушчов,
Булганин, Маленков и Молотов (но Вячислав Михайлович нещо се въздържал от коментар, вероятно бил даже "забравил", че по своя инициатива поел ангажимента г-жа Стаменова да бъде назначена за научна сътрудничка в Института по биохимия на АН на СССР).
В желанието си Берия да бъде компрометиран като германски агент, Маленков нарежда за София да заминат следователи от прокуратурата, водени лично от секретаря на Президиума на Върховния съвет Пегов, които да разпитат съветския "персонален пенсионер" Иван Стаменов. Но те се завърнали с празни ръце - бившият пълномощен министър отказал да даде каквито и да е писмени показания, само устно потвърдил, че е бил агент на НКВД и е сътрудничел на съветското разузнаване в интерес на борбата против фашизма. Даже шантажът, че ще му бъде отнета съветската пенсия, не го принудил да свидетелства по въпроса за сепаративни преговори. Той просто наистина не знаел, че разказаният му от Пас слух е бил брънка от план за дезинформация.
"Доказателства", че Берия бил германски агент така и не били установени, но и това обвинение останало в мотивите на смъртната му присъда. Същото, макар и в по-мека степен, фигурирало и в 15-годишната присъда, която Пас получил.
Фактът, че Иван Стаменов не се поддал на шантажа на Пегов, за да "спаси" пенсийката си, говори сам по себе си за честността на този достоен български дипломат и патриот.
01.12.2007
Мнения по темата: