Ст.н.с. I ст. Константин Хаджииванов:
Идеи за науката - от тези, които я правят!
В Етиопия няма учени, но и там живеят хора. Обаче да ни кажат, ако ще вървим натам, иронизира директорът на институт в БАН
 |
Константин Хаджииванов е роден през 1958 г. Завършва химия в СУ, от 1996 г. е старши научен сътрудник II степен, от 2001 г. - I степен. Работил е в Девня и от 1984 г е в БАН, където от близо 4 години е директор на Института по обща и неорганична химия. Работи в областта на химията на повърхностите, има 147 статии в наши и световни научни списания, които са цитирани над 2500 пъти от други учени. Ръководител е на научни проекти за над 1,8 млн. лв. |
- Вие сте сред успешните учени в България. Имате множество международни проекти,
финансирани от чуждестранни партньори. Току що станахте почетен доктор на университета
във френския град Кан - Нормандия. Те ли ви търсят за общи проекти, или сам
кандидатствате в програми, финансиращи изследвания?
- И едното, и другото. В университета в Кан се намира една от двете водещи в
света лаборатории за изучаване на повърхности на прахообразни материали. Тя
е асоциирана лаборатория на Националния център за научни изследвания на Франция
(СНРС). Контактите ни са от 1991 г. Тогавашният ръководител на лабораторията
проф. Лавали ме покани, след като е видял някои мои публикации. Бях впечатлен
от лабораторията. А сега по повод на 50-годишнината от възстановяването си университетът
реши да награди шестима известни учени от различни области на науката, избраха
мен от областта физика и химия. Имаме 16 съвместни статии и една от тях е влязла
в световната класация за най-добри научни публикации за последните 10 години.
Имахме общи проекти и по френската програма "Ежид", по българо-френската
"Рила". Доста френски колеги идват и в България. Групата, която ръководя
тук, е приета за една от водещите в нашата научна област и сме доста познати
и търсени в света.
- Какво е приложението на вашата наука?
- Приложението е свързано най-вече с катализа и изследването на катализатори.
Около 80 % от химическите производства се осъществяват с помощта на катализатори.
Става дума не само за индустрията, но и за екологията. Азотните оксиди например
са едни от основните замърсители на въздуха, а те се получават при повечето
процеси на горене. Големи замърсители са малките топлоцентрали, чийто брой в
България расте. Това е проблем, който трябва да се решава. У нас не се произвеждат
катализатори, ние бихме могли да ги правим, стига да имаме средства и апаратури.
Много по-изгодно е, отколкото да се внасят от чужбина.
- Как изглежда сравнението на апаратурите и парите, които френската лаборатория
получава, с тези на вашия институт?
- Нещата са несравними. Те още тогава имаха 10 инфрачервени апарата, а аз, чак
след като бях Хумболтов стипендиант, получих един такъв апарат като дарение
от германската фондация. Той не струва кой знае колко - 20 000 евро, но институтът
ни, като всички звена на БАН, не получава средства от държавата за изследвания
и апаратури. Този апарат ни помогна много: освен всичко друго на него направиха
дисертациите си 6-има мои докторанти, ще защитят още двама. Във Франция основната
част от средствата за наука в лабораторията в Кан идват от държавата чрез СНРС,
заплатите се изплащат от СНРС или от университета, в зависимост кой къде е на
щат. Имат сериозно атестиране и от него зависи и финансирането. Около 1/5 от
парите идват от договори. В нашия институт договорите носят 50 % от средствата,
но когато базата е ниска, и сумите не са големи. Не мога да кажа, че сме много
зле с апаратурата, но за съжаление нямаме цялостния набор, който е необходим
за институт като нашия. Нито един от апаратите ни от последните години няма
български произход, всичко е с пари от чужбина - Европейската комисия, фондация
"Хумболт", от колеги от Германия, от САЩ, от Франция. А за да сключиш
добри договори, трябва да имаш модерна апаратура. При нас собствените приходи
се увеличиха чувствително с проект с ЕС за 800 хил. евро, в рамките на който
създаваме Център за многофункционални материали и нови процеси с екологична
насоченост. Най-общо целта на проекта е повишаване нивото на института и подпомагане
на кариерата на младите учени. Имаме няколко специалисти и 6-има докторанти
на издръжка от проекта. Подготвяме кадри, без да искаме пари от държавата. И
им даваме по-високи стипендии, защото държавните не са актуализирани от 2000
г. и са 250 лв. Освен това на БАН от години не се дават средствата за издръжка
на докторантите, макар те да са предвидени със закон. Резултатът е, че от година
на година има все по-малко докторанти.
- Когато от чужбина ви даряват апарати, не го правят за черните ви очи?
- Не, разбира се. Ние просто сме търсени партньори. И не сме изключение в БАН.
От Испания дойдоха колеги преди 4 години и поискаха да сключим договор. Имаме
сътрудничество с проф. Брус Гейтс от САЩ - един от петимата водещи учени в света
в областта на катализа. Потърси ни и друг учен от петорката проф. Йетс, номиниран
за Нобелова награда. Понеже сме специалисти по инфрачервена спектроскопия, той
предложи да му направим изследвания, които бяха интересни за работата му в обастта
на фотокатализа - как влияе ултравиолетовото лъчение върху свойствата на полупроводници.
Дори ни купи улртравиолетовия излъчвател. Имаме идея да кандидатстваме заедно
с проект за финансиране от американски фондове. Иначе бюджетът ни в БАН е само
социален - ниски заплати, ток и вода. Пари за изследвания не са предвидени от
държавата. Положението не е такова в нито една друга европейска страна.
- Защо според вас?
- Много пъти съм се питал защо. Според мен една от причините е, че никога не
се взима мнението на доказалите се учени за това как трябва да се постъпи. Лансира
се мнението на хора, които са пропаднали в науката, или пък не я познават. Има
например един вечен критикар, който сега живее в САЩ - Лазарин Лазаров. Направих
си труда да проверя научната му продукция в базата данни на международния институт
за научна информация ISI. Почти всеки мой докторант има по-високи резултати.
Неотдавна ме подразни статия на бившия ректор на Русенския университет доц.
Марко Тодоров, който с апломб даваше съвети за науката. Оказа се, че той въобще
не фигурира в базата данни на ISI, има нулеви резултати. Според мен мнение за
това как да се развива науката трябва да дават хората, които я правят и са доказали,
че са добри учени. Дълбоко се съмнявам, че в МОН имат дори бегла представа кои
са добрите учени у нас. В нашия институт например учените са 0,3 % от всички
изследователи в страната, но по данните на ISI ние даваме 3 % от продукцията,
приета за световно качество, и 7 % от цитиранията върху български автори. Нито
веднаж не сме получили похвала от МОН, никога не са ни искали информация за
цитируемостта например. А в днешно време е лесно да се провери кой учен е доказан
и кой не е. Не приемам и позицията на министър Даниел Вълчев, който фактически
забрани на БАН да участва в два поредни конкурса на фонд "Научни изследвания"
в МОН. А в стенограмата от последното заседание на Комисията по образование
и наука в НС четем думите му, че в БАН науката върви, затова на академията не
трябвало да се дават средства за научни изследвания. Не мисля, че е далновидно
с такъв аргумент да съсипваш основната научна институция в България.
- Но някои казват, че науката по света се прави в университетите...
- Това е една от заблудите, които се лепят по политиците по същите причини,
които посочих. Това просто не е вярно, да прочетат Зелената книга, която им
е пратена от ЕК, и да видят колко процента от науката в Европа се прави във
вуз и колко в научните организации. Разбира се, че един университет, за да е
добър, трябва да прави наука. Но от това никъде не следва, че тя трябва да се
прави само в университетите. Второ заблуждение - финансирането на науката по
света било проектно. Огромна глупост. В Евросъюза финансирането на науката е
предимно бюджетно и достатъчно за прилични заплати и апаратура, а проектите
са плюс към това, за да се стимулира конкуренцията между научните колективи.
Трети мит - не сме се били реформирали. Нашият продукт се оценява на световния
пазар, не на българския. Интитутите на БАН са излезли на световния пазар, ние
работим така, както работят колегите ни в другите страни. Но у нас под реформи
се разбира само едно: "Изменете нещо така, че да не искате никакви пари."
А ситуацията вече е много близка до крайната критична точка. Щетите за страната
вече са тръгнали. Оттук нататък пътят е или стръмно надолу, или да се промени
политиката.
- Има ли шанс да използвате структурните фондове?
- Положението със структурните фондове е направо скандално. Ние сме единствената
страна, която не е предвидила пари от тези фондове за развитие на науката и
нейните инфраструктури. Запознах се с програмите на нашите квоти и моето впечатление
е, че те са правени така, че да може от всеки влязъл в държавата лев да се вземе
комисиона. И понеже от науката не може да се вземат комисиони, за нея няма оперативна
програма. Обидно е, че на Запад сме ценени, посрещат ни с изключително уважение,
непрекъснато ни канят за лектори, а тук за политиците сме нищо. Дори по проекта
за 800 хил. евро ни взеха ДДС в разрез с правилата на Шеста рамкова програма
на ЕС. Ние не получаваме и пари за ремонт, с огромни усилия се опитваме да поддържаме
помещенията със средствата за административно обслужване на проектите, вместо,
както е редно, да платим хонорар на счетоводителя.
- Как на Запад учените пропагандират науката си, та убеждават властта да даде
пари за нея?
- Те не я пропагаднират, повечето учени изобщо не се занимават с това. Но там
политиците са наясно, че без наука няма развитие за страната. Българското общество
е добронамерено към науката, 70 на сто от българите са за повишаване на парите
за нея, но от политиците - твърде малко. Е, винаги ще има хора да кажат, че
на България не й трябва наука. В края на краищата има страни като Чад и Етиопия,
които почти нямат наука. И там живеят хора, някои са щастливи. Добре, но тогава
да се каже ясно, че вървим натам.
- Продължават ли да заминават младите учени в чужбина?
- Мисля, че в момента започна втори бум на изтичане на мозъци след първия в
90-те години. Разговарял съм с млади хора, които напускат науката или страната.
Те казват, че досега ги е крепила надеждата: ще потърпим и нещата ще се оправят.
Но ето, влязохме в ЕС и нищо не се променя. Затова те търсят друго поприще или
другаде научна кариера. И след 5-10 години, ако случайно дойдат на власт отговорни
политици, ще е много скъпо и много трудно да възстановим погубеното. А вече
има слабо събуждане на интерес към науката от страна на бизнеса. В момента правим
Център за трансфер на технологии, спечелихме проект по ФАР, за да предложим
най-добрите химични технологии на българския пазар. Добавяме и наши средства
и се надяваме до една година да започнат първите реални резултати. Вече идват
хора от предпирятия, питат можем ли да им направим еди какво си. Можем, но ни
трябва апаратура. Едно малко предприятие не може да ни даде пари за инфраструктура.
Затова би трябвало държавата да даде средства да се купят необходимите апаратури,
за да можем ние да помогнем на тези предприятия. Това средностатистическият
политик не може да го проумее.
"Започва втори бум на изтичане на мозъци, младите учени губят вяра"
05.12.2007
Мнения по темата: