Лов и риболов
IN MEMORIAM
Доньо Донев: Лакърдията трябва да остане в манталитета на българина
На стари години ме прихвана въдичарската страст. Обичам речния риболов, защото се движа сред природата
Приятели от цяла България всяко лято в продължение на 15 години се събирахме на река Стряма между селата Песнопой и Баня. Опъвахме 10-15 палатки и изкарвахме по два месеца. Нещо като хипарите.
Бате Еньо, певец в хоровата капела, беше тартор на групата. Отиваше първи, избираше мястото и правеше кайначе - изворче за вода до реката. Когато пристигнехме, набивахме колове, за да го покрием.
Като семейство бяхме през двата лагерни месеца. Жени, баби, деца, даже и поп си имахме - бако Тодор от село Маноле. Ходеше си до селото, само ако имаше погребение или някаква служба. Останалото време живееше при нас.
Волна програма. Единствено гледахме децата да се нахранят и да си лягат навреме. Вечер сядахме на бали със слама, разхвърляни край огнището, и почвахме лакърдиите. Невероятни кодоши. Красотата беше, че никой не държеше сметка на никого. Панталоните ми, изцапани от риба, не ги перях. Накрая ги изгарях.
Най-щастливи бяха децата. През деня се къпеха в реката и обикаляха на воля, а вечер прескачаха огньове. Правеха си пуканки в една кутия от филми, която бях откраднал от Киноцентъра.
Днес повечето деца са лишени от тези най-малки и естествени емоции.
Ядяхме основно киселец и лапад с яйца и ориз, но понякога взимахме телешки глави от карловския месокомбинат и правехме курбани. Веднъж, близо до лагера, влакът сгази магаре и една седмица ядохме кюфтета.
Редовно ходехме с туби до Калофер, за да вземем вино от бай Митю Пътеката. Прякорът му е наследствен - някога дядо му е знаел по коя пътеката се стига до хайдутите.
Тогава прохождах в риболова и бях най-големият балама. Гепвах се на всякакви кодоши. Например вземаха ми белите червеи, слагаха на тяхно място ориз и казваха, че такъв е резултатът, когато престоят много. Закачвали са ми на дънната въдица скелет на риба.
Учеха ме каква стръв да използвам за различните риби, видовете възли и т.н.
Бате Еньо, когато хванеше първата риба, винаги я пускаше и казваше:
- Да отидеш да доведеш кака и бате.
И до днес спазвам този ритуал.
Сутрин се събуждах към 6 часа от песента на гургулиците. Вземах пръчката, паласката с такъми, живарника и тръгвах по реката. От предния ден си приготвях стръвта - пиявици и жабчета за по-големи кленчета. Не закусвах и не обядвах, за да отслабна. Едно лято свалих 20 кг. Прибирах се към 4 часа. Хапвах чушка, доматче, малко пържена рибка и лягах в сламата. Лъжехме се, колко си искаме.
Имахме и касетофон с високоговорител, по който пускахме стари градски песни.
Цялото село ни идваше на гости. 15 години живяхме с тези хора. През деня един носеше дини, друг краставици, трети домати и вечерта, като си приберат животните, идваха на трапезата. Ракията от селото беше много хубава - анасонлийка, 65 градуса. В бирени шишета сипвахме една трета ракия и другото вода. Правехме си мущуци от върби, като кларнет, и си пиехме вечер до късно. Тогава хората като че ли се обичаха, а сега се отчуждиха.
Курортистите правехме отбор и играехме срещу футболистите от селото. Весели мачове - и след това софра.
Когато в селото се строеше къща, идваха и ни наемаха да наливаме плочите. Правил съм хармани от пясък, цимент и вода.
Имах чувството, че цялото село Песнопой са ми роднини. Срещне те някой: "Как си? Къде си тръгнал?".
Този край ми е като роден. На 1 септември всички плачеха, че си тръгват.
Преди 20 години приключиха тези незабравими лета. Не съм имал такива преживявания оттогава.
Сега не бих отишъл на палатки. Положението е по-деликатно - не знаеш през нощта кой може да те нападне или да те окраде.
Какво да правя по днешните платени водоеми? Не можеш да платиш емоцията с нищо. То е като при човешката любов - там не трябват пари.
Платената любов е спекулация със същността ни. Любовта не е кебапче или кюфте.
Днес се е загубила топлината на общуването. Не е от безпаричието - все ще намериш два лева да пиеш една ракийка в кръчмата. Отиде си обичта между хората.
Единствено в съсловието на ловците и риболовците се съхраниха тези приятелски отношения, безкористната помощ.
Ако отидеш на излет самичък, не можеш вечерта да се лъжеш самичък. Трябва ти партньор. Я уловили, я не уловили - сядат всички на масата и се започва...
Лакърдията трябва да си остане в манталитета на българина, даже и малко фантасмагория да има. В нея е вкусът на живота. Когато разказваш едно нещо, трябва да го обогатяваш - художествена измислица се нарича.
В това е красотата.
07.12.2007