Правопис
Кой погреба „чорбаджийското Ъ” и „Е-двойното”
Заради новия правопис акад. Владимир Георгиев е заплашван от софиянци, че ще го убият с павета, защото ги накарал да се откажат от “екането си”
Ивайло Цветков
През януари 1945 г. влезе в сила новият ни правопис, тогава наречен “отечественофронтовски и демократичен”. Бяха изоставени буквите “Е-двойно” и “Ъ-широко” (титулувано от Стамболийски “чорбаджийско”). Освен тях Ъ и Ь вече не се пишеха в края на думи - тези букви бяха известни като “безгласни ерове”.
Тогавашният
извънреден професор
по индоевропейско езикознание
Владимир Георгиев, един от създателите на новия правопис, заедно с доцентите Любомир Андрейчин, Иван Леков и Стойко Стойков, по-късно обичаше да си спомня за онези славни времена. Разказваше като виц, че по софийските улици го срещали ядосани столичани и го заплашвали да го убият с павета, защото бил погребал “чорбаджийското Ъ” и “Е-двойното”, та накарал софиянци да се откажат от “екането си”!... Не е никак случайно, че и досега “старият софиянец Симеон” изговаря “Вервайте ми!”, “Вервам...”
Владимир Георгиев веднага е избран за член-кореспондент на БАН (1945 г.), а скоро след това (1952 г.) - за академик. Научните му занимания с история на гръцкия и латинския език, с историята на хетския език, с праславянски и индоевропейски много бързо му донасят слава на международното научно поле, тъй като той се очертава у нас като единствен наследник в тези области на акад. Стефан Младенов.
Изглежда заради това акад. Вл. Георгиев е канен да чете лекции почти по цял свят: Берлин, Будапеща, Виена, Кеймбридж, Кьолн, Краков, Лондон, Москва, Мюнхен, Париж, Прага, Рим, Стокхолм, Упсала, Хелзинки и др.
Публикациите на Вл. Георгиев по такива атрактивни теми като предгръцкия език, наречен от него “пелазгийски”, или хетския произход на етруския език, същността на тракийския език, особено разчитането на
сричковото писмо в критомикенски
чрез сравнителноисторически метод в лингвистиката - на запазени керамични плочки, му спечелват слава на откривател от нова езиковедска школа.
Акад. Владимир Георгиев е може би единственият български езиковед, който е член на цяла редица чужди академии, университети и други научни организации - Финландската академия на науките (1966 г.), Френската академия (1967 г.), Саксонската академия в Лайпциг, Атинската академия на науките (1977 г.), носител на “златен докторат” на Виенския университет (1984 г.), почетен доктор на Хумболтовия университет в Берлин, на Карловия университет в Прага (1968 г.), на Киевския университет (1983 г.) и мн. др.
На десетки научни конгреси у нас и в чужбина са не само слушани негови научни доклади, а Вл. Георгиев и сам е организиратор напр. на международни конгреси по славистика (София, Прага, Варшава, Загреб), по балканистика, по тракология, по микенология (Париж, САЩ, Кейбридж) и др.
Научната дейност на Вл. Георгиев е свързана и с редица високи длъжности. Така напр. той е зам.-ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (4 години) и ректор (още 6 г., до 1956 г.), зам.-председател на БАН е от 1959 до 1972 г., председател на Международния комитет на славистите (от 1958 до 1963 г., повторно от 1983 г.) и др.
Като главен редактор на сериозното списание “Балканско езикознание” (за съжаление вече заглъхнало) Вл. Георгиев публикува десетки научни статии на наши и чужди изследователи. Той бе член и на множество научни списания в чужбина.
Двама братя академици
са университетският професор Емил Георгиев (по-голям брат на Владимир), който става академик по-късно. Той е литературовед, специалист по славянски литератури. Така се създава български феномен - “братя академици”.
Акад. Ем. Георгиев бе няколко години главен редактор на сп. “Език и литература”, за разлика от брат си беше много сърдечен и разговорлив. Интересна подробност е, че и двамата (разликата във възрастта им, струва ми се, бе 1-2 години) имаха ярко изразена говорна особеност - “френски” изговор на звука Р! Като главен редактор акад. Ем. Георгиев ми възлагаше (в тогавашното ми качество на редакционен секретар) да свиквам редколегията - членове бяха професорите С. Русакиев, В. Велчев (литературоведи), Ив. Леков, Ст. Стоянов (езиковеди). И понеже заседанията бяха редки, професорите се впускаха в сладки разговори - кой къде е пътувал в чужбина, кого от познатите е видял, къде е бил през ваканцията и т.н. А ни гонеха срокове за предаване на материалите - списанието в 6 книжки годишно натрупваше само текст за 36 печатни коли! Моя милост се притесняваше, защото всичко за публикуване минаваше през моите ръце и - най-важното! - “през очите ми”.
Професорите ми трупваха статиите, които предлагаха, и си измиваха задълженията. А аз четях по 2-3 нощи, за да оформя рубрики, последователност на книжката и пр. При това проф. Леков пишеше само на ръка - с мастило и перодръжка. А статиите му често съдържаха примери от руски, полски, чешки, лужишки, горновисоконемски, от някои забравени славянски и балтийски диалекти... Това трябваше да разчета и да го препиша на машина. Другиму проф. Леков нямаше вяра - след толкова години да ми е позволено да се похваля малко...
Списанието
„Език и литература”
се набираше ръчно - с оловни букви от огромни дървени каси чрез тъй наречените компаси. Имаше страшно опитни стари майстори печатари, които набираха сложни текстове с примери от невероятни древни езици като хетски, критомикенски, етруски, старогръцки и какви ли не - все любими на акад. Вл. Георгиев! А тези фокусници дори не гледаха в касите с букви...
Може би такива факти налагаха всяка печатна кола да минава на 3, че и на 4 коректури, преди да се завърти на машините. Това костваше страшно много време и всеки пропуснат срок водеше до закъснение на поредната книжка. И така - по 36 коли труден текст годишно, рядко подкрепен с някоя снимчица или табличка...
И колкото акад. Ем. Георгиев да бе весел, приказлив човек, толкова акад. Вл. Георгиев имаше вид на прекалено строг. Може да се каже, че отдаден на своите отдавна отминали древни езици, пълни с непознати “черти и резки”, академикът бе изгонил всяка наченка на хумор. Обаче тази липса му пречеше да си създава близки контакти със студенти и колеги. Въпреки това бяха известни някои анекдоти, които се носеха по онова време в Университета. Впрочем то за кой ли университетски професор студентите не създават
какви ли не анекдоти!
Например академикът изпитва студенти и пише оценки “петица”, “шестица”, пак “петица”, “шестица”... Макар и суров на вид с бляскащите си очила, той бе доста ларж на изпити. Както беше редно тогава, на изпита присъства и асистентът Живко Бояджиев - по-късно и той професор по същата дисциплина.
По някое време академикът става и се обръща към асистента - тогава със задължителното “другарю”:
- Другарю Бояджиев, продължете вие, аз имам работа в академията.
И Живко се развихря - верен на максимата: за студента - 3, за асистента - 4, за професора - 5, за Бога - 6! Па и нали младо куче по-дълбоко хапе - зареждат се оценки “двойка”, “тройка”, рядко “четворка”. Излиза един запотен и зачервен студент, вън в коридора го заобикалят другарите: “Как изпитва, в настроение ли е?...” А екзаминираният: “Тоя като ме захапа, не пуска! Акула с акулата!...” Така му остана и прякорът Акулата на старателния асистент.
Научното дело
на големия учен
не страда от такива вицове. А то е огромно - да цитираме само няколко характерни заглавия на български език, защото освен на този език, още и на немски, френски, италиански, английски и т.н., книгите, студиите, статиите на Вл. Георгиев са повече от 800: “Индоевропейските гутурали” (сиреч: гърлените звукове К, Г, Х - 1932 г., 102 стр.), докторската дисертация, защитена във Виенския университет през 1934 г. “Отрицателната заповед в гръцки, латински, български, староиндийски...”; “Тракийският език” (1957 г., 102 стр.); “Въпроси на българската етимология” (т.е. произхода на думите - 1958 г., 160 стр.); “Траките и техният език” (1977 г., 348 стр.); речници, университетски учебници по езикознание и множество статии. Да добавим и няколко обемни изследвания на руски език: “Проблемы минойского языка” (196 стр.); “Балто-славянский, германский и индо-иранский” (1958 г.); “Исследования по сравнительно-историческому языкознанию. Родственные отношения индоевропейских языков” (1958 г., 317 стр.) и т.н., и т.н.
Тази малка част от огромното научно дело на академик Владимир Георгиев може само да поддържа патриотичното ни чувство, че “и ний сме дали нещо на света...”
08.12.2007
Мнения по темата: