Наука

Нови късчета история

За пръв път 13 музея показват находките от разкопките си през това лято в Националния археологически музей при БАН

Велиана Христова

Единственият намерен досега пръстен печат на тракийски владетел - на Терес II при Сливенско, най-ранният прабългарски некропол при Балчик от VII в., първата украсена царска тракийска гробница (долмен) в Елховско, български печат от архивите на столицата Велики Преслав от 971 г. - съвсем преди поробването на държавата от Византия, голям античен град Хераклея Синтика при Рупите в Петричко. Това са само част от археологическите находки на експедициите в отминалия теренен сезон, които са показани в първата национална изложба "Археология 2007". Тя бе открита снощи в Националния археологически музей при БАН, в нея участват още 12 музея от страната.
До 14 февруари посетителите ще могат да видят в изложбата находки и моменти от разкопките през това много богато на постижения археологическо лято. Експозицията представя общо 260 находки на археолозите от 13-те музея. Някои от предметите са вече реставрирани и след показването им ще влязат във фондовете на музеите, други предстои да отидат в ръцете на реставраторите, обясни директорът на НАИМ проф. Рашо Рашев. Той вчера предостави на самите учени да представят поне накратко своите проучвания за годината. На широкото публика обикновено бързо стават известни бляскави находки като съкровища и други златни предмети, но всъщност за науката по-ценни може да се окажат два глинени съда - просто защото чрез тях българите научават много за земите си, за историята си и за това кои са и защо са. Не е възможно да бъде представено в една вестникарска страница дори телеграфно археологическото лято 2007. Според проф. Рашев върхове сред върховете все пак има - проучванията на ст.н.с. Георги Китов в Сливенско и разкопките на Даниела Агре в Елховско. Самият Китов много лаконично съобщи откритията си - за втори път е открил гроб на владетел, чието име се документира с надпис - в случая с пръстен печат на Терес II (след Севт III при Шипка). И, разбира се, - златната маска, фиалите и ритоните от могилата в Сливенско. Даниела Агре пък съобщи нещо, неоповестявано досега - в най-добре укрепения тракийски дворец, открит до Копривщица, е намерена и плоча с надпис. Според археоложката дворецът е принадлежал на владетел, погребан след това в прочутата Жаба могила при Стрелча. Доста се писа това лято за уникалния долмен при с. Голям Дервент в Елховско - единственият с врязани в камъка култови и владетелски изображения. Богатият гроб на млада жена от римско време със златни накити в могила при с. Стройно в Елховско също бе сред сензациите това лято. Оказва се, че Даниела Агре има още една атрактивна новина - до могилата при Синеморец, където през 2006 г. тя откри ювелирните златни накити, тази година екипът й е разкрил още един тюрзис от III в. пр. Хр., където са живели местните тракийски владетели.
Според самооценката на ст.н.с. Николай Овчаров на Перперикон тази година най-интересни са уникалното енеолитно кермично тронче с фалос и счупен ритуално меч от бронзовата епоха - края на ХI-Х в. пр. Хр. Както и златните обици, сребърните апликации от византийско време и няколко кръста от ХIV в. Ст.н.с. Бони Петрунова пък се представя в изложбата със златните монети, открити от екипа й при крепостта "Св. Петка" при Пещера, с женската диадема на аристократка от Калиакра - времето на Добротица и последното българско царство преди окончателното османско поробване на България.
Най-ранният прабългарски некропол - на север от Балчик, представя в изложбата ст.н.с. I ст. Людмила Дончева. Некрополът е бил ритуален, "излиза" много керамика и малки предмети, датирани към края на VII в. Средновековието все пак бележи раждането на българската държавност, затова проучванията на столиците Плиска, Велики Преслав и Търновград ще предизвикат оправдан интерес у посетителите на изложбата. Разкопките на няколко екипа от софийски и шуменски археолози представи ст.н.с. Павел Георгиев, ръководител на филиала на НАИМ в Шумен. В първата ни столица се работи на няколко терена, запазили останките от първия дървен град с начало в VIII в. до последните дни на столицата, преди преместването й в Преслав. След пълното разкриване на Голямата владетелска базилика във Велики Преслав сега целта ни е цялостно оформяне на представите ни за дворцовия център на столицата и превръщането му в обект за истински културен туризъм, обясни ст.н.с. Маргарита Ваклинова. При разкопките един от екипите - на проф. Казимир Попконстантинов от Велико Търново, е открил къде са били сградите с архива и документите на столицата - с помощта на печат от архива, датиран към 971 г., преди завладяването й от Византия. Ще можем да възстановим как е изглеждал дворцовият град - с дворците, голямата базилика, архивите, улиците и портиците, обобщи Ваклинова. Според колегата й Попконстантинов в околностите пък е открит манастирски комплекс, в който се намира не само известната църква на ичиргубоила Мостич, но и неизвестен досега гроб на майката на Георги Синтел - секретаря на патриаршията по онова време. След почти 100 години прекъсване в последните години са подновени проучванията в третата столица Търновград, разказа ст.н.с. Константин Ботев. В изложбата са представени проучванията на църква, свързана с мощите на св. Иван Рилски, на цитаделата на града и пр.
Ст.н.с Людмил Вагалински пък представя малко известен факт - на Рупите при Петрич е открит голям античен град и дори е установено името му - Хераклея синтика. Създаден е от наследник на Александър Македонски, който е изградил и Солун. Уникална колекция от керамични маски от Хераклея може да се види във витрините на експозицията. Директорът на Етнографския музей в Елхово Христо Христов пък разказа за открития в региона меден слитък (над 26 кг), на който е направен спектрален анализ в Германия и е установено, че той не е лят в Крит, а е местно производство - т.е. районът в древността е бил център на металодобив и металообработка. Като ще говорим за древност обаче, ненадминат е ст.н.с. Николай Сираков от НАИМ, чийто екип и това лято има сензационна находка от пещерите при Белоградчик - открито е конско ребро с нарязани по него знаци на 26 000 години, което според учените може да се приеме като първия ранен календар (рабош). Това лято проучването в пещерата "Козарника" е дало нови доказателства, че първите хора в Европа са се появили на наша територия преди 1,4-1,6 млн. години. Намерили сме останки от първите предчовеци - хомо еректус, след това от неандерталци през средния палеолит и от хомо сапиенс от късния палеолит, обясни Сираков.
В първата по рода си изложба в НАИМ има още много открития от това лято. Който иска да разбере какво ново са дали археолозите за разплитане на историческата плетеница по нашите земи, може да го направи в залите на музея. А ако там попаднат и политици, белким разберат, че на науката най-сетне трябва да се дадат средства. Защото тя дава твърде много в замяна.

21.12.2007