Свободата
София откри пътя към Цариград
Зимното преминаване на Балкана - безумие или гениален стратегически план?
След разгрома на турските гарнизони при Горни Дъбник, Телиш и Долни Дъбник генерал Йосиф Гурко (1826-1901 г.) застава начело на новосформирания Западен отряд. Вместо обаче да стои в отбрана, охранявайки важния от стратегическо отношение път между София и Плевен, по който се е извършвало снабдяването с оръжие и храни за армията на Осман паша, генералът решава да премине в настъпление. Целта му е да разбие турската армия при Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Правец, да премине през проходите Арабаконак и Петрохан, да завладее Софийско-Ихтиманския район и да изтласка турците от южните склонове на Балкана.
Военните специалисти не само в Русия, но и такива като Бисмарк и генерал Молтке в Германия, полковник Файф Куксон, англичанин, съветник при турския щаб, смятат, че това е истинска лудост и при суровите зимни условия преминаването на Стара планина е невъзможно.
Гурко все пак се оказва победител. Той разделя отряда на три колони, командвани от генералите Раух, Дандевил и Веляминов. Благодарение на великолепно изпълнените разузнавачески действия от княз Церетелев и помощта на повече от 6500 българи, руските войски нанасят тежки поражения на многохилядната турска армия в района на Арабаконак. Водят се тежки сражения около София.
Опитът на турския главен щаб да превърне София във "втори Плевен" се проваля. Притиснати от три страни от руската армия, турците губят сраженията при с. Бутово, с. Желязна и Долни Богров, с. Чурек, Ташкисен (Саранци), Макоцево.
Навлезли в Софийското поле, руските войски водят ожесточени боеве с турците през времето от 1 до 3 януари. Най-тежкото сражение е при Горни Богров. По телеграфа идва страшна заповед от главното командване: "В случай на неуспех, да се вдигнат барутните погреби във въздуха и от София да не остане "нито една сламка"!" Когато губят и сражението при с. Враждебна, турците изоставят позициите си и мостовете над река Искър са завзети от руските войски.
Дипломатите спасяват града
Узнали за намерението на турците да опожарят София, консулите на Франция и Италия предупреждават коменданта Осман Нури паша, че за подобни действия ще носи отговорност. Италианският вицеконсул Вито Позитано даже организира команда от млади българи за противодействие. Осман Нури паша, когато узнава, че руските войски вече наближават София откъм с. Кумарица и с. Требич, напуска София заедно с голяма част от турското население. Уведомени за паническото бягство на турската армия, руските войски, които планират да превземат София на 5 януари, влизат без бой като освободители на 4 януари.
"Ура! Здравствуйте, братушки!"
Посрещането на ген. Гурко и щаба му става в покрайнините на града с хляб и сол. Полковете влизат с развети знамена и музика, посрещнати според летописите "с клонки от чемшир, с викове "Ура!" и "Здравствуйте, братушки!". След тържествения църковен молебен ген. Гурко посещава болницата на англичанката лейди Странгфорд и двете турски болници. Той се среща още същия ден и с чуждестранните дипломати и изказва дълбока благодарност на консула на Италия Позитано и на консула на Франция Леге, спасили София от опожаряване.
В заповедта му до офицерите и войниците се казва: "С превземането на София завърши този бляскав период на сегашната война, в която човек не знае на кое повече да се учудва: на храбростта и героизма ви в сраженията с неприятеля, или на постоянството и търпението, с които понесохте с големи усилия борбата с височините, студовете и дълбоките снегове.
Години ще минат и нашите потомци, когато посещават тези дивни планини, с гордост и тържество ще казват: "Тук са минали руски войски и са възвисили славата на суворовските и румянцевските чудо-богатири!"
За губернатор на града ген. Гурко назначава ген. Арнолди, а за комендант - щабс-капитан Каменски.
Така 4 януари 1878 г., когато храбрите руски богатири освобождават София, се превръща в незабравим ден за благодарност и признателност. Такъв е бил цели 130 години за софиянци и така ще бъде завинаги!
Сега ние ще подкладем огъня на свободата
Ръководителят на перущенските въстаници Петър Бонев се обрича на делото и загива в бой с турците, след него приемат смъртта и "Черните сватбари"
В Перущица бе отбелязана 170-годишнината от рождението на Петър Бонев, ръководител на въстаниците тук през април 1876-а. Роден в годината на Левски, негов другар и съратник, той успява на дело да изпълни въжделенията и заръките му. Тихият и скромен учител Петър Бонев успява така да подготви своите съселяни, че ги превръща през деветте свободни дни на Перущица в смели и самоотвержени радетели на свободата.
Гости на кръглата маса в негова памет бяха почитатели на "оживелия образ на Левски през 1876 г.", изследователите на делото му проф. д-р Симеон Янев, проф. д-р Цветана Павловски, доц. д-р Елка Дроснева. В залата на музея бяха и наследниците му проф. Георги Стефанов, Петър Тошков, Стоян Тошев, общественици, литературоведи, историци и граждани.
Роден на 12.ХI.1837 г. от майка Божия и баща Боню. Началното си образование получава в Перущица при учителя Христо Г. Данов, а средното в Пловдив при Костадин Геров, брат на Найден Геров - руски вицеконсул. Те преценяват, че възможностите му и желанието за познания са наистина големи. Учи гимназия в Белград.
Петте години в Белград съдействат за разширяване на неговия кръгозор, както и за духовното му и културно израстване. Петър Бонев се запознава с Георги Раковски. През 1862 г. пристига и Левски и когато през същата година сърбите въстават срещу поробителя, легията на Раковски застава на страната на сърбите. Петър Бонев и Васил Левски са един до друг на позицията Узун капия.
След като завършва гимназия, обхванат от идеите на Левски за борба срещу османския поробител, той решава да се върне в родната Перущица, за да бъде полезен в борбата за свобода. Назначен е за даскал през учебната 1863-1864 г. Освен че дава знания, обучава и по-будните и патриотично настроени младежи и възрастни на "талим" - военно обучение, включително и стрелба. Така той подготвя почвата за политическо освобождение.
Когато го питат: "Кога ще дойде свободата?", той отговаря: "Сега ние ще подкладем огъня, а синовете ни ще живеят на свобода."
Поради тези му идеи, дух и нрав Петър Бонев си спечелва и врагове в лицето на живеещите си добре чорбаджии. Някои от тях дори кроят и убийството му. По този повод той казва: "Ние нищо няма да направим, защото между нас има кръстени турци и всеки от тях си вари манджата в своята тенджера."
Изгонен от Перущица, Петър Бонев продължава да учителства три години по покана на патриотично настроени граждани в Пазарджик. Сформира революционен комитет, имащ за цел подготовка на хората за бъдещия бунт, набавяне на пари, оръжие и барут. Посетен е от Левски през 1868 г., който казва по повод свършеното: "Семето на революцията отдавна е хвърлено."
На 28.II.1876 г. Бенковски е в Перущица, за да се увери в подготовката на въстанието. То е обявено с пристигането на "Кървавото писмо" на 23.IV.1876 г. На 25.IV., след проверка на поста при манастира "Св. Тодор", Петър Бонев сяда на крайпътната чешма и заплаква. Обстановката е ясна: наоколо всичко гори, а помощ няма - капитулация пред башибозука или юнашка гибел?
Изборът е ясен: "Прощавам се с този свят и се обричам на делото - заклех се." На 27 април започват същинските боеве с първата пушка на Кочо Чистеменски. Боят продължава три дни, турците настъпват.
30 април е последен ден за Петър Бонев, който заедно с част от въстаниците устоява една от последните позиции - "Харизановата сапунджийница". Турски куршум го улучва в челото. Другарите му запалват дюкяна, за да изгори тялото му достойно, а не врага да се гаври с него.
Краят настъпва и за останалите, намерили последно убежище в черквата. Спас Гинов - секретар на революционния комитет, убива жена си и петте си деца, Кочо Чистеменски - жена си и дъщеря си. Много моми и жени предпочитат смъртта пред гаврата на турците. Всички те са известни като "Черните сватбари"...
29.12.2007
Мнения по темата: