"Боят за Самарското знаме" излиза в луксозен календар

Новото издателство "За буквите - О писменехь" пуска празнично издание с картината на големия художник Петър Морозов

Новото нонпрофитно издателство "За буквите - О писменехь" разпространява Кирило-Методиевски календар за 2008 година. Той е посветен на 130 години от Освобождението на България и възстановяване на българската държавност, 100 години от обявяване независимостта на България и 160 години от рождението на Христо Ботев. Включва църковни празници от православния календар на Българската патриаршия и най-важните духовни празници.
Отпечатана е малко известната картина "Боят при Стара Загора - спасяването на Самарското знаме" от големия български художник Петър Морозов, създадена през 1909 г., заедно с ордена "За храброст" - I степен, с който светинята на Българското опълчение е наградена през 1880 г. Представено е ушиването на знамето и неговият път през Русия и Украйна, както и участието му в битките край Стара Загора при връх Орлово гнездо и връх Св. Никола в защита на Шипченския проход.
Съставител Илия Пехливанов, редактор Станини Дешева, художник Калин Николов, графично оформление Кирил Иванов, консултант Йордан Ценов. Изданието е осъществено съвместно с отдел "Изкуство" на Столична библиотека, ръководител Мария Бранкова. Печатница ДЕМАКС. Тираж 1000 екз. Разпространява се в училища, читалища, музеи и други културни институции у нас и в чужбина. А също и по интернет - www.zabukvite.org.

"Боят при Стара Загора - спасяването на Самарското знаме" (1909). Художник Петър Морозов (1880-1951)

Байракът-легенда:

Самарското знаме е ушито през лятото на 1876 г. от монахините на Иверския девически манастир в руския град Самара под ръководството на игуменката Антонина Иванова като дар за българския народ. То е от тънка коприна, трицветно, с вшити в тъканта златисти кръстове. Образите на Иверската св. Богородица и св. Кирил и Методий са дело на художника Николай Симаков.
Знамето е пренесено през Симбирска, Пензенска, Тамбовска и Рязанска губерния до Москва. Благословено е от Московския митрополит Инокентий в Чудовия манастир на Кремъл, положено е върху светите мощи на св. Алексий, митрополит Московски и на цяла Русия, покровител на град Самара. Три дни пред него се покланят московчани, включително и семейството на императора. Сетне преминава през Московска, Тулска, Орловска и Курска губерния и през цяла Украйна.
На 6 май (ст.стил) 1877 г., в деня на св. Георги Победоносец в румънския град Плоещ е осветено с тържествена литургия и връчено като бойно знаме на Българското опълчение - "живо свидетелство за това, че се дава не от някое кътче на Русия, а от цялата руска земя" (по думите на П.В. Алабин). С него на 19 юли Трета опълченска дружина и Предният отряд на генерал Гурко водят съдбоносна битка при Стара Загора. В боевете загиват неколцина български и руски знаменосци. Прострелян е и подполковник Павел Калитин, спасявайки светинята. На 9, 10 и 11 август (ст.стил) на връх Орлово гнездо и връх Св. Никола, при защитата на Шипченския проход, български опълченци и руски воини от Орловския и Брянския полк водят епични боеве под образите на Божията майка и славянските първоучители.
Копията на Самарското знаме засега са 13 на брой и се съхраняват в музеи в България и Русия. Оригиналът се пази при специални условия в Националния военноисторически музей в София.

Кой е Петър Морозов?

Илия Пехливанов

Петър Морозов е роден в Русчук през 1880 година. Учи живопис в Държавното рисувално училище при Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Иван Ангелов. След като завършва през 1905 г., специализира графика в Париж и София. През 1920 г. става инициатор за основаване на Дружеството на независимите художници и негов пръв секретар. Работи офорти, акварели, пастелни и моливни рисунки, картини с маслени бои. Твори във всички области и жанрове на българското изобразително изкуство. Отличава се с хуманизъм и демократизъм, воден от дълбоко познаване и обич към родната земя и нейното минало.
Неговите исторически композиции представят върхови моменти от националната история - "Сянката на Самуила", "Хвърковатата чета на Бенковски", "Битката при Стара Загора - Спасяването на Самарското знаме". Рисува и битови сцени - "Оброк", "Беритба на рози", "Жетварка", народни обичаи - "Нестинарки", "Трифон Зарезан", поредица архитектурни забележителности - "Църквата "Св. Климент" в Охрид", "Търново", "Преображенският манастир", "Тетевен", "Бачково", "Покритият мост на Колю Фичето в Ловеч" и др.
Негов е единственият портрет на отец Матей Преображенски-Миткалото, създаден по изгубена днес фотография, който е отпечатан в сп. "Илюстрация "Светлина" - изискано полиграфическо издание от началото на отминалия век, в което сътрудничи дейно.
Художникът е син на руски солдат, който се сражава с български опълченци на Орлово гнездо при защитата на Шипченския проход, останал след Освобождението в крайдунавския град, за да свърже съдбата си с новоосвободения народ. По-късно синът му участва в Балканската и Европейската война, влиза в състава на военните художници при Генералния щаб на българската войска.
След Девети септември Морозов е нарочен за художник-националист и великобългарски шовинист с препоръка да бъде изваден от състава на Съюза на българските художници. Благодарение застъпничеството на Евтим Томов, бъдещ професор по графика в Художествената академия, това не само е отхвърлено, ами забележителният майстор на родната графика е включен в нейната първа писана история.
С единствения по рода си календар за 130-ата годишнина от освобождението на България Петър Морозов се появява в глобалната мрежа с още една своя творба. Така става виртуална и неговата картина със Самарското знаме и гибелта на подполковник Петър Калитин - раждането на новата българска войска.

29.12.2007