Кадийски с трънен и... лавров венец

Нямам основания да бъда недоволен от старата 2007 година - казва известният поет и преводач, директор на Българския културен институт в Париж

Борис Данков

Поетът, страдалецът, мъдрецът Кирил Кадийски

И наистина не всекиму старата 2007-а е донесла по равно добро и зло, огорчение и радост, тежки мигове, но и приятна емоция, равносилна на еуфория и затрогване от живота. В единия и другия случай Киро Кадийски може да се смята за "привилегирован" и осенен от съдбата.
Първо, защото през изтеклата година му се случиха неща, които той, дори и да не е очаквал, е бил готов да ги посрещне с мъжество и себеотрицание, с известна доза непукизъм, без излишни драматични вайкания и окайвания.
Второ, тъй като сам е постигнал всичко, на което се е надявал. И то не се е изсипало върху главата му свише, като някаква щедрост на Фортуна. Бидейки момче, което е тичало из прашните кюстендилски стъгди, Киро си знае добре цената. Попил е малко нещо от онова романтично Макондо, оплодило прозренията на Майстора, но е взел и доста много от българския инатлък. Затова няма да го ожалваме и да го окайваме, нито пък ще му завиждаме за кръста, който е понесъл върху плещите си.
ТВЪРДИ, ЧЕ Е ХВАНАЛ БИКА ЗА РОГАТА,
като открил в оня прашен софийски антиквариат оръфаното книжле на Фредерик Созе (Блез Сандрар). Затова ще го отръска от праха, ще се задъхва и ще тича като малко босо хлапе, за да сподели с някого радостта си от находката. После ще преведе от руски на български "литературната сензация", ще я издаде и... продаде, като ще се прави, че дори е забравил кой колекционер му е броил парсата за безценната антика. А когато лешоядите от "Фигаро литерер" се опитат да го притиснат до стената и да го обвинят, че е мистифицирал изданието на "Легенда за Новгород", ще им даде отпор, ще ги навре където им е мястото. Но няма да упорства в правотата си, дори към своята руска "опонентка" Оксана Хлопина ще прояви известна доза кавалерство.
КАКВА Е ВСЪЩНОСТ ИСТИНАТА?
Самата Хлопина твърди, че е осъществила лингвистичен и паратекстов анализ върху текста на "Легендата", открит от Кадийски. Според нея се касае за чист фалшификат, изработен професионално от човек, който е манипулирал правописа, използвал е компютърен шрифт, за да "нагоди" изданието към стария руски правопис. Други специалисти смятат, че хартията на книгата е от началото на века, но според тях такава хартия може да се намери и днес, като се използва ретропечатна технология, за да се имитира старинно издание. Но Хлопина не доказва, тя само предполага. Кадийски е галант, но когато трябва да се защити, той
НЕ СИ ОСТАВЯ КОНЯ В РЕКАТА.
Публикува пространен отговор на "Фигаро" в наш часови вестник, в който оборва пункт по пункт твърденията на руската специалистка. Пред "Курие ентернасионал" разкрива, че Хлопина е била манипулирана от "Фигаро", а той самият не е толкова голям ерудит, че да... пренапише Сандрар. Но най-силният аргумент на поета-преводач е може би твърдението му, че тази инсинуация не е лична обида към него, а към България. Така с лице на страдалец и трънен венец на главата той отхвърля всякакви други внушения, че е участвал в някаква фалшификация или мистификация. Нещо повече, освен "кръговата отбрана" Кирил Кадийски
ПЛАНОМЕРНО ОРГАНИЗИРА НАСТЪПЛЕНИЕ
срещу своите обвинители, които искат да го изкарат по-чер и от дявола, да го натикат в коловозите на поредната "българска следа". Първо на първо той се отказва от медийните шумотевици и други подобни кьорфишеци. Залага на аргументите като реални факти. През есента на миналата година издателство "Захарий Стоянов" и УИ "Св. Климент Охридски" пуснаха петтомно издание на Кирил Кадийски, в което е включено цялото му поетическо творчество, проза и критика, преводи на френски и славянски поети, литературната анкета на Светлозар Жеков.
Едва ли ще е пресилено, ако се каже, че досега никой български литературен класик (жив или мъртав) не е бил ощастливяван с подобно елегантно издание. Разбира се, заслугата затова си е 100 процентово на поета, писателя, преводача, ерудита Кадийски, който не скрива своите суперлативи: "Изданието е великолепно. "Захарий Стоянов" е марка. Не мога да се въздържа да не кажа, че предишният том с моите избрани творби беше осъществен съвместно с парижкото издателство "Л, Еспри де пенансюл". Най-сетне точно в навечерието на Коледа през миналата година
ИДВА ГОЛЯМОТО ПРИЗНАНИЕ.
На 12 декември Кирил Кадийски бе приет за член на Международната академия "Монмартр", която си поставя за цел "взаимното проникване и опознаване на културите". Накратко - това е интелектуална институция, в която членуват такива светила като проф. Майкъл Сърч от Оксфордския университет, френския философ Жан Пиер Фай, гръцкия писател Василис Василикос, корейския скулптор Жай Сьонг Но. По време на тържественото парти в парижкия ресторант "Кремайер" председателят на "Монмартр" г-н Жилберт Лот отбеляза, че за членовете на академията е чест да приемат в своите редове творец като Кирил Кадийски, който е сред "емблематичните фигури на съвременната поезия".
Така известният български поет и автор на "Небесни концерти" и "Ездач на мраморни коне", на "Пясъчно време" и "Вечеря в Емаус", на "Green", на стотиците страници с блестящи преводи на Вийон, Молиер, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Аполинер, Бунин, Блок, Пастернак, Милош, Шимборска; на брилянтна есеистика и поетична проза, освен с трънения венец на огорчението и завистта, на посредственото проклятие се окичи и с лавровия венец на признанието и благодарността. Поете, честито! И - за много години!!

05.01.2008