Свободата

Епопеята "Зимната Шипка"

След знаменитата руска победа Турската империя е изправена пред хамлетовския въпрос: "Да бъде или да не бъде!"

Иван Вълов

"Шипка - Шейново" - худ. В.Верешчагин

Най-изявените военни специалисти в света ще определят летните боеве на Шипка като едно от необикновените чудеса на ХIХ век. После ще последва и друга "пробойна" във военната стратегия - зимното преминаване на Балкана от руската армия. Невиждано, нечувано и неописано до тоя момент събитие, в което за голямо щастие на възвръщащата се с всяка победа нова българска държавност, това е ставало и с българско участие. Народът помага всякак - в изхранването на руската армия, българи превеждат през проходи и пътеки братушките, опълченците покриват със слава Самарското знаме. Не само в боевете при Стара Загора, Казанлък и Шипка, но и през незапомнените зимни виелици! Те са включени в отрядите на Гурко, когато пробива "непробиваемия" Арабаконашки проход и освобождава София. Бият се и под командата на ген. Скобелев.

Възмущението на Верешчагин

Да се върнем към началото на нашия разказ, защото освен "лятната Шипка", упорито бранейки изключително важните за крайния резултат от войната стратегически позиции, двете противникови армии, изправени една срещу друга цели пет месеца, доживяват до "зимната Шипка". Турците пазят пътя към Тракийската низина, Одрин, Цариград. Руската армия брани, казано е "с цената на всякакви жертви", проходите към Дунавската равнина, защото, ако турците преминат Балкана и се слеят с все още силно укрепилия се в Плевен Осман гаази паша, войната ще бъде загубена от Русия.
Летните бури, нетърпимата жега, проливните дъждове преминават още през септември в зимни виелици. Недоброто и несистемно снабдяване на армията оставя руските войници без подходяща за суровите зимни условия екипировка. До Петербург, Москва, Киев, Одеса и другите големи руски градове чрез военните кореспонденти достига информация, че на Шипка руските войници измират не само от глад, но и от студ. Императорът лично иска обяснение от генерал Радецки, назначен за командващ руските войски на Шипка. За да успокои руската общественост, генералът изпраща, превърналата се в нарицателна и придобила символично значение телеграма: "На Шипка всичко е спокойно!"
Знаменитият руски художник Василий Верешчагин взема участие в третата атака при Плевен. После е на мястото на бойните действия при сраженията край Горни Дъбник, Телиш и Долни Дъбник. От този период са няколко от творбите му, които му донасят световна известност. След победата при Плевен Верешчагин тръгва с отряда на ген. Скобелев, който трябва да премине в лютата зима Балкана и да разбие турската армия. Като негов адютант е изпратен при ген. Радецки.
Нетърпящ несправедливост, още повече, ако тя е във вреда на руския войник, Верешчагин реагира остро при срещата с генерала: "Ваше превъзходителство,

защо измамихте обществеността на Русия

с Вашата телеграма. Тъкмо обратното е истина, че тук, на Шипка, всичко е неспокойно, войниците-постови загиват, затрупани от снежните виелици..."
Генерал Радецки отговаря с неочаквано за художника спокойствие: "Направих го съвсем съзнателно, г-н Верешчагин, заради престижа на руската армия, заради Отечеството. Аз наричам това необходимата, благородна лъжа. Помислете си само какво би станало, ако признае един генерал, че поверените му войници умират измръзнали и гладни?! А ще ви кажа, че руският войник побеждава, колкото и лошо да е облечен и въоръжен, не само противника си, но също и нетърпими горещини и зимната снежна виелица..."
В качеството си на военен в този момент Верешчагин е склонен да приеме логиката на ген. Радецки, но гражданинът и художникът у него продължават да се възмущават. Той знае, че си навлича омразата на дворцовата върхушка и лично на Александър II, но още същия ден в скицника му се появяват фигурите на затрупаните от сняг, измръзнали на поста си руски войници... Така е създадена прочутата му картина-триптих "На Шипка всичко е спокойно!"
Уведомен за падането на София, за преминаването на Балкана от руската армия, Вейсел паша се разпорежда намиращите се в руски ръце шипченски позиции да бъдат засипани с желязо от околните върхове - Малък Беден, Димиревец и Лиса гора, върху които все още са разположени турски батареи.

Артилерийската канонада продължава три дни

без всякакъв резултат. На 7 януари турците снемат артилерията си от околните височини и се прибират в укрепения лагер край Шейново. Тук е съсредоточена 35-хилядна войска, отбраната се води от 14 редута, всеки от които осигурен с прочутите круповски оръдия. Не допускайки изненади откъм фланговете, Вейсел паша съсредоточава вниманието си по фронта, към южната врата на Шипченския проход. Осми януари минава в очакване да се появят русите. Чувства се свръхнапрежението: откъде, кога, как?!
Княз Святополк-Мирски изненадва турците откъм Казанлък, атакувайки левия фланг на противника. Изгонил турците от Химитли, отрядът на ген. Скобелев се озовава на изходния рубеж за нападение един ден по-късно и при появата му Вейсел паша изпада в паника. Оказва се, че е попаднал в руско обкръжение. Така или иначе, не само съдбата на неговия корпус, но и съдбата на цялата Турска империя зависи от изхода на предстоящото сражение!

Капитулацията на Вейсел паша

"...Бях със Скобелев, когато Углицкият и Казанският полк тръгнаха в атака... Углицкият полк се натъкна в гората на укрепен лагер. Всяка къща е малка крепост. В този лабиринт човек може да се загуби. Зад всеки камък има неприятелски стрелци, огънят е убийствен. По-удобна позиция за защита едва ли може да се създаде. Войниците от Углицкия и Казанския полк не тръгнаха, а буквално се втурнаха срещу нея. Заобиколиха редута в тила и така неочаквано нападнаха турците оттам, откъдето те не очакваха. Таборите хвърлиха оръжието и ужасено вдигнаха ръцете си и викаха на нашите войници: "Аман! Аман!"
... В една линия с полковник Панютин се биеха и българските дружини. Те също бяха лъвове...
Не успяхме да стигнем до гората, когато видяхме да се носи срещу нас ординарецът на Скобелев: "Ваше превъзходителство, турците са дигнали бял флаг..."
...Скобелев се приближи до редута. Насреща му излезе цяла кавалкада турци. Отпред Вейсел паша. Скобелев каза няколко приветствени думи, след това му върна сабята... "Днес загива Турция, такава е волята на Аллаха!" - отговори на нашето приветствие с наведена глава Хюсни паша, бригаден командир.
От всички страни гърмяха възторжени викове:
- С цялата ли войска се предава Вейсел паша?
- Всички безусловно. Ние не можем повече да се бием. Големи са загубите ни.
- Колко войска имате?
- Трийсет и пет хиляди... Сто и трийсет оръдия..."

(Из репортажа на военния кореспондент В.И. Немирович-Данченко "Атаката на Скобелев", "Новое время", бр. 697, 698, 699, януари 1878 г.)

* * *

Епопеята "Зимната Шипка" е ознаменувана с тържествен молебен и парад. Победителите са поздравени от главнокомандващия Великият княз Николай Николаевич. След тази руска победа Турската империя е изправена пред хамлетовския въпрос: "Да бъде, или да не бъде?"

По-късно аз нарисувах тази картина

...излязохме от дъбовата гора, изведнъж Скобелев пришпори коня си и се понесе така, че ние едва го настигахме. Вдигнал високо над глава фуражката си, той завика на войниците със своя звънлив глас:
- От името на отечеството, от името на императора благодаря ви, братя!
На очите му имаше сълзи.
Трудно е да се предаде с думи възторгът на войниците: всички шапки полетяха нагоре и пак, и пак, все по-нагоре и по-нагоре. "Ура! Ура! Ура! Ура!" - безкрай. По-късно аз нарисувах тази картина...

Василий В. Верешчагин
(Из "На война. Восспоминания о Русско-турецкой войне, 1877 г.", Москва, 1902)

12.01.2008