Почина легендата на шаха Боби Фишер

Единадесетият световен шампион издъхна в града, в който взе короната на Борис Спаски

ИВАН ЗЛАТАРЕВ

Вчера в Рейкявик от този свят си отиде един от най-великите шахматисти на нашето съвремие - бившият световен шампион Боби Фишер. Вестта за кончината му разпространи ИТАР-ТАСС, позовавайки се на националното радио на Исландия.
Като причина за смъртта на най-загадъчния шахматист на отминалия ХХ век се сочи остра бъбречна недостатъчност, заради която той бе приет в болницата още миналия ноември.
На 9 март 1943, в разгара на Втората световна война, в Чикаго в семейство Фишер се ражда син, който е кръстен Робърт. Когато малчуганът е на 6 години, сестра му Джоана го научава да играе шахмат. Едва 29-годишен, Робърт Джеймз Фишер печели мача за световната титла срещу Борис Спаски (СССР) и става 11-ият световен шампион.

Само на 14 Фишер става най-младият шампион на САЩ в историята, след което вече е постоянно в центъра на вниманието. От една страна - заради феноменалните му успехи, но и заради скандалното му поведение.
"В училище няма на какво да ме научат - казва 14-годишният хлапак. - Трябва да се забрани на жени да работят като учителки. В моето училище единствено учителят по физкултура не е глупак. Той играе прилично шах."
Известно е още едно негово изказване: "Това, което искам да правя по всяко време, е да играя шах. И в най-кратки срокове да бия съветските гросмайстори". Цел, която Фишер постига след 15 години.
Съперниците също описват Фишер като истински шахматен фанатик. "Не може да се забрави това неотлъчно втренчено в шахмантата дъска лице - пише руският гросмайстор Александър Котов. - Горящи трескави очи, пълно абстрахиране от околния свят. И тези дълги пръсти, свалящи от дъската твоите пешки и фигури."
Другият постоянен спътник на Фишер са скандалите. Той постоянно иска нешо: по-висок хонорар, по-добро осветление, да не играе в събота... И ако капризите му не се удовлетворят, той си събира куфарите посред състезанието. Десетилетия по-късно става ясно, че повечето от изискванията му са били напълно резонни. Но навремето се възприемат като глупав каприз.
Интересна е и историята на родителите на Боби. Заради своите леви убеждения майка му Регина Вендер е принудена да избяга от хитлеристка Германия и да се пресели в Москва. Там обаче идващите от Берлин не се приемат с особено доверие. За да бъде под контрол, германската комунистка е устроена на работа не къде да е, а

в централата на КГБ на Лубянка

Само споменаването на този адрес кара хората и сега да потръпват...
В СССР Регина се омъжва за германския антифашист, биофизика Ханс-Герхард Фишер. В Москва през 1940 г. тя завършва Първия медицински институт. Веднага след преместването на семейство Фишер в Чикаго през втората половина на 1941 г. контраразузнаването на САЩ установява постоянен контрол над дамата. Подозрението - Фишер снабдяват Лубянка със секретна информация.
Ако се вярва на архивите, американските спецслужби не са изпускали от погледа си "подозрителното семейство" до есента на 1997 г., когато Регина Фишер умира след тежка операция. Иначе донесенията на агентурата изобилстват с данни за "рязко отрицателното отношение" на Регина и сина й към войната във Виетнам. Това, по мнението на тогавашните шефове на ФБР, "нанасяло огромен ущърб върху престижа и безопасността на Америка".
Всъщност обаче шахматът е бил всичко за Боби Фишер. За него светът извън дъската с 64 квадратчета сякаш не съществувал. Само на 14 шахматният вундеркинд напуска училище и става шампион на САЩ. На 15 е най-младият международен гросмайстор в историята на древната игра. Благодарение на феноменалната си памет

набързо научава няколко езика

сред които немски, руски, испански и сърбо-хърватски.
През 1972 в Рейкявик Фишер побеждава съветския шахматист Борис Спаски и става 11-ият световен шампион. Историята в Рейкявик превръща Фишер в национален герой. Тоталното превъзходство на СССР е прекратено. Фишер разгромява шахматната машина Борис Спаски с резултат 12,5:8,5 и става световен шампион, като ликвидира съветския монопол върху най-високата шахматна титла, и то по времето на студената война. Успехът е сензационен и му носи нечувана слава.
След това през 1975 отказва да играе мач за шахматната корона срещу Анатолий Карпов и е лишен от титлата. След това Фишер сякаш потъва вдън земя. За него не се чува нищо в продължение на повече от 20 години.
До мача в Югославия, подложена на санкциите от ООН. Там Фишер отново сяда пред дъската, а от другата страна отново е Борис Спаски. Награднят фонд е няколко милиона долара. Оттогава ФБР отново преследва Фишер под дърво и камък - за нарушаване на международните санкции.
Преди 15 години шахматният отшелник отново излиза на светло, като предлага на радиостанцията "Калипсо" в Будапеща да вземе от него интервю. "Всичко завърши с колосална конфузия - припомня си журналистът Даниел Молнар. - Първите пет минути си говорехме са шахмат и всичко беше наред. Но след това Фишер изведнъж премина към бясна антисемитска пропаганда.

Той обвини евреите

че искат да го погубят, да го отлъчат от шахмата. А на забележката ми за неговия еврейски произход, Фишер ми предложи да отидем в тоалетната и да се разберем по мъжки по този въпрос."
"Мотивите за взаимната ненавист между Фишер и ФБР са разбираеми - твърди унгарският гросмайстор Андраш Ланс. - Разбира се, че той не е никакъв шпионин. Но защо му трябваше да обижда американците, чиито роднини загинаха при атентатите на 11 септември? Сега ФБР просто си отмъщава."
Нека припомним, че непосредствено след терористичните атаки на 11 септември Фишер отново наруши мълчанието с думите: "Аз съм американец, но така се зарадвах на нападението срещу Световния търговски център в Ню Йорк, че дори в началото не повярвах в реалността на това, което гледам на живо по телевизията. Америка получи това, което заслужава."
На 13 юли 2004 г., при опит да отлети от Токио за Филипините, е заловен от японските имиграционни служби в опит да напусне страната с изтекъл американски паспорт. Спасението идва от Исландия, чийто парламент решава да предостави гражданство на легендарния гросмайстор. Япония разрешава на шахматиста да напусне границите й въпреки изразеното недоволство от страна на САЩ.
"Не мога да проумея ненавистта към мен - казва Фишер. - Никой не е направил повече от мен за Америка. През 1972 г. светът гледаше на нея като на страна, в която умеят да играят само баскетбол, хокей и американски футбол. Никой и не предполагаше, че там може да живеят интелектуалци."

19.01.2008