Лъвчета
Русофрения
"Привет" или "Вън"? В политиката по-важен от емоциите е националният интерес
Илия Марков
Моля ви да прочетете тази статия до края й. Тъй като освен на страница "Лъвчета" в ДУМА смятам да я публикувам и на сайта на БСМ (www.bsm.bg), както и в личния си блог (или електронен дневник) (gospodin-i.blogspot.com), тя ще стигне до много голяма аудитория от хора от най-различни социални групи. И честно казано, очаквам никой да не е съгласен с нея.
Миналата седмица нацията ни се оказа толкова разделена, колкото не е била от много отдавна. Формалният повод се оказа официалното посещение на руския президент Владимир Путин в България, но той разпали една стара вражда - тази между русофили и русофоби. Наскоро един блогър (не запомних кой точно и предварително се извинявам за този пропуск на автора) написа, че противопоставянето между русофили и русофоби е единственото автентично разделение в българската политика. В първия момент отхвърлих подобно твърдение с лека ръка, но след това се замислих и си казах, че може би авторът никак не греши, като твърди подобно нещо.
През последните няколко дни се нагледахме на посрещания и концерти (ОСАННА!), плакати и протести (УУУ!) за и против визитата на г-н Путин в България. Освен това се наслушахме на коментари колко хубава или колко лоша е Ру... искам да кажа тръбата за България. Не, не е печатна грешка. Зад всички привидно (гео)политически разговори и дебати всъщност се крие един предимно емоционален въпрос - харесваме ли Русия.
По този въпрос нацията ни, общо взето, се дели 50:50. Всяка половина има своите доводи и ги защитава с неутолима жар. Проблемът не е в различните мнения. В крайна сметка разнопосочността в мисленето и плурализмът са основа на онази красива идея "демокрация", която през последните почти 20 години се опитваме да изкараме от кавичките и да вкараме в устройството и функционирането на древната си държава.
Проблемът е в радикалността, с която тези две "идеологии" си служат. Говоря за онази разрушителна склонност да се отречеш от всеки и всичко руско, защото в него виждаш причина за собствените си "семейни" проблеми. Или за онази притеснителна разсеяност, когато благоговееш пред "реда и законността", забравяйки, че в една огромна страна убиват журналисти само защото са повдигнали неудобни въпроси и са настояли на правото си да го правят.
Още по-лошо е обаче, когато последователите на тези "доктрини" искат те да определят външната политика на страната ни. Както споменах по-горе, въпросът за Русия е емоционален. А в политиката емоцията е антоним на рационалността, която твърди, че действията трябва да се правят предвид внимателно премисленият и претеглен собствен интерес, а не според добрите/лошите чувства към дадена страна или политик.
Ако не друго, то ви моля да приеме този кратък материал като молба към вас. Да бъдете по-малко емоционални и по-разсъдливи, когато преценявате кое е най-добро за страната ни. Политиката е работа на политиците, но както и Димо се опитва да обясни в следващата статия, от нас зависи кого избираме и какво прави той от наше име.
Позиция
Две думи за гражданското общество
Преди няколко дни на дебат на клуба на БСМ в Софийския университет относно развитието на ЕС, случайно или не, стигнахме до въпроса за гражданското общество. Или по-точно - защо развитите европейски страни имат гражданско общество, а ние не. На пръв поглед ясен и тривиален въпрос, който е задаван много пъти и който има много и все съществени отговори. Липсата на демократични традиции, изключително ниското самочувствие на българина като личност, неефективната защита на гражданските права на институционално ниво в държавата, безхаберието и корумпираността на управляващата ни "класа" (или "съсловие") - младите знаеха всичко това, а и не само. Чувайки тези отговори, се успокоих. Зарадвах се, че моите приятели от БСМ поне осъзнават къде се крият проблемите. Тогава обаче зададох логичния въпрос - а къде се крият корените на тези проблеми. Никой за съжаление не можа да даде смислен отговор.
Това, че няма демократични традиции, е исторически, обективен проблем. Едва ли можем да виним някой (поне от живите днес) за това. За ниското самочувствие въпросът е спорен. За вярващите - съдбата ни е такава, че да нямаме успехи. Аз обаче не съм вярващ (в религия) и смятам, че ние държим съдбата си в свои ръце и ние определяме жизнения си път. Не можем да очакваме, че някой ще защитава правата ни просто защото е записано някъде. Ами този някой очевидно няма интерес да го прави и само и единствено ние, заинтересованата страна, сме тези, които могат да го накарат да си върши задълженията. Същото се отнася и за произвола на управляващите. Не трябва да им се сърдим за това, че правят каквото си искат, както не трябва да се сърдим на един изтърван кон, че бяга на воля. Когато не те контролират, е нормално да се държиш по-свободно. Трябва най-накрая да осъзнаем, че народът е суверенът в тази държава, а не самата държава. Народът е този, който определя правилата и в чийто интерес СЛУЖАТ така наречените управляващи. Запомнете го добре - те са ни слуги, работници. Ние сме им работодатели. Ние трябва да ги контролираме. Знаем къде се крие проблемът, но не правим нищо по въпроса.
И така се оказва, че всъщност дълбоката причина да няма гражданско общество сме самите ние - гражданите на РБ. Виновни са всички "семкаджии", които стоят отстрани, гледат, люпят семки и плюят боклуци. Виновен съм и аз, че стоя тук и пиша тази статия, а не съм на площада да протестирам... Което ме подсеща, че е време да свършвам.
Силата на силните
Наскоро бяха огласени резултатите от проучване на агенция "Ноема" за материалното състояние на българското общество през 2007. Те показват, че има ръст на доходите и че той е най-вече в домакинствата с доходи над 2000 лв. месечно. Значително се подобрява общото ниво на материалната база на домакинствата. Това също се дължи на групата с високи доходи. Расте дистанцията между тази група и домакинствата с доходи до 1000 лв. Според изследването групата на хората, които имат шанс за развитие, е 44%. Тук влизат повечето жители на големите градове, младите и образованите хора и тези с престижни професии. Общо взето, данните са обнадеждаващи, но зависи от коя гледна точка ще ги анализираме.
В общи линии у нас успешно сработва законът на джунглата. В живота успяват богатите, образованите, младите, здравите и красивите. Това е напълно естествено в пазарната икономика. Но тъй като сме хора, живеещи в най-развитата част на света - ЕС, също съвсем естествено ми се струва да се притесняваме от трансформирането на пазарната икономика в пазарно общество. Това, че половината от хората са изключени от възможностите за чувствително подобряване на качеството си на живот, и това, че дистанцията с групата на успяващите постоянно расте, е силно притеснително. Предполагам, че тази тенденция ще се засили през 2008-а с въвеждането на плоския данък.
В "Стара Европа" отдавна са разбрали, че гаранцията за стабилен просперитет на едно общество, икономика или държава е в умението да се постига баланс в отношенията между отделните групи и в това никой да не се чувства изоставен или обречен на неуспех. В междудържавните отношения в ЕС пример за подобна политика са огромните кохезионни фондове. Съвсем естествено е гражданите на България никога да не успеят да достигнат качеството на живот на шведите, защото нивото на развитие на икономиките на двете страни е несъизмеримо по-високо в полза на шведската. Но развитите държави в ЕС вече ни предоставят средства и опит, с които да наваксаме изоставането до степен, в която няма да сме заплаха за икономическата и обществената стабилност в Съюза.
Ако следим усреднените показатели за развитието на страната, ще се окаже, че всичко е наред, но ако се взрем във вътрешното разпределение на ресурсите, ще видим, че изводите от изследването на "Ноема" за задълбочаваща се дистанция между отделните групи в обществото са верни. Това е бомба със закъснител, която трябва да обезвредим. Едва ли това ще стане, като изравним данъците на бедните и богатите. Но бихме могли да се справим, ако целенасочено държавата оказва помощ на изоставащите. Не чрез раздаване на пари на калпак, а чрез създаване на предпоставки за развитие. Това означава образование, здравеопазване, достъп до технологии и смели инвестиции в инициативността на младите.
24.01.2008
Мнения по темата: