Ретро

Маестрото и генералът без шинел

Александър Бичев не спря да преследва мечтите си, колкото и странни да бяха те

Петър Милушев

Беше неотдавна. Можехте да го видите всеки божи ден в централния парк на столицата. По анцуг и бели маратонки вземаше своята "порция" от няколко километра. Повечето хора го подминаваха. Обикновена тренировка на бегач на дълги разстояния! Но по-наблюдателните спираха удивени от отмерените и сигурни крачки на този съвсем не в първа младост човек.

Генерал Стойчев със своя пилот Александър Бичев

Издават го, може би леко приведените рамене. Но в случая не от тежестта на годините, а от характерната стойка на всеки боксьор или колоездач. Нека уточним, това беше небезизвестният за времето Александър Бичев Ц Маестрото, както признателно го наричаха в спортните среди, навлязъл вече в деветото си десетилетие...
Какво да ви разкажа по-напред за него? Какво да отмина? Признавам, че съм затруднен. Познавам го не от вчера. Целият му живот е едно хрумване, една импровизация и непрекъснато горене. Живот авантюра? Не, живот на човек, преследващ мечтите си, колкото странни и противоречива да са. Десетки години по-късно ще възкликне: "Всички мечти в живота си осъществих. Пътувах в чужбина, бях колоездач, боксьор, автомобилист, авиатор, треньор, артист и накрая научен работник!"

Ал. Бичев със своя бомбардировач.

Културистът генерал Стойчев.

Едва завършил гимназия, 19-годишен, майка му настоява, че той трябва да поеме към Европата, за да следва медицина. Щом трябва да учи, ще учи, но това, което той иска. Установява се в Париж. И вместо медицина се записва в авиационното училище. Между другото започва да тренира колоездене при бившия световен шампион Чезаре Морети.
Всяка неделя е на пистата в "Пале де спорт", наред със световните звезди Гуера, Ди Пако, Ле Моан, Жерарден. Печели и първите си състезания. Занимава се и с автомобили. Участва в най-големите конкурси за танцмайстор на Париж. Но парите се свършват и учил-недоучил се завръща в България. За малко.
Набира сили и отново е на път. През Париж, Лондон и Берлин спира в Чехия. Тук вече завършва с отличие като първокласен пилот авиационното училище. София посреща "европееца" с цялото си многообразие. Открива боксова школа, самият той е боксьор и шампион. Продължава да върти педалите на своя френски велосипед и печели много състезания на писта и шосе. А през 1935 г. стартира в най-голямото и най-трудното шосейно състезание - Обиколката на България. Единственият е в колоната, който кара бегач със скорости. За неговата елегантност и майсторство го наричат "копринения бегач". Класира се четвърти измежду 39-те участника от цялата страна.
След това Маестрото отново се отдава на авиацията. Пилотира боен самолет бомбардировач, става инструктор и обучава млади летци. А когато започва Отечествената война през 1944 г. е личен пилот на легендарния генерал Владимир Стойчев, командващ Първа българска армия.

Преди старта на олимпийските игри в Амстердам, 1928 г.

Случайност или не, но се събират в екип двама духовно и физически извисени, смели и отлично подготвени воини. Генералът също е активен спортист. Борец, боксьор, колоездач, тенисист, плувец, културист. Шампион е по тези спортове на Терезианската военна академия във Виена.
После, като юнкер е доброволец и участва в трите войни в началото на миналия век, с два ордена за храброст. По-нататък завършва Генералщабната академия, става военно аташе във Франция и Англия, посланик в САЩ, участва в две олимпиади по конна езда, 30 години е президент на Българския олимпийски комитет и член на Международния олимпийски комитет.
А "Щъркелът" на Местрото и командващия армията става неуязвим за вражеската зенитна артилерия до края на войната. Дори и в онзи епичен бой. Самолетът пикира няколко пъти на метри от хитлеристките окопи. След това със сложни маневри машината се измъква, обстрелвана ожесточено. Приземява се на поляна в близост до българската щурмова бойна част.
Денят е мразовит, а командирът слиза по куртка от самолета, посрещнат с "ура" от своите войници. Всъщност генералът през целия си живот не е обличал шинел. А смелият пилот, опазил живота на командира си със самолет с 6 пробойни, получава втория си орден за храброст.

Хиляди столичани посрещат победителите от Отечествената война

Но вечното горене, неспокойният дух на Александър Бичев не свършва дотук. Отдава се на киноизкуството. Става артист. По-старото поколение помни полковника от германската армия с монокъл във филма "Отново в живота". Продължава творческия си път като филмов продуцент.
Превратностите на неговия живот го изправят пред стария нов път. През 50-те години се залавя с треньорската професия. Колоезденето е в кръвта му. Опитът, интелектуалната мощ на Бичев довеждат българското колоездене до връхната му точка. Появява се онова "златно съзвездие" от колоездачи, възпитаници на талантливия треньор, с което България се гордее и досега.

1949 г. - Генералът и Маестрото преди поредната си тренировка

Кой не помни колосите в българското колоездене Ненчо Христов, Боян Коцев, Милко Димов, Илия Кръстев, Димитър Колев, Стоян Георгиев, Димитър Бобчев! Техните победи по пътищата на Европа, Азия и Африка ги наредиха сред световния елит. Това съзвездие нарече своя треньор Маестрото, защото той всичко знаеше и можеше.

И в своята достолепна възраст (напуска този свят на 91 години) беше жизнен, одухотворен, с висок тонус, притежаващ невероятен хумор. Не беше монах, нито привърженик на строгия режим. Но задължително всеки ден консумираше черен хляб, кисело мляко, чеснов лук и много плодове. Пулс - винаги под 60 удара в минута и фиксирано тегло 65 кг! И естествено всяка сутрин традиционния крос в парка, топъл и студен душ.
Негова слабост бяха и езиците. Владееше перфектно френски и още други шест. Щрихи от един живот! Живот на дълголетник!

26.01.2008