Ателие

Сини лодки, люляково вино, как искам да ги нарисувам...

Костадинка Миладинова - Дида, художничката, чийто родословен корен тръгва от... братята Димитър и Константин Миладинови

Катерина Илинчева

Художничката Костадинка Миладинова, която приятели и близки наричат просто Дида е родена на 18 март 1940 г. в София. Фамилията подсказва , че родословното й дърво по бащина линия започва от известния род на братята Димитър и Константин Миладинови. Дядо й по майчина линия също е от Македония, от рода Фръчковски. Бил е художник - иконописец, изографисал 25 църкви, включително и храма "Свети Мина" в Кюстендилско.
Повече от 40 години художничката е отдадена на графиката, илюстрацията, екслибриса, литографията, а през последните 10 години- и на акварелната живопис. Един активен, изпълнен с творчески вълнения и отдаден на изкуството живот, преплетен с копнежите и очакванията на една поетична душа. Дида - толкова любопитна, внимателна и одухотворена , толкова мечтателна, и дори малко наивна, като всички честни и духовно силни творци .
Започва творческия си път още като студентка във Висшия институт за изобразително изкуство "Н. Павлович" през 1960 година. Две години по-късно я спохожда късметът да бъде приета в Братиславската академия за изящни изкуства,където следва графика и илюстрация на книгата.

В мразовития януарски ден разговаряме в уютния й дом на "Елемаг" в "блока на художниците" и компанията на съпруга и - художника Пеньо Вълчанов. Присъстват незаменимите й приятелчета - кокерите Чарла и Фино. Впрочем, да не забравя черния роял и двете китари. Тя често сяда зад клавишите- било в трудни, било в приятни и весели моменти. С помощта на музиката "размишлява" над грижи, съмнения и щастливи хрумвания.
През 1967 г. Костадинка Миладинова завършва Братиславската академия и се дипломира при професорите Винцент Хложник и асистента му - Албин Бруновски.
- Слушали сме много за този преподавател по композиция. Името му се повтаря като заклинание в изказванията на неговите ученици. При него са учили и други български художници - Стоян Стоянов - Течи, Димитър Бакалов - Цимпето и др. Но какво всъщност представляваше Хложник като педагог и личност?
- Всъщност Винцент Хложник беше новатор, особено в сравнение със старите дидактически методи да се рисува само от натура, които бяха превзели социалистическите академии. Той въведе и наложи асоциативната графика в материал, която беше много модерна на Запад като подход към абстрактното рисуване. И то - в едно време, когато у нас беше абсолютно табу.
- А като се дипломира и завърна в България с какво се захвана?
- Започнах да работя графика върху корково дърво. Бях си донесла повече листове от този непознат у нас материал. Така се появи триптихът "Дойде свободата" на революционна тема, с който участвах в Общата художествена изложба през 1967 г., а после публикуван на първа страница във в. "Народна култура". Ето така светът научи за мен - отвръща художничката с усмивка.
Нека не пропусна да спомена тази така характерна усмивка на Костадинка Миладинова, напомняща много изражението на великите й предци по бащина линия - братята Димитър и Константин Миладинови, (според паметника в гр. Струга) записали прочутите "Български народни песни".
- След като светът знаеше вече за тебе към какви теми се насочи?
- След време, пак върху коркови листове направих друг триптих- за Октомврийската революция, който също бе публикуван. А когато корковите листа се поизчерпаха, приключих с тази тема и преминах към друга. През 80-те години направих няколко работи на тема Орфей - "Легенди", които бележат началото на периода "Литография" в моето творчество. После се насочих към цветната графика. Последваха циклите: "Желание", "Разговор в Самоков", "Люляково вино" и др.
- Знам, че те изкушава и детската рисунка?
- Още със завръщането си от Словакия започнах да илюстрирам книги, включително и детски. Правила съм илюстрации за издателствата "Български художник" и "Български писател". Мои рисунки са публикивани във вестниците "Пулс", "Литературен фронт", "Отечествен фронт", "Народна култура", "Работническо дело" и "Поглед"; в списанията "Пламък", "Септември" , "Съвременник"...

Дида пред паметника на своите предци в Струга


През 1970 г. Костадинка Миладинова започва работа като художник - оформител и илюстратор в списанието за деца и юноши "Пламъче", където работи повече от двадесет години. Илюстрирала е над 50 книги за деца и още толкова - за възрастни.
Продължава да илюстрира и досега. Едни от последните оформени от нея книги са "Заловеният еднорог" от Светослав Нахум на ИК " Пламък", "Здраве и болест" от Беинса Дуно Дънов.

Портрет на Дечко Узунов, станал повод маестрото да благослови Дида с думите: "Можеш да рисуваш!"

След графичната концепция на словашкото елитно списание "Даниела" Костадинка Миладинова започва да оформя и известното българско списание "ЕВРОПА 2001", където работи вече тринадесет години.
С присъщата си творческа страст и енергия Миладинова изследва визуалния материал за различни страни, много от които в един или друг период от живота си лично е посетила. Докоснала се е до многовековната култура на Франция, Словакия, Чехия, Русия,Полша, Германия, Румъния, Сърбия, Словения, Испания , Холандия. Била е Куба, Сирия, Македония и др. А колко още остават неизброени?
През 1987 г. тя гостува на Сите дез ар в Париж, където работи в ателието по литография и създава циклите "Генезис" и "Природа". С него участва и в пролетния Салон на изкуството "Гран пале", където получава почетна диплома, заедно с Никола Манев. Десетки са наградите й от национални изложби и биеналета.

По-важното е, че зад тях стои признанието и на професионалистите, и на обикновените ценители на изкуството. Не само майсторството на художничката, но и силата на въображението и асоциациите, възхищението от прелестта на природата - най-великия художник. Настроението, с което всяка жива душа одухотворява природата, не е чуждо на нито един зрител или читател. Затова и всеки може да бъде пленен от ведрите или буреносни морски пейзажи от Балчик и Синеморец, старинните дворчета и плевници в Говедарци, сините и червени лодки, очакващи своите капитани, в Созопол или в което и да е морско градче.
Тази универсалност на излъчването в пейзажа, неговата пантеистична сила и стойност, нареждат Костадинка Миладинова сред всички онези вечно търсещи художници с души на деца,пресъздаващи сложността на битието във всяко едно кътче от широкия свят, но родени и замислили съкровените си творби някъде тук - между Охридското езеро и Черно море.

26.01.2008