Имена
40 години в приключение с образите
Гордея се със вашто обвинение: романтика плющи над мойто поколение, изповядва Димитър Михайлов
В далечната 1961 г. в сградата на адвокатските кантори на улица "Алабин"
се помещаваха част от редакциите на новосъздадената Българска телевизия. Ние,
първите редактори, режисьори, оператори, тръгвахме към приключение с образите.
Осмелявахме се да опитаме нещо ново, непознато, а за ония години и непрестижно
в сравнение с "ветераните" - вестниците и радиото. Сред пионерите
на телевизията бе и Димитър Михайлов. Имаше в биографията си бедно, но възхитително
детство във Врачанския балкан, едновременно обучение в университета - българска
филология, и техническа работа в радиото, съчетана със сътрудничество в младежки
издания. Следват 40 години, отдадени на децата като редактор, отговорен редактор
и главен редактор на Детската редакция на Българската телевизия.
След времето на общата ни работа в електронната медиа наскоро имаше повод да
се срещна с Митко: носеше ми подарък по случай своята 75-годишнина. В красива
юбилейна кутия са подредени 5 негови книги - на издателство "Валди".
Добре познавам телевизионната биография на Димитър Михайлов.
Автор и редактор бе на десетки знакови предавания за децата.
Предпочиташе теми, свързани с любознание и спорт - условие за израстване на
физически здрави и духовно богати българи.
Професионалните ни пътища по едно време се разделиха и може би затова ме впечатли
фактът, че паралелно с изнурителното телевизионно всекидневие Димитър Михайлов
е намирал време за литература и публицистика. И в онези години, и до днес. През
тези 4 десетилетия не бе се разделил с писменото слово.
Нежност, лиризъм, философско вглъбяване пронизват поезията, посветена на един
порив - "Път към звездите". Изповедни са въпросите за смисъла. Тиха
печал е съпроводена от очакване за щастие. "Ставаме на нежност по-богати.
И ставаме несетно по-добри." Любовта пронизва всеки стих. За поета тя е
"безценен дар на надежда и безумие". В стиховете си сънува "цветни
сънища". Но мекотата и деликатността се съпътстват със социален ангажимент,
поднесен без патос, без декларативност. В духовните селения на Димитър Михайлов
се очертават образите на майката, бащата, любимата, детето, на светлите бъдни
вечери и селските идилични празници, на житейски притчи в къщица, която ухае
на млин... Звучи родопска приказка, поклон пред българските възрожденци.
Стихове, напомнящи звездопад от родолюбие.
Димитър Михайлов умее да "преведе" нравствените си послания към децата
в жанра на прозата. Разказите му внушават почит към дедите, преклонение пред
Апостола и пред възрожденеца Георги Данчов, подарил ни най-вълнуващия портрет
на Левски. В прозаичните редове на книгата "Влакът, който не пристигна"
има достъпни за децата и юношите разкази за едно друго детство, също така пленително
и... различно от днешния ден на децата.
Наред с поезия за възрастни в отделна книга са стиховете за деца "Звън
от славей". Жизнерадостни, лесни за запаметяване, ритмични, весели. Авторът
споделя с младите си читатели как пише своите стихове:
"Вземам аз от ручей ромон,
грабвам слънчев детски спомен,
слагам звън от славей весел
и си съчинявам песен."
Димитър Михайлов свързва творчеството си с такива композитори като Тончо Русев,
Борис Карадимчев, Атанас Косев, Найден Андреев, Андрей Дренников и др. Стиховете
му-песни са събрани във внушителното томче "Лека нощ, усмивки" (песни
без ноти). Те звучаха в новогодишни телевизионни програми и мюзикъли, бяха сигнали
на знакови предавания като "Бързи, смели, сръчни", "Сто хиляди
защо", "Магистър Най", клуб "Знам и мога"... Печелеха
в конкурсите "Сладкопойна чучулига", "Златният Орфей", "Бургас
и морето". Думите изпяваха Йорданка Христова, Борислав Грънчаров, Христо
Кидиков, Борис Годжунов, детски състави...
Авторът на нежна лирика в публицистиката е непримирим, когато трябва да защити
отговорността към децата. В сборника "Каква е истината" той се тревожи
от
"сериозната нравствена недостатъчност" в посланията на някои телевизии.
Пламенно защитава любимия Сънчо във време, когато бяха решили да свалят от
екрана "тоталитарния" персонаж. Михайлов призовава: "Да твориш
за бъдещето на нацията е отговорност и сладка мъка, задължение без алтернатива".
Телевизионният ветеран клейми пошлостта и кича в някои "културни"
творения на екрана - "Никой няма моралното право да осакатява душевността
на младия ни съвременник".
Пионер на детската телевизия в България, поет, сценарист, разказвач, публицист,
Димитър Михайлов запълни дните си и продължава да ги осмисля с труд и вдъхновение.
И с гордостта, че е от поколението, което почувства потребност да сподели: "Гордея
се със вашто обвинение:/ романтика плющи над мойто поколение".
Завръщане към изгрева на живота
Пред читателската публика е представена вече и втората книга - "Ластовиче гнездо", от родословната трилогия на проф. Колю Колев. Тя е логично продължение на изследователското творение на автора "Мамини песни", за което ДУМА писа в края на миналата година. В тази книга бе събрано и оценено оригинално фолклорно наследство, което майката на автора Мария Минкова е запаметила и е било записано от него преди 65 години. В очерка за нейния живот, протекъл от края на ХIХ и до средата на миналия век, без да знае да чете и да пише, тя е притежавала дарбата да запомни текста и мелодията на повече от 100 песни и балади. Българка с богата душевност, тя е оставила на потомството неповторими бисери от народната поезия.
Документалната повест "Ластовиче гнездо" пресъздава събития, които
едно българско родословие преживява и отглежда свое поколение през ранните години
на миналия век. Авторът ни поднася разкази за живота и съдбините на едно типично
българско селище в подножието на Стара планина. Интересно е да се прочете и
узнае как в по-далечни периоди и в тежки условия новото поколение в тази фамилия
прави първите си стъпки в живота, как опознава света и хората, достига до истините
и заблудите на своето противоречиво време.
Според думите на автора детството е зората на всеки живот. Детето идва от светата
природа в един непознат нему свят - изповядва той. Прилича на безпомощен пришълец
от друга планета. Душата му е пречиста, ангелска. Младенецът е истинското човешко
създание - щастливо, благородно, непорочно. Очаквало е ласката на слънцето,
багрите на цветята, страшния рев на бурите.
Всеки разказ в книгата описва как детето стъпка по стъпка открива своя съкровен
свят, понесло топлината на родното си гнездо, придобива уроци и навици, мисли
и стремежи, познава радостта и преживява разочарования, проправя своята пътека.
В крехката му душевност проникват и чертите на неговото родословие и на духовната
култура на народа.
В своята поредица за родословието проф. Колев възкликва: "Какво ще дадем
на всяко ново поколение ние, неговите създатели и предци?" Въпросът има
своето голямо основание днес: Какъв ще е приносът на цялото общество за отглеждането
на потомство, достойно за народа си? Дали то ще живее с високо самочувствие
като творец на своя век, дали ще приема най-ценното от световната култура и
изкуство и на свой ред да привнася в тях безценни творения на българския народ.
През тази година се очаква появяването и на последната част от тази трилогия.
Макар и да се разказва за величини и събития в едно българско родословие, творбите
на проф. Колю Колев отразяват явления и процеси, характерни за епохата и историята
на България.
Книгата "Ластовиче гнездо", публикувана от издателство "Лице",
е увлекателно четиво и в него мнозина читатели вероятно ще открият и частица
от съдбата си, от своите идеи, тревоги и размисли за живота.
07.02.2008
Мнения по темата: