Личности

Стоян Бъчваров бе майстор и на смеха, и на страданието

За неговата актьорска етика нямаше големи и малки роли

Петър Василев

Стоян Бъчваров в ролята на Винкелман от "Бой на пеперуди" от Х. Зудерман, постановка Кр. Сарафов, 1914 г.

Когато построяват хубавата сграда на Варненския театър, Съюзът на артистите посочва за директор-режисьор на театъра Стоян Бъчваров, който преди това е създал самодейния варненски театър.
След двегодишно ръководене на театъра той е отстранен от актьори, които мечтаеха за директорското му място. Когато Георги Стаматов поема ръководството на Пловдивския театър, среща на улицата Стоян Бъчваров и го запитва:
- Боче, ти в кой театър си сега?
- Никъде - отговорил Бъчваров.
- Тогава смятай, че си актьор при мене в Пловдивския театър.
- Не, не! Ние с тебе сме противници по съюзна линия!
- Какви противници сме ние с тебе бе, Боче? - се засмял Стаматов. Прегърнал го и казал:
- Вземай си куфарчето и идвай в Пловдив!
След време гледах спектакъла "Лес" на Островски със Стаматов в ролята на Щастливцев и Стоян Бъчваров - Аркашка, в Пловдивския театър. Това бе едно блестящо, неповторимо представление. Стоян Бъчваров често ми казваше: "Жоро, Жоро ме възроди. Той ми върна самочувствието в театъра."
Моят път до театъра беше много труден. Лутах се, гладувах и все търсех място и изява в това тъй вълшебно изкуство. Вървях над 300 километра пеш и навсякъде съставите на театрите препълнени. И когато загубих всяка надежда да постъпя в професионален театър, разказах тъжната си одисея на моя доста по-възрастен приятел - писателя Вичо Иванов, който се застъпи пред Стоян Бъчваров - директор-режисьор на Варненския театър.
- Съставът ми е много претоварен, Вичо, но за твой хатър ще го взема. Да дойде утре да го видя.
Срещата ни стана в кафене "Народен театър". Съдбовна беше за мене срещата ми с бележития артист Стоян Бъчваров през август 1934 г.
- Актьор ли искаш да ставаш, мойто момче? - ме попита Бъчваров.
- Да, господин Бъчваров, много искам.
- Защо не опита в друг театър, съставът ми е много претоварен...
- Опитах, но...
- И не те взеха...
- Не...
- Как ще те вземат... И ти като мене не си пораснал!
Потупа ме по рамото и ми поръча веднага да тръгна за Варна - назначава ме за стажант-актьор.
Стоян Бъчваров е първият ми директор-режисьор в професионален театър. При него започнах като стажант-артист във Варненския общински театър. Там се срещнах за пръв път и с голямото изкуство на Стоян Бъчваров.
През този първи за мен сезон Бъчваров постави девет от репертоарните пиеси, в които с ролички участвах и аз и в които той изпълняваше блестящо централните роли в "Интересът преди всичко", "Бланшет", "Три пъти венчани", "Катерина Кни", "Манастира на калугериците", "Опечалена фамилия", "Наймичка", "Жълтата стая" и "Джентълмен". Последната пиеса постави Георги Стаматов. Гледал съм Бъчваров и в много други пиеси. Каква дълбока искреност и лекота в играта му, каква непостижима художествена простота и празничен блясък излъчваше този ненадминат майстор на смеха. Публиката непрекъснато избухваше в неудържим смях и ръкопляскане като развълнувано море. Но този велик комик беше покъртително въздействащ, когато играеше и драматични роли. Когато го гледах в Изидор Леша от "Интересът преди всичко", бях изумен от дарбата му да пресъздава човешкото страдание с такава сила и покруса. Играеше цялата му пластична фигура, изумителната му мимика, играеха дори веждите му от мъка. Той не обичаше грима. "Гримът убива мимиката" - повтаряше. Но природата го бе дарила с всичко, за да бъде голям артист и с чудно изразително лице, на което пречеха всяка боя и шарка.
Бъчваров ме научи да обичам ролите си като живи хора. За неговата актьорска етика нямаше големи и малки роли, играеше всичко, което му възлагаха. След премиерата на "Венецианският търговец", в която играех момчето Ланчелото, дойде при мене в гримьорната с топли, похвални думи и ми даде съвет, който никога не наруших.
- Слушай, мойто момче, от роли няма да се отказваш. Играх всякакви роли - каквито харесвам и не харесвам. Играл съм и глупави, и скитници, и какви ли не, но сърцето ми никога не даде да се откажа от тия роли, защото смятах, че обиждам тая категория хора в живота.
Тези негови думи силно ме развълнуваха. Такъв морал у друг актьор не срещнах. Вече седемдесет години съм на сцената, но по-добър, по-етичен, по-скромен и по-чист човек от Стоян Бъчваров в нашето съсловие не познавам. Като мисля за него, сещам се за думите на Бетовен: "Не признавам друго превъзходство, освен добротата".
Два пъти се намесва Бъчваров в моята съдба: прие ме за стажант-актьор в професионален театър през 1934 г., а когато двама поети ръководеха Народния театър през 1945 г. - Трифон Кунев и Николай Лилиев, Бъчваров споделя с тях: "Аз съм вече стар, скоро ще си отида, посочвам актьор на моите роли".
- Това не направиха нито Сава Огнянов, нито Кръстьо Сарафов - се изказал Лилиев.
Гробът на Стоян Бъчваров (1878-1949), един от създателите на националния ни театър, един от основоположниците на Съюза на артистите през 1919 г., създател на Варненския народен театър, носещ и сега неговото име, намиращ се в Централните софийски гробища, е напълно запустял, буренясал и е невъзможно да бъде намерен без помощта на гробищните служители. Това е непростимо отношение към такава изявена личност на българския театър и националната ни култура.

Петър Василев

Артистът Петър Василев е роден на 9 октомври 1911 г. в с. Сладък кладенец, Старозагорско. Оставил е в историята на националния ни театър значителна следа с изиграните над 300 роли в театъра, киното и телевизията през дългия му творчески път. Днес той е живата история не само на българския театър, но и на българската култура през последните 75 години.
Първите си стъпки в театъра прави в Драматическата студия при Българската въздържателна федерация под ръководството на най-великите драматични актриси на България - Адриана Будевска и Роза Попова. Професионалния си актьорски път Петър Василев започва във Варненския общински театър (1934-1939). След това е актьор в драматичните театри в Пловдив (1939-1943) и Русе (1943-1945). В Народния театър е поканен за дебют по препоръка на великия негов учител, а по-късно негов директор, режисьор и партньор Стоян Бъчваров. На сцената на първия театър на България Петър Василев дебютира през 1944 г. в пиесата "Часовникар и кокошка" на Иван Кочерга. До 1898 г. е в щата на театъра, а след това продължава да играе на договори. За последен (за сега) път публиката на Народния театър "Иван Вазов" го гледа през 2004 г. в грандиозния галаспектакъл "И театърът пътува", посветен на стогодишнината на Народния театър.
През 75-годишния си творчески път е работил с 5-6 поколения актьори, режисьори, сценографи, драматурзи, сред които са и най-ярките представители на театралния небосклон. За много от тях Петър Василев оставя и писмени спомени.

08.02.2008