Български светци
Защо Левски зачертава думите "... тълкувам предателство истинно"
Кратък разказ за преживяванията на Апостола в последните му свободни дни и има ли основание въпросът дали той е жертва на издайник
През декември 1872 г. Васил Левски е в околностите на Троянския манастир. Около 12 декември получава писмо от Ловеч с тревожна вест, че там в нечий двор са подхвърляни писма с негов почерк и подпис и с искане: "...да ми донесете тефтерът на еди коя си колиба и там да го оставите, а всичко друго, каквото има, да го изгорите!..."
Тревога изпълва съзнанието му, тревога и дълг да узнае истината за случая. И нарежда: "Писмено да ми дадете за тия писма... По тия писма страхувам се да дода в градът ви. В тях тълкувам предателство истинно..."
Ловеч отговаря с мълчание.
С цел да узнае "положението на нещата" в революционния център, Левски провожда до там монах Давид от Троянския манастир. Задачата му е да се срещне с поставения под полицейско наблюдение касиер на комитета поп Кръстьо Никифоров. Поп Кръстьо казва на отец Давид: "...да пишат на Левски, който бил в Тракия, да не стъпва скоро в Ловеч, а да се скрие или да замине в Сърбия..."
"Делегираният" отец Давид се завръща и пред Апостола, и пред братята монаси, казва следното: "...(че) властта правела внезапни обиски в някои подозрителни къщи и че строго преследвала Апостола, на когото портретът бил в ръцете й..."
Какво се случва впоследствие?
"Пред вид тия критически обстоятелства братята монаси настоятелно молеха Апостола да не заминава за Ловеч, но той им каза, че е необходимо неговото отиване там." И не за да вземе архивата, а за да узнае
истината за т.нар. "подхвърляни писма",
съзнателно приема риска за живота си,
за да предотврати подозирано предателство.
На Бъдни вечер е гостенин на Мария и Никола Сиркови в ловешката махала Дръстене.
Левски все пита, а Николчо все му отговаря.
 Къщата на Мария и Николчо Сиркови - най-гостоприемният дом за Апостола в Ловеч |
Казва му: "...След като арестуваха председателя... и останахме без водачи, ние... нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах с поп Кръстьо - нашият касиер, който ми разправи, че турците го пуснали от затвора, защото му станал гарант Яким (Шишков), но те много го следели, за да не избяга. Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа като каза, че те били на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда."
Разказът на Никола Сирков продължава: "...като пристигна у дома му предадох всичко..."
И по-нататък: "...Още тогава казах на Васил, че Величка (Поплуканова-Хашнова - б.а., Е.Т.) навсякъде разправяла, че поп Кръстьо не бил вече наш, че се предал на турците, та да се пазим от него. Но Левски, като се позасмя, каза:
"Поп Кръстьо е наш верен човек.
Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като заръчал да ми съобщат да не дохождам в Ловеч и ако съм в Тракия, да се укрия там, или да замина за Сърбия."
Последва посещение в дома на укривателката на Левски Величка Поплуканова-Хашнова, която е пазителка на тефтера и на комитетската архива. Тя е авторката на известието за "подхвърляни писма" в двора й. Посещението е с цел: да бъдат изискани и взети парите, които нейният брат, председателят на комитета, получава от други комитети и след това признава писмено пред Левски, че ги използва за ден-два в своя работа. Трябва Левски да изиска от Величка "подхвърляни писма" с подправен негов почерк и да си изясни има ли предателство. Не на последно място по важност Апостола трябва да узнае от Величка на какво основание разправя между дейците, че поп Кръстьо се предал на турците.
През 1901 г. д-р Параскев Ив. Стоянов почти стенографически е записал: "Преоблечен като турчин, преди Коледа се яви у Величкини. Тя му разправи подробно за подозренията и за поп Кръстя; ...Но Левски не искал да вярва, че поп Кръстьо е предател: той имал много добро мнение за попа, особено като го знаел, че е последовател на Раковски, с когото се е срещал в Белград."
Установяваме, че Левски не получава от Величка Поплуканова-Хашнова
парите, които нейният брат получава
от други комитети и използва в своя работа.
Установяваме, че писма с подпис на Левски и с искане да бъде изнесен тефтера и пр. няма. Известието на Величка е израз на нейно опасение, че Левски може да бъде уловен по време на негово посещение в Ловеч. Опасява се и за останалите комитетски хора. Опасява се и за съдбата на брат си, който пред съда в София отрича участие в комитетските дела. Вместо да отклони посещението на Апостола, Величка го предизвиква с недомислието си, както и с недооценяване на Апостола ("...се заклевам... че ще следвам точно длъжностите си..."). Установяваме, че и пред Величка Левски изказва пълното си доверие в предаността на поп Кръстьо към делото. Нейните доводи се оказват измислици, лишени от всякаква реалност. А уставът е строг - за предателство се предвижда смърт.
Вместо смъртна присъда на поп Кръстьо Апостола изказва оправдателна присъда. И тя е напълно справедлива.
След като установява, че в Ловеч няма предател и че поп Кръстьо не е предател - Левски задрасква в писмото си от 12 декември 1872 г. текста: "...тълкувам предателство истинно..." Документира установеното от него, че ловешките дейци
остават докрай верни на клетвата си.
А залавянето?
То всъщност е дело на прецизните професионални действия на властите.
Всекидневният полицейски патрул по Севлиевското шосе и из околните села успява да срещне Левски далеч от Ловеч в землището на с. Горно Павликени.
На Пазимост, след двумесечно издирване на следа от Левски, полицията се озовава очи в очи с него. Другарят на Апостола Никола Цвятков свидетелства: "...заптието (Хасан Али чауш - б.а., Е.Т.) пита Левски кой е и накъде отива; Левски отговари: "Отивам на лозето си да броя колко кола боклук са стоварили" и прибави: "Аз тебе те познавам, ти не ма ли познаваш? Аз съм от Ловеч." ...Левски през пътеката отиде нагоре в лозята и стигна Никола на шосето при гйола..."
Срещата на Пазимост е съдбоносна за Апостола. След часове Хасан Али чауш довежда потерята в ханчето и сам изтропва на вратата и извиква: "Отвори вратата, бре ханджи!"
Съдът протоколира: "...именуемият Дякон Васил Левски... е бил твърде хитър и лукав, а същевременно известен по своята храброст, когато се разтуриха комитетските гнезда, той не можа да бъде заловен. След като обаче неговият портрет се разпрати и неговото преследване и търсене не спря, най-сетне...
той биде настигнат в село Какрина,
Ловчанско, нападнат и заловен..."
Настигането е резултат от срещата на полицията с Левски в късните часове на 26 декември 1872 г. далече извън Ловеч и в това действие липсва елемент на предателство.
Този факт е неоспорим.
Установяваме, че точното наименование на събитието, което е отнело свободата на Левски е залавяне след среща и последвало настигане в резултат на тази среща. Залавянето в никакъв случай не се дължи на предателство към Левски. Тъй че въпросът "Кой предаде Левски?" няма никакво реално основание.
Почти в деня на залавянето, от Ловеч в Троян, а сетне в Плевен и Търново, е известено за отнетата свобода на Левски с обяснението, че поп Кръстьо извършва предателство за пари.
Възниква въпросът: има ли злоупотреба с комитетски пари и в случай, че има, кой комитетски деец злоупотребява - председателят Марин Поплуканов или касиерът поп Кръстьо Никифоров?
Отговорът ни дава сам Апостола.
В писмото си до ловешките "Братя в Алилаа Селевли" Левски ги информира, че у арестувания и откаран пред съда в София председател Марин Поплуканов: "...има пренесени от други комитети пари, по напред ги исках и той (трето лице, единствено число, т.е. отсъстващият от Ловеч председател на комитета Марин Поплуканов - (б.а., Е.Т.) ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той (трето лице, единствено число, т.е. отсъстващият от Ловеч председател на комитета Марин Поплуканов - б.а., Е.Т.) не е ли чел в устава?! На комитетската пара минутата се не знае кога ще се поиска."
В разговор с арестуваните си другари по пътя към София Левски "...им казал, че като го арестували, турците му взели кимера; в кимера му имало 3000 гроша на комитета от Ловеч за оръжие..."
Следователно председателят на комитета Марин Поплуканов е
лицето, което е нарушило устава
чрез използване на пари, които е получил от други комитети и писмено е признал тази си вина.
Следователно касиерът на комитета поп Кръстьо е редовен в паричните си комитетски дела. Въпреки, че е под постоянен полицейски контрол, той успява да събере пари за оръжие, изпълнявайки нареждането на Левски в писмото му от 12 декември 1872 г.
Уставните нарушения на председателя Марин Поплуканов и на укривателката на Апостола Величка Поплуканова-Хашнова, не са основание те да бъдат посочвани за предатели на Левски.
Критичният научен анализ установява, че залавянето на Васил Левски не е резултат на предателство, а на точните полицейски действия в Ловеч и околностите му.
- - - - -
Евтим Танчев е съавтор с Матей Танчев на капиталното научно изследване за комитетското дело и за залавянето на Апостола "Васил Левски Дякона не е предаден". То е регистрирано в Дирекция за авторско право през 1968 г. в обем от 696 страници. Неговите научни достойнства са оценени от проф. д-р Николай Генчев в подробна рецензия с думите: "На основата на обширен документален материал, със средствата и методите на критичния научен анализ, авторите са изградили обосновано и мотивирано становище, че залавянето на титана на нашата националноосвободителна борба не е станало чрез предателство... неговото обнародване... ще съдейства да се коригират широко разпространени погрешни научни становища".
16.02.2008
Мнения по темата: