Словото като изчезващ вид

Езиците отмират внезапно или постепенно, но не и последните им думи

Не може да се даде точен отговор на въпроса за броя на човешките езици. В литературата срещаме данни, които смущават със своята приблизителност (1000-3000; 2500-3500; 4000-8000; над 2800 езика и 8000 диалекта и т. н.) или пък с изключителната си точност (2796, 2976, 5651 и др.). Причините да не може лингвистиката да назове конкретната цифра на своите обекти са от различно естество - публикациите за различните езикови системи невинаги са равностойни като методология и изпълнение, в някои области на планетата (по-специално в Африка и Азия) те изобщо не са били обект на задълбочени изследвания или е много трудно да се предложат общовалидни критерии за разграничаване на език от диалект.
Според експертите 96% от езиците се говорят от едва 4 на сто от населението на планетата. В клуба на "езиците-милионери", както пише изтъкнатият български езиковед проф. Живко Бояджиев, влизат китайският, английският, испанският, хиндустани (хинди, урду), руският, португалският, японският, арабският, немският, френският, бенгали, италианският, суахили и др. Днес в резултат от политически, икономически и ред други причини, както и под настъплението на "големите" езици, се очертава една твърде нерадостна картина. Някои специалисти предвиждат, че до края на XXI в. ще отмрат стотици езици (половината 6000?); други отиват още по-далеч, твърдейки, че 80-90% от езиците в света са заплашени от изчезване. А има и друг, не по-малко ужасяващ факт - оказва се, че в началото на нашия свръхцивилизован век близо милиард човешки същества са неграмотни.

В Боливия Иларион Рамос Кондори знае таен език, използван най-вече за запазването на познанията за билките

Всеки език, колкото и "малък" да е той, представлява общочовешка ценност. И с него си отива цяла интелектуална вселена. Затова редица организации запретват ръкави да работят задружно или поотделно, за да обърнат тенденцията. Например Международният ден на майчиния език се отбелязва всяка година на 21 февруари по инициатива ЮНЕСКО. Решението се родило на 30-ата Генерална конференция през 1999 г. с цел да се съхранят застрашените езици на малките нации и народности. Първото му официално честване е през 2000 г., като всеки път то има различен акцент. През 2008 г. празникът е двоен, тъй като съвпада със старта на Международната година на езиците.

Бунуба, език на аборигените в Австралия, има само 100 останали активни носители, повечето от които са възрастни хора. Те се опитват да го предадат, разказвайки истории, както са правили предците им в миналото

"Езиците съвсем не са област, запазена само за експертни анализи. Те са сърцевината на социалния, икономическия и културния живот. Това е значението на лозунга, издигнат от ЮНЕСКО по повод Международната година на езиците: Езиците са от значение! (Languages matter!)", заяви генералният директор на организацията Коичиро Мацуура в комюнике по случай празника. Макар носители на групова и индивидуална идентичност, за съжаление те не се разглеждат като равни. По данни на ЮНЕСКО над 50 на сто от около 6700-те езика, които се говорят в момента по света, са застрашени от изчезване, а средно на всеки две седмици отмира по един език.
Свидетелство за това е смъртта на Мари Смит Джоунс в края на януари, която бе последният носител на езика еяк в Аляска. Родината на еяк се простира на 500 км по залива Аляска. През последните 15 години Джоунс е единственият жив човек, който го говори. Със съпруга си, бял рибар от Орегон, Джоунс имала 9 деца, но никое от тях не разбира нейното лингвистично съкровище, защото по думите на една от дъщерите й - те са израснали във време, в което да се изразяваш на друг език освен английския се е възприемало за грешно. 89-годишната дама е работила усилено съвместно с университета в Аляска за съставянето на речник на еяк. Помагалото е насочено към идните поколения, на които се пада честта и шанса да възкресят езика. Близо други 20 езика на полуострова (Аляска) са застрашени от отмиране.

Чарли Мулдунга (вдясно), последният говорещ амрудаг в Австралия, заедно с двама изследователи, които записват отмиращи езици

Тази година акцентът на Деня на майчиния език пада върху установяването на инструментите за международните стандарти, свързани с мултилингвизма. В тази връзка в централата на ЮНЕСКО в Париж ще се състои семинар, организиран съвместно със Съвета на Европа. Ще бъдат разгледани и юридически документи като Европейската харта за регионалните или малцинствените езици и Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство (2003 г.). Като обект на дискусии в програмата са включени и лингвистични практики, прилагани в африканския континент и страни като Унгария и Парагвай. Други организации като Фондацията за застрашени езици (http://www.ogmios.org/home.htm) подпомагат документацията, запазването и насърчаването им. Учените записват и анализират тези езикови богатства, преди да са изчезнали окончателно от лицето на Земята, тъй като едва 1/3 от езиците по света имат собствена писмена система. За онези, които не могат да бъдат спасени, все още е възможно да бъдат документирани за научни цели и в интерес на идните поколения. Проектът "Розета" (http://www.rosettaproject.org) пък представлява международно сътрудничество на лингвисти и активни носители, които разработват съвременната версия на историческия розетски камък. Той се явява нещо като аналог на уикипедия заради това, че хиляди доброволци (около 2300 всеки ден) преглеждат съдържанието и допринасят за езиковедското изследване. Всъщност инициаторите на "Розета" са си поставили за цел да я превърнат в "отворен код "линукс на лингвистиката" - опит за съвместно онлайн отражение на знанията и участието на хиляди академични специалисти и активни носители по света". Всеки език в архива съдържа подробно описание, карти, цифри, правопис, фонология, граматика, аудио файлове, превод на част от библейското Битие, Международната харта за правата на човека и списъци на думи на Свадеш (сравнителни списъци, използвани в лексикостатистиката и глотохронологията за определяне на приблизителната дата на първото разделяне на генетично свързаните езици) и други сравнителни списъци на често срещани думи.
Все пак светът познава и истории с успех. През 1978 г. хавайският, освен английския, е провъзгласен за официален език в американския щат. Той възвръща позициите си благодарение на различните програми на местните университет, образователен департамент и езикови курсове. Така по данни на американския Национален виртуален център за преводи по данни на (www.nvtc.gov) и сайта http://www.ethnologue.com през 1993 г. около 8000 души говорят и разбират хавайски като втори език, а десетилетие по-късно цифрата нараства до 27 000 души. Възраждане има и за библейския иврит, който е бил мъртъв език повече от 2000 години. Заслугата за съживяването му е на лингвиста Елиезер Бен Йехуда. Той съставя говоримия иврит, за да служи за спойка между различните еврейски общности. Развитието на първия ивритоговорящ град - Тел Авив, кибуците и други еврейски икономически институции, а също и употребата на иврит, води до формирането на нова националност, която официално започва да съществува през 1948 година.
Недотам обнадеждаваща обаче е съдбата и на ирландския гаелски или само ирланския език. След като получава независимост, Република Ирландия приема "erse" като официален заедно с английския, а след мирното споразумение от Разпети петък (Good Friday Agreement, 1998 г.) езикът се популяризира и от двете страни на границата. Активните носители наброяват около 83 000 души и са концентрирани по западното крайбрежие на Ирландия. Това са единствените области (Gaeltacht), където ирландският все още се говори като роден език. В Ейре той е въведен като задължителен предмет в държавните училища, използва се по радиото (Radio na Gaeltachta) и телевизията (Teilifis na Gaeilge или TG4), вестниците, литературата, изкуството. Въпреки това според изследване, проведено през 2002 г., само 1/4 от домакинствата в Gaeltacht го говорят свободно и съществува реална опасност до края на века той да отмре, като все пак се запази като втори език на англоговорящите в Ирландия.

Проектът "Розета"

"Розета" разполага с почти постоянен архив на 1000 езика. Смисълът е в създаването на уникална платформа за изследване и обучение в областта на сравнителното езикознание, както и представянето на функционален езиков инструмент, който да помогне за съживяването на езици, които ще отмрат в бъдеще. Архивът е на разположение в три варианта: диск от никелова сплав с 2000 години трайност, еднотомно справочно издание и обновяващ се онлайн архив. Предназначението на диска е да служи за дълготраен архив на езиците, но и да бъде естетически обект, представящ пътешествието на въображението през културата и историята. Повърхността му, изографисана с изображение на Земята и посланието изписано на 8 езика ("Езици на света: Това е архив на над 1000 човешки езика, събрани през 02002 г. от нашата ера. Увеличете 1000 пъти, за да откриете 15 000 страници с езикови документи". Началото на текстовата спирала е видимо за човешкото око, а към края си буквите са с размер 10 на -9) показва съдържанието. Всяка страница е с дебелина приблизително равна на 5 човешки косъма и може да бъде разчетена с 500X микроскоп. Дискът се съхранява в 4-инчов сферичен контейнер, който е едновременно лупа и стоманен цилиндър. Изследователската сонда "Розета" на Европейската космическа агенция носи на борда си прототип на един такъв диск.

Какво е застрашен език?
Един език е застрашен, когато родителите не учат децата си на своя език, нито пък го използват активно в ежедневието си. Почти отмрял е езикът, който се говори от само няколко възрастни активни носители. Сред факторите, които "убиват" езиковото богатство, се нареждат и редовната употреба на други езици; чувството за етническа принадлежност и отношението към самия език (липсата на престиж); миграция на младите; правителствената политика, езиците в образователната система на държавата; липсата на азбука, на литературно наследство; бизнес средата и икономическата изгода от научаването на по-популярен език. Изгуби ли се някой език, човечеството губи и познанията за средата (култура, бит, традиции) на дадения народ.

Страницата подготви Калина Йотова

18.02.2008