Занаяти

Крали Марко върти чука на Сточна гара

Ризо Ангелов, най-старият ковач в София, скоро ще удари 80-те, а няма на кого да остави работилницата

Славата на Ризо Ангелов, прочутият майстор ковач от старата работилница "Крали Марко" до Сточна гара, стига твърде далеч. Хората го знаят от телевизионните предавания, от страниците на наши и чуждестранни вестници и списания. Като всеки ковач той е здрав и силен човек, но иначе благ, гостоприемен и разговорлив. И подобно на йовковия Сали Яшар в очите му греят искрите на онова вътрешно огнище, което подсказва, че в душата му има друг ковач, който също работи и неволно вдъхва уважение и на ония, дето не знаят за него или за изкуството на ръката му.
Облечен в синя престилка, той ме посрещна в малката си ковачница,

тя се гордее със своето 209-годишно съществуване.

Занаята е научил от дядо си, който е удрял с чука в двореца "Врана". Той бил як човек, същински Крали Марко, и оттам се взело героичното име на семейната фирма. Майстор Ризо се шегува, че за да си ковач трябва да си здрав и малко прост, защото едно време не са се учили, както е днес. Но по всичко личи, че той се е дипломирал в училището на живота. Иначе занаятът е наследствен, а за да го усвоиш са необходими най-малко 20-30 години.
- То е нещо като да си художник - пояснява бай Ризо.
Ковачът наближава осемдесетте, но работата подхванал от около 6-годишната си възраст. Баща му започнал да го вика да помага, "така да чукне", дори понякога не го пускал на училище, защото знаел, че "няма да стане даскал". И вече толкова време той се труди по 12 часа на ден, както сам подхвърля шеговито, "като на спринт".
Въпросното състезание обяснява просто - с кефа, който му доставя, когато прави нещо. Защото след като излезе под ръцете му, той му се радва, а това е най-важното в занаята. Пък и "Всичко като го правиш с обич, нали...то си личи".
В рода му се броят към 30 човека ковачи специалисти. Не са като самоковските

цигани - там всички работят менте.

Фирмата е с традиции, всичко се прави от сърце и му се дава гаранция.
Най-важна е поръчката на клиента - изработват от парапети, балкони, полилеи, чукове, клещи за арматура, кози крак - до кирки, лопати, тесли, брадви, пирони, скоби. Няма нещо, което да му се е опряло заради това, че се кове трудно. Дори и при най-необичайните поръчки се почуди, почуди, па в крайна сметка го направи.
Автомобилна част, нещо което го няма на пазара, защото там много неща се губят, и още куп други, на които задължително слага своя щемпел. Рекламации почти няма, на 1000 един може да дойде, но в повечето случаи грешката е на клиента.
Животът на една брадва е средно 10-20 години, а на ножицата за ламарина - близо 50 лета. Продава я за 70-80 лв. срещу китайската стока за по едва 5-6 лева, която обаче като я хванеш, се чупи. Обича да ги кове не само заради парите, а и заради марката "Ризо", негова слава.
Никога не му се налагало да спира работа, защото славата на продукцията му го предхожда. Само "Крали Марко" не е затворена преди 10 ноември. Когато нямал право да изкове и една ножица, хората пак му носели по парче желязо и с протокол го работил на ишлеме. Пробил покрай бригадирите, които вдигнали ръце, че нямат инструменти, а и

Тодор Живков лично дава благословия

ковачницата да не спира. Преди време, когато на майсторите не било позволено да имат и един чирак, при него служили до 15 души войници. Така му потръгнало да кове за държавата.
Творбите на майстора отдавна разнасят ковашката му слава извън пределите на България - от САЩ, Югославия, Съветския съюз и Сирия идвали с препоръки да купуват негови клещи. Ризо Ангелов се гордее, че техните ножици са едни от първите световни и изтъква, че дори в "Солинген" вече ги леят, а не ги чукат като него.
Ковачът обича да обикаля света, бил е в 25 държави. Във всяка търси железария, за да свери качеството, но никъде не му е харесало как работят инструментите. През 1979 г. майсторът стига и до Америка с гастролиращия български цирк, където работи като налбантин. В страната на неограничените възможности дълбоко го впечатлило колко добре е възнаградена работата на неговите колеги, но и колко големи са глобите за онези, които наемат работниците си по расов принцип.
Ризо се чуди как отвъд океана дъщерята на американския президент Джордж Буш може да бъде осъдена заради халба бира, а у нас за толкова години никой

"факир", който лъже и краде,

не е влязъл в затвора или пък се договаря за нищожна ефективна присъда. Обяснява как в Щатите на бедния "дават пари, за да не крадне", а в България с отпусканите стотина лева "нема как да не крадне".
Възмутен е от всички политици, дето един подир друг са го канили в партиите си и които в парламента се карат, а после заедно ядат, пият и се смеят. Майсторът не разбира и как така онези, които трябва да коват законите, в това време си четат вестници в залата. Вярва, че с по-солени глоби, от които "да ги заболи малко", може и да разберат. Ризо е категоричен, че с тези нрави в държавата никога няма да има ред. Песимист е и не вярва, че България може да се оправи. Но според него има и друго - като направят нещо държавниците, не трябва да забравят да се допитват първо до народа.
Към управляващите ковачът отправя следното предизвикателство:
- Искам да дойде някой при мен, аз да му плащам един месец.

Ще му харижа моята пенсия от 130 лв.,

без да работи, тука да постои, на тоя пушек. Или пък да им се дадат по 100 лв. и да ги заведат в едно село. Без да се трудят, нека да видят как се харчат тези пари и закъде са.
От всичко, за което споделя, най го боли за децата. Ризо Ангелов се пита защо "нашите деца" са се превърнали в изоставени сираци по домовете. Убеден е, че България трябва да ги вземе, да ги храни и изучи.
- Така ще ги превърнем в хора, които няма да са гладни, да са крадци или лъжци по принуда - разсъждава майсторът.
Подхвърля, че ако се съберат парите на всички мошеници и министри на един "кюп", това добро дело може да се превърне в реалност. Когато говори за децата, гласът му се разтреперва, паузи накъсват думите, а очите му се навлажняват.
Ковачът има едно благородно намерение - иска да даде 10% от пенсията си за сираците от МВР. Зарича се, че и след 10 години, ако взима 200 лв., пак ще отделя такъв процент от дохода си за тях.
Питам го дали има на кого да предаде знанията си, оглеждайки въпросително помощниците наоколо, а той примирено ми обяснява, че

неговият занаят вече умира.

Дори и в Щатите, като търсил свои колеги, се оказва, че и там чукът въртят предимно стари хора. Синът му поработил при него, но не се интересува, а внукът, с когото има пълно право да се гордее, пък изобщо.
Бай Ризо смята, че какъвто и да стане младият му наследник, той трябва да знае от занаята, защото я колата се развали, я ремонт се наложи, пък и е "вкъщи да чукнеш един пирон". Любопитствам дали физическата слабост и мръстотията спират жените да се развихрят професионално над наковалнята, а той ме изненадва, че все пак има жени ковачи.
- Е, то аз и на сватба да ида, пак ми се цапа ризата...Тя моята жена работи при мен мен 20 години много добре. Дъщеря ми също работи 40 дни, само 2 почива. Аз не исках само да я галим, нека види как се взима хляба, пък и тя един път не се оплака - усмихва се Ризо.
Тежи му, че в наши дни няма никакво училище за занаята, липсват леярни, а страната е разпродадена на чужденци :
- Ще им станем слуги - казва.
Днес материала си подбира в складове, в зависимост от поръчката, която ще изпълнява. Майсторът е готов да посрещне в работилницата си всяко дете, което има желание за работа и иска да се научи на ковачество, нещо, което навремето не са му позволявали. Предупреждава, че няма да го изправи веднага пред наковалнята, но и че по закон, за да получава запалата кандидатът, трябва да е навършил 16 години.
Това ме подсеща да го питам за патентния данък, който от 2008 г. е местен налог, а той горчиво отбелязва, че човек вече наема и тока не може да си плати... Не е съгласен и с факта, че "спряха" ромския вестник, телевизия и театър.
- Без радост няма хляб. Трябва и малко радост, не си с капаци в края на краищата - отсича Ризо.
И понеже говорим за радост, оставям го с радост да посреща току-що влезлия клиент, дошъл, естествено, по препоръка.

04.03.2008