Легенди
Тенеси Уилямс излиза от ада
Ексцентричен, странен, влязал в разрез с нормите и морала на обществото, едновременно с това той е невероятно талантлив, ако ли не и гениален като писател, оказал най-силно влияние върху драмата на двадесети век
Двадесет и пет години след смъртта си Тенеси Уилямс вече е класик на американската драма. Драмите на Уилямс вече над седемдесет години са част от културното наследство на САЩ и на света. Тенеси Уилямс е един от писателите, оказали най-силно влияние върху драмата на двадесети век.
В България неговите пиеси са многократно поставяни, в тях са играли най-известните български артисти. Донякъде обаче изключителната му популярнст в България се дължи и на прочутите филмови продукции по неговите пиеси.
Истинското му име е Томас Ланиър Уилямс, роден е на 26 март 1911 г. в Кълъмбъс, Мисисипи, типичен южняк, макар че не в цялото му творчество "дълбокият" американски Юг е централната тема. Все пак стила му се определя като "южняшка готика". Баща му Корнелиъс Кофин Уилям е търговски пътник, който продава обувки и рядко отделя време на семейството си. Тенеси с голямата си сестра, Роуз, и по-малкия си брат, Дейкин, живеят с цялото семейство в дома на дядото по майчина линия, свещенник от епископалната църква. През 1928 г. Уилямс пътува с дядо си до Европа. Силна е връзката и с майка му, Едуина Дейкин Уилямс. Семейството се премества скоро в Кларксдейл, Мисисипи, а когато той е на осем години, през 1918 г., заминават за Сейнт Луис.
Още в ранните си години Тенеси Уилямс започва да пише и дори печели на шестнадесетгодишна възраст конкурс на списание "Смарт сет" за есе. На тринадесетгодишна възраст майка му му е купила пишеща машина. Животът в семейството е труден, заради характера на бащата - грубиян. За майка му се смята, че е прототип на главната героина от "Трамвай "Желание" и "Стъклената менажерия". Най-често срещащите се образи на млади момичата, обаче, са тези моделирани по сестра му Роуз ("Стъклената менажерия", "Трамвай "Желание", "Внезапно миналото лято") - елегантна и стройна красавица, която развива шизофрения и прекарва дълги години в психиатрични клиники.. Тенеси цял живот се бои да не развие психическо разстройство по наследство.
През 1929 г. Тенеси Уилямс постъпва в университета на щата Мисури - Колумбия и го напуска още същата година по финансови причини - Голямата криза вече е започнала. Следва и в университета "Вашингтон" в Сейнт Луис за кратко. Присъдена му е бакалавърска степен от университета на щата Айова, който завършва през 1938 г.. Започва да пише пиеси като студент, но две години по-късно напуска и работи в "Международната обувна фабрика", чийто представител е баща му, след това като келнер, оператор на асаньор и разпоредител в театъра.
Известния псевдоним получава от колегите си в университета на щат Айова, заради южняшкия си акцент и заради произхода на баща му от щата Тенеси. Някъде по това време, по негови признаия, осъзнава, че има хомосексуални наклонности и на двадесет и осемгодишна възраст осъществява първата си хомосексуална връзка. По-късно признава, че е обслужвал "клиенти" по доковете. Най-известната му връзка е тази със секретаря му Франк Мерло - от 1947 г. до смъртта на Франк от рак на белите дробове през 1961 г. През 1928 г. публикува разказ и до края на живота си ще продължи освен невероятните си пиеси да пише разкази и романи, най-прочутият от които е "Римската пролет на госпожа Стоун " (филмиран през 1961 г. с Вивен Лий и Уорън Бийти). До 1944 годна има пооставени 17 пиеси, но тъкмо следващият период, започнал със "Стъклената менажерия", е периодът на творческата му зрелост.
Истинската кариера на Тенеси Уилямс като драматург започва в навечерието на войната, но той излиза на голямата сцена през 1944 г. със "Стъклената менажерия", поставена в Чикаго и след това на Бродуей. През 1948 г. получава първата си награда "Пулицър" за "Трамвай "Желание". Втори "Пулицър" му е присъден през 1955 г. за "Котка на горещ ламаринен покрив".
От 1939 г. Тенеси Уилямс заминава за Ню Орлийнс, където живее във френския квартал и пише "Трамвай "Желание". Тук официално приема псевдонима си Тенеси Уилямс. През 1941 г. отива в Холивуд и работи като сценарист в "Метро Голдуин Майер". Първоначално "Стъклената менажерия" е предназначена за киното, но сценарят е отхвърлен през 1942 г.. Само две години по-късно следва успехът в Чикаго и постановката на Бродуей (1945 г."). За нея и за "Трамвай "Желание" (1947 г.) е отличен с наградата на нюйоркските критици.
Филмите по пиесите на Тенеси Уилямс са заснети от едни от най-големите американски режисьори от периода, с десетки от най-ярките звезди на Холивуд. През 1950 г. Кърк Дъглас участва в "Стъклената менажерия", първата екранизация на Уилямс. На следващата година Елайа Казън снима "Трамвай "Желание" с Марлон Брандо и Вивиен Лий. Ана Маняни и Бърт Ланкастър играят през 1956 г. в "Розовата татуировка". През същата година пак Елайа Казън снима по негов сценарий "Бейби дол", а две години по-късно Елизабет Тейлър и Пол Нюмат играят главните роли в "Горещ ламаринен покрив". Сидни Лъмит снима "Орфей слиза в ада" пак с Марлон Брандо и Ана Маняни, както и с Джоан Удуърд, съпругата на Пол Нюман (първоначално Тенеси Уилямс искал главната роля да се изиграе от Елвис Пресли). Лорънс Харви, Джейн Фонда изпълняват роли в следващите екранизации. През 1959 г. Джоузеф Манкевич снима "Внезапно миналото лято" с Кетрин Хепбърн, Елизабет Тейлър и Монтгомъри Клифт, в "Сладката птица на младостта" се появява Пол Нюман, а самият Джон Хюстън снима "Нощта на игуаната" с Ричард Бъртън, Ава Гарднър и Дебора Кар през 1964 г. - последният голям успех на Уилямс. Една от последните екранизации, "Ранният влак не спира вече тук" е поставена от Джоузеф Лоузи отново с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън.
За "Нощта на игуаната" и "Котка на горещ ламаринен покрив" Тенеси Уилямс също получи отличието на нюйоркските критици, "Розовата татуировка" беше наградена с "Тони", а два от филмите му бяха наминирани за "Оскар". Превратна в живота и творчеството му, обаче, се оказва 1961 г., когато приятелят му Франк Мерло умира. Тенеси изпада в тежка, продължила десет години психична криза, макар че той и през целия си живот е страдал от депресии. Злоупотребява с алкохол, барбитурати, амфетамин. През 1969 г. прекарва два месеца в клиника за дезинтоксикация. Пише още двадесетина късни пиеси, но никоя не достига успеха на шедьоврите му. Не са и филмирани. През последните две десетилетия от живота си не написва нито една пиеса, но това няма голямо значение, защото Тенеси Уилямс вече е влязъл в историята на американската драма.
През януари 1979 г. му се случва грозна неприятност в Кий Уест, Флорида. Нападнат е и пребит от петима тийнейджъри, вдъхновени от кампанията против гейдвижението и проповедите на местен баптистки свещеник. Тяхната версия беше, че писателят бил направил предложение на един от тях. Сексуалността в пиесите му, сякаш наследена от Д. Х. Лорънс, също предизвикваше нападките, само че словесни, на някои критици.
Тенеси Уилямс умира при доста странни обстоятелства на седемдесет и една годишна възраст в нюйоркския хотел "Ейлизей", като се задавя с капачка на шишенце за лекарства, след пиянска нощ на 25 февруари 1983 г. Брат му Дейкин в биографията му твърди, че е бил убит, докато според полицията смъртта му е свързана с наркотици.
Погребан е в гробището "Кавълри" в Сейнт Луис, щата Мисури, въпреки желанието да бъде изгорен и прахът му хвърлен в морето. Той лежи близо до поета Харт Крейн, чието влияние винаги е ценял.
Творческото му наследство обхваща двадесет и пет пиеси плюс още десетки едноактни и филмови сценарии, три романа, над 60 разказа, над сто стихотворения, автобиография. Днес, двадесет и пет години след смъртта си, със свето велико творчество, с перводите си на десетки езици и успехите си по цял свят Тенеси Уилямс отдавна е излязъл от ада.
15.03.2008
Мнения по темата: