Край и прераждане
Магията на "Ноу руз" превзема Иран
Уникалната историческа и културна традиция е един от най-древните празници в света
Иран е страна с древна и богата културна традиция, успяла да се съхрани и запази до днес от ударите на времето. Това е земя, носеща в себе си магическо тайнство и смятана в началото, че притежава легендарен и митологичен характер. Забулена с булото на тайни и очарования, тя подтиква всеки да склони глава пред величието на историята й, обект на безброй разкази и легенди. Опознавайки и изучавайки традициите на древен Иран, човек неминуемо се влюбва и става техен пленник. Пътувайки из времето и търсейки себе си, открива, че е част от една толкова древна и могъща, запазила се и до днес величествена култура.
Иранците въздигат всяка година празника "Ноу руз", като се завръщат в този ден към корените си и не позволяват на времето да ги заличи.
Кои са те и откъде идват
Това е уникална историческа и културна традиция, която се празнува не само в Иран, но и в Азербайджан, Афганистан и части от Турция. Древните иранци са били зороастрийци и въпреки че днес са малцинство, веднъж в годината зороастрийският дух се съживява и превзема Иран.
Иранците живеят по слънчевата хиджра, която се смята за един от най-точните методи за летоброене в света. Новата година започва на 20 март (пролетното равноденствие), с хармония и вяра в прераждането. Церемонията е символ на две древни концепции - краят, от една страна, и прераждането - от друга, или победата на доброто над злото.
"Ноу руз", което в превод означава "нов ден", е един от най-древните празници в света. Отбелязва се повече от две хиляди и петстотин години. След приемането на исляма от иранците, зороастризма загубва своята власт, но празникът успява да се запази и да доживее до наши дни.
Подготовката започва месец преди това. Заради поверието, че новият живот трябва да започне в чист дом, иранските домакини правят основно почистване на дома като знак за подновяване. В Иран съществуват различни легенди за произхода на празника. Според една от тях "Ноу руз" отзнаменува митичния персийски шах Джамшид и
неговата победа над демоните,
наречени "деви".
Най-важното е новогодишната трапеза, на която има разнообразна храна и са наредени различни предмети, всеки от който е с определена символика.
Трапезата се нарича "хафт син" или седемте "син-а". Това са седемте творения (дело според легендата на господаря на светлината Ахура Мазда - небето, водата, земята, първото растение, първото животно, първия човек и огъня (слънцето), всички от които започват с тази персийска буква и са задължителни за новогодишната трапеза.
Поверието гласи, че сиб (ябълка) трябва да донесе на стопаните красота и здраве; саману (вид халва, приготвяна от пшенични кълнове и брашно) - символ на святостта, благодарност на бога за дарената храна и зърното през изминалата година; сир (чесън) - предпазва от болести членовете на семейството; сенджед (ароматна върба) - цветовете на дървото предизвикват радост и любов; сумах (дърво с ароматен плод, използва се като подправка) - плодовете на това растение, както се смята, са с цветовете на слънцето и символизират победата на доброто над злото; серке (оцет) - символ на старостта, дарява толкова необходимото в живота търпение, а освен това е и символ на чистотата; секе (монети) - както и навсякъде по света - символ на богатство; сомбол (зюмбюл) - (понякога се заменя и с други цветя, например лале, нарцис) - символ на пролетта и младостта. Прието е да се поставят
толкова цветя, колкото са децата в семейството.
Има и още няколко предмета, без които не може новогодишната трапеза. Една-две седмици преди празника иранските домакини поставят зърна от пшеница или леща върху влажна кърпа или памук в чиния, а може и на поднос, за да покълнат. На "Ноу руз" зелените кълнове (сабзе) украсяват празничната трапеза като символ на вечното възраждане на природата.
На трапезата присъства също и свещеният Коран, до който се слага огледало - символ на чистотата и на спокойния живот. В него се отразява светлината на запалена свещ, символ на щастие. На "Ноу руз" се боядисват и яйца. Те показват сътворението на света. Белтъкът символизира небето, а жълтъкът - земята. Най-интересната част "хафт син-а" са златните рибки, които плуват в специален съд.
Основната традиция (останала от зороастрийците), която предшества "Ноу руз", се изпълнява във вечерта на последния вторник от годината. Нарича се "Чахар-шамбе-сури" (сур - червен) или това е "нощта на огъня", която се празнува от всички етнически групи в Иран. Обичаят повелява да се палят големи огньове, които се прескачат с думите:
"Вземи моята бледност и ми дай твоята руменина",
за да може огънят да вземе болестите и неприятностите и да даде от своята сила за цялата Нова година.
Огньове се палят навсякъде - в двора на къщата, на улицата, на площада. Купчините от тръни или храсти трябва да бъдат нечетен брой (най-често три). След като изгори огънят, пепелта се събира и се изсипва покрай стените на домовете.
Друг обичай, разпространен от древността, е приготвянето на яденето "аджил-е чахар шамбе сури". Състои се от шам-фъстък, бадеми, лешници, орехи, сушени кайсии, стафиди (от бяло и черно грозде), черници и смокини. Този "аджил" се приготвя, за да се изпълни едно предварително намислено желание, а да се яде от него, според вярванията на хората, е добър знак и носи късмет.
Още една традиция, характерна за "Ноу руз", е
ритуалът на гадаенето.
Намисля се едно желание, застава се на кръстопът или просто някъде на улицата (има и такива, които гадаят като застанат зад вратата на стаята) и се слуша внимателно какво ще изрече първия минувач. Според казаното от него се смята за добро или лошо предзнаменование изпълнението на желанието.
Тринадесетият ден от Новата година се нарича "Сиздах-бе-дар" (Тринадесети до вратата). Този ден задължително трябва да се прекара извън дома. Всички излизат на пикник сред природата, за да махнат лошото и негативното от изминалата година. Взимат се поникналите кълнове, които през цялото това време украсяват "хафт син" и се изхвърлят в поточе или река. Младите момичета, които мечтаят да се омъжат, завързват кълновете на възел и ги хвърлят. Златните рибки също се пускат на свобода в езеро или фонтан. Ето това е магията на "Ноу руз".
22.03.2008
Мнения по темата: