Личности

Дипломатите не излизат в пенсия

Борис Цветков отпразнува 90-годишен юбилей като един от доайените на дипломатическото поприще у нас

Александър Симов

Преди няколко дни във Военния клуб видният български дипломат Борис Цветков тържествено отпразнува своята 90-годишнина. Събитието бе организирано от Асоциацията за международни отношения, Българският антифашистки съюз, Дипломатическото дружество и Дружеството за ООН. Събитието събра много гости, които искаха да почетат юбиляра. Специално за повода във Военния клуб се събраха заместник-външният министър Любомир Кючуков, председателят на Асоциацията за международни отношения проф. Александър Янков, председателят на Дипломатическото дружество Димитър Костов, председателят на дружеството за ООН Иван Гарвалов и зам.-председателят на БАС Минчо Найденов.
Зам-министър Любомир Кючуков връчи на Борис Цветков

златен почетен знак на Външно министерство

за заслуги към българската дипломатическа служба. Юбилярът бе удостоен и с почетна грамота от Дружеството за ООН, което по този начин отбеляза заслугите на дипломата като дългогодишен представител на България в Организацията на обединените нации от 1980 до 1988 г. Той получи и грамота от БАС в знак за признателност за активното му участие в антифашистката съпротива.
Лично председателят на Висшия съвет на БСП Сергей Станишев бе написал поздравително писмо до Цветков. "От името на ВС на БСП и от мое име ви поздрявавам. Вашият дългогодишен житейски, политически и дипломатически опит са ярък пример за всеотдайност и родолюбие - качества, присъщи на най-достойните и уважавани мъже. Свързан от най-ранна възраст със социалистическите идеи, активен участник в антифашистката борба, изтъкнат дипломат, първи зам.-министър на външните работи, вие дълги години отдавахте сили и знания за укрепване на международния авторитет на България", се казва в писмото на лидера на БСП.
90-годишният юбилей е добър повод да припомним отново цялата кариера на Борис Цветков и дългият му жизнен път.
Той е роден на 23 март 1918 г. в село Хотово, община Сандански. Завършва гимназия през 1936 г. в Благоевград, а през следващата година е приет да следва в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климен Охридски", който завършва през 1942 г. По време на следването си обаче младия студент не остава безразличен към политическите процеси в страната. Цветков се включва в Българския общ народен студентски съюз (БОНСС) и става

активен участник в антифашистката борба.

По това време вече тече Втората световна война, а политическата обстановка е крайно напрегната. Бъдещият дипломат започва работа като стажант-адвокат в София. Тогава обаче Цветков и негови приятели за известно време укриват нелегалният ремсист Цоньо Иванов. Това тяхно действие бива разкрито благодарение на агент-провокатор и води през 1943 г. до ареста на Борис Цветков. Той и неговият приятел Теньо Петров са отведени в Старозагорския полицейски участък, където са подложени на жестоки инквизиции. Цветков обаче не се пречупва и не признава нищо, въпреки опитите да го накарат да проговори. След като се вижда, че няма да успеят да го накарат да говори, той е прехвърлен от полицията във Военната болница в Стара Загора, заради раните от нанесените му побои, а след месец е освободен.
Младежът се завръща в родния си край, където нито за миг не спира с антафашистката си дейност. Цветков започва усилена работа за възстановяване на партийните и ремсовите организации и изграждане на ОФ-комитети в тогавашната Санданска околия. На нелегална околийска партийна конференция, състояла се в началото на 1944 г., се взима решение да се създаде партизанският отряд "Яне Сандански", който да провежда акции в селата южно от Пирин. Цветков става политкомисар на отряда. По-късно се организира и отделна партизанска чета към отряда, която да действа в областта "Али ботуш" и която успява да се свърже с гръцки партизани за общи действия.
След 9 септември 1944 г. Борис Цветков става член на бюрота на Околийския комитет на БКП в Сандански и завежда отдел "Агитация и пропаганда". През 1946 г. става член на Областния комитет на партията в Благоевград. През 1948 г. обаче той завършва едногодишен дипломатически курс към Външно министерство. В края на 1948 г. Борис Цветков е изпратен в Швейцария като трети легационен секретар към посолството ни там, а от 1956 г. е назначен за инструктор в отдел "Външна политика и международни отношения" към ЦК на БКП.
По това време в света стават много събития. Африканските държави започват да се отърсват от своето колониално минало и търсят пътища за независимост. През 1962 г. Алжир официално получава независимост и България установява отношения с него.

Първият посланик на България в Алжир

става точно Борис Цветков, който вече е натрупал голям дипломатически опит. Днес Цветков си спомня, че му се е наложило да работи с двама президенти на Алжир - Ахмед Бен Бела и Хуари Бумедиен. И с двамата работихме отлично и установихме добри отношения между двете държави, казва Цветков.
След завръщането си от Алжир той става зам.-завеждащ отдел "Външна политика и международни отношения" на ЦК на БКП. През 1970 г. обаче отново дипломатическата служба го призовава. Той е посланик на България в Италия и Малта. Такъв е до 1976 г. После се връща в страната, но заради натрупания опит и умения го назначават за заместник-министър на външните работи. Отговорностите никак не са леки - Цветков отговаря за страните от Западна Европа, Северна Америка и международните организации.
През есента на 1980 г. обаче му възлагат още по-тежка отговорност. В качеството му и на зам.министър Борис Цветков е назначен за постоянен представител на България в ООН и посвещава цели 8 години на тази дейност. По времето на Цветков България е избрана за член на Съвета за сигурност на ООН. Това става на 17 октомври 1985 г. Само по себе си подобно избиране е цяла дипломатическа сага, но се дължи основно на уменията в преговорите и консултациите на Борис Цветков. Защото периодът е тежък за България и избирането на страната ни в Съвета за сигурност никак не е било предрешено. По това време в държавата ни тече Възродителния процес и страната е обект на силни критики. Въпреки тях обаче благодарение на дипломатическите усилия

България изпълнява своята цел

да влезе в Съвета. По това време и обстановката в света никак не е лека. През 1985 г. все още продължава войната между Иран и Ирак. Българската делегация взима присърце този конфликт и участва активно в опитите за неговото прекратяване. Благодарение и на българските усилия се приема резолюция на ООН за спиране на огъня и това е само част от дейността на Цветков в ООН, за чието описване сигурно ще е необходима цяла книга.
През 1988 г. Борис Цветков се пенсионира от Външно министерство след 42-годишен стаж като дипломат. Но нали казват, че за дипломатите няма пенсия. Очевидно признанието, което получава днес, го доказва. След 1989 г. Цветков е принуден и да види всички грешки, които новата българска дипломация допуска една след друга, а повечето от тях се дължат на това, че новите управляващи не искат да се облегнат на натрупания опит. В последните години обаче има промяна. "Според мен честването на моя юбилей е израз на политиката на БСП и на правителството вече да бъде направен един обективен прочит на нашата най-нова история, в която взе участие моето поколение, което израсна в годините на Втората световна война", споделя днес дипломатът. Той смята, че сегашното правителство е първото, което прави сериозни крачки да преодолее пагубната политика на прехода в областта на външните отношения.

Хиляди кадри бяха безцеремонно изхвърлени

от Външно министерство и това много ясно си пролича, коментира още Цветков. И понеже наистина дипломатите не излизат в пенсия, няма как да отмине и Косово. Според Цветков България все пак е можела да продължи периода на непризнаването на новата държава, заради своите собствени интереси. "Отчитайки геополитическата обстановка, в която се намираме, можеше да изчакаме повечето страни от Европа да установят отношения и едва тогава като член на ЕС да признаем Косово и ние", коментира Цветков.

29.03.2008