Оръжия чудовища

Новият Цар Топ ще възроди ли артилерията

Как фантазиите на Жул Верн и на Барон Мюнхаузен ни навестяват днес, но вече като чиста реалност

Димитър Копривленски

Цар Топ е отлят от руски оръжейници през 1586 г.

Мисълта за превъзходство над другия столетия наред не дава спокойствие на човека. Над идеите за най-голямо, най-далекобойно и най-мощно оръдие, кораб, самолет или танк работят не неграмотници, а най-умните люде на своето време. И напоследък надпреварата във въоръжаването се завръща. Тук и там дори се споменава за нова студена война. Нова противоракетна отбрана. Значи и нови ракети. Веднъж ракетите "уволниха артилерията". Сега настъпва време за реванш - оръдията да пратят в пенсия ракетите! Нали развитието е само една спирала. Помислете обективно: и оръдията, както и ракетите, си имат своите недостатъци. Но и предимства. Един снаряд би бил много по-малко уязвим и от самолета, и от ракетата...

Свръхтежката мортира "Карл" ...

Удряй самара да се сеща магарето

Възможно е подобни съждения да се асоциират с горната народна мъдрост. Защото крушката си има опашка. Не бе толкова отдавна, когато медиите сензационно показаха заловени на границата части на супергигантско оръдие. По-късно стана ясно, че през август 1991 г. експерти на ООН откриват върху планински скат на около 200 км северно от Багдад монтирано 350-мм оръдие. Размерите му стряскат дори професионалистите. Дължината на това оръдие е... 52 метра! Елементите му са произведени в Англия и са доставени в Ирак в средата на 1988-а. А през следващата година са проведени първите опитни стрелби. Според специалисти далекобойността му е неколкостотин километра и може да поразява цели в Израел, Иран...

Пробна стрелба с американското бойно чудо, което използва вместо барут свръхмощен електрически заряд

Внимание! Това оръдие е само опитен образец, прототип на 1000-мм (хиляда милиметрово) оръдие, което е крайната цел. Този път дължината на тялото на оръдието би трябвало да бъде 156 метра, а масата - 402 тона. Както твърдят експерти, то би могло да извежда в орбита дори космически обекти. А до реализацията на проекта не оставало много. За което свидетелстват откритите на по-малко от 100 км от Багдад, в Искандерия, елементи на такова оръдие. Те са доставени в Ирак през 1989 г. А стрелбите трябвало да бъдат през 1992-1993 г.
Ето как фантазиите на Жул Верн и Барон Мюнхаузен ни навестяват днес, но вече са чиста реалност. И страшна опасност. Поредната. Възприемана само като сензация: оръдие с цев един метър и далекобойност 1600 километра!
Всъщност, всичко започва на 6 юни 1988 г., когато между военното ръководство на Ирак и фирмата за космически изследвания Space Research Progects е подписан договор за разработването на въпросното супероръдие. Задачата е възложена на световноизвестния канадски специалист по балистика Джералд Бул. И всичко потръгва добре. Дори сроковете са твърде форсирани. Но когато са разплетени първите нишки, както и в други случаи, при неизяснени обстоятелства на 22 март 1990 г. канадският учен е убит в Брюксел. Така се разчу, а сетне и набързо се забрави всичко около

Сензационният проект "Вавилон"

Може конструкцията на това оръдие дори от днешните познавачи да се определя като безпрецедентна, но не е точно така, защото само една бегла аналогия с разработваните във фашистка Германия, и не само там, дългобойни оръдия, определяни често като мастодонти, показва, че развитието си е направо... логично. Щом в артилерийския музей в английския град Вулвич може да се види огромното 25-дюймово (65-см) оръдие, с 400-килограмови каменни ядра. Щом в Московския Кремъл милиони хора са се удивлявали на 35-дюймовото (89-см) знаменито оръдие "Цар пушка" и неговите 850-килограмови каменни ядра. И щом в музея в Цариград е показана 36-дюймова (92-см) бомбарда. Това е най-голямата досега артилерийска система. И ако "Цар пушка" никога не е и не би могла да стреля с поставените до нея чугунени ядра с маса 2000 кг, тъй като е по-скоро постижение не на оръжейното, а на леярското изкуство, не е така с турските.
Оръдието в английския музей също е турско. И е отлято през... 1464 г. Има и най-достоверни доказателства, че и 65-см, и 92-см турски оръдия са в основата на бреговата охрана на Дарданелите. А когато през 1807 г. английската ескадра тръгва към Истанбул, точно тези оръдия с няколко преки попадения унищожават и кораби, и моряци. Повече от 20 такива брегови оръдия защитават Дарданелите и през 1868 г. Посрещат "съюзниците си" англичани и през 1915 г. Дори 400-килограмово каменно ядро попада в английския линеен кораб "Агамемнон". Не го потопява. Но показва за лишен път качествата на понякога посрещаните с присмех старомодни мастодонти.
Независимо от всички неудобства, сложности и дори опасности, появата на тези бронзови чудовища се оказва напълно оправдана и необходима. И в пряката отбрана, и в развитието на мисълта. Техническият прогрес с появата на чугуна и зърнестия барут дава възможност за появата и на далекобойните системи.

Как "Дебелата Берта" влиза в историята

Знае се, че най-голяма система през Първата световна война е произведената в заводите "Круп" в Германия мортира "Дебелата Берта". Нейният калибър е 420-мм, масата - 42,6 тона, дължината на тялото - 12 калибъра (почти 5 метра), а далекобойността - 14 км. Масата на снаряда е 900 кг, а масата на разривния заряд - 200 кг.
Берта е една от дъщерите на оръдейния крал Круп, а определението "дебелата" трябва да подчертае, че това действително е особено голяма артилерийска система. Мортирата може да стреля при ъгъл на възвишение до 70 градуса и да се придвижва на собствен ход. Именно "Дебелата Берта" е в основата на успеха на германците при пробива на "шедьовъра на фортификацията" - укрепената линия при Лиеж. Сутринта на 13 август 1914 г. започва обстрелването, а на 16-и всичко е свършено. При това с минимални загуби за немците.
Любопитен обаче е един неизвестен факт даже и за познавачите на историята. Оказва се, че голямокалибрените артилерийски системи могат да носят на германците не само победи и приходи. През 1894 г. Норвегия купува от Германия две 280-мм гаубици за своята брегова отбрана. И ги разполага на подстъпите към столицата Осло. А като израз на особено внимание към тях им дава собствени имена: "Моисей" и "Аарон". Двете гаубици доживяват благополучно до Втората световна война, като си остават най-големите в Норвегия. И когато през април 1940 г. отряд фашистки кораби, водени от най-новия тежък крайцер "Блюхер", се опитва да се промъкне до Осло, гаубиците показват мощта си: "Блюхер" е потопен, а в ледената вода загиват около хиляда немски моряци.
Макар че тактико-техническите данни на "Дебелата Берта" са особено впечатляващи, първото място по мощ на обсадната артилерия държат Французите със своята 520-мм гаубица "Шнайдер", изпращаща на 17 км чудовищния снаряд с тегло 1400 кг. Кое съоръжение може да устои на този мастодонт, носещ 300 кг взрив? Гаубицата с нейната маса от 263 тона остава и една от най-големите в света.

615-мм мортира "Карл" и 800-мм "Дора"

След Първата световна война настъпва затишие в усъвършенстването на артилерията. Причината са многобройните ограничителни договорености, които отпадат с идването на Хитлер на власт и подготовката за реванш.
Този път пред германската артилерия се изправя френската укрепена линия "Мажино". Немците вече имат проектирани няколко съвременни оръдия, превозвани по железопътни линии или дори самоходни. Върхът на самоходните е 615-мм мортира "Карл". Нищо че маневреността й е съвсем ограничена, само за района на огневата позиция. Дължината й е близо 11 метра, масата - 132 тона, и се обслужва от 109 войници и офицери. Има снаряд с маса 2200 кг и далекобойност - 6,8 км. Произведени са само шест екземпляра като подготовка за настъпление във Франция.
А през 1940 г. фирмата "Круп" показва нещо наистина невероятно. Първоначално супероръдието е наречено "Густав". Но за да се спазва традицията на тези свръхтежки оръдия да се дават имена на жени, то е прекръстено на "Дора". Калибърът му е 800-мм, масата - 1,350 тона, според вида му снарядът тежи от 4,800 до 7,100 кг. Оръдието се обслужва от... 450 войници и офицери. Стреля на 32 км и се придвижва на специална платформа с 80 колела по двойна железопътна линия. А на големи разстояния се придвижва разглобено.
През пролетта на 1942 г. Хитлер извиква в Берлин командващия 11-а армия ген. Манщайн заради двата неуспешни опита за пробив на отбраната на Севастопол. Оправданието е, че руснаците имат много тежка морска артилерия с голям калибър, а гарнизонът се отбранява с невероятен фанатизъм. Ето защо там са изпратени две мортири "Карл" и едно оръдие "Дора". Това става през юни 1942 г. Според Манщайн "Дора" изстрелва по Севастопол 80 снаряда. След което оръдията са засечени от съветските летци и подложени на подобаващ обстрел. Вследствие на което генерал-майорът, командващ "Дора", моли за срочно пребазиране на масивните чудовища.

Американците създават "Малкия Давид"

Твърденията на немците за изпращане на "Карл" и "Дора" при Севастопол не се потвърждават. Безспорно остава обаче определянето на "Дора" като "Истинско произведение на изкуството, но безполезно." На "Дора" не й е съдено дори да стане най-голямокалибреното нарезно оръдие. Тази чест принадлежи на американската мортира с калибър 914-мм, която янките иронично наричат "Малкият Давид".
Интересна е историята на тази мортира. В началото тя е стационарна система, която американците изпитват за... стрелба с авиобомби. Янките нямаше да са... янки, ако не бяха забелязали, че е много по-евтино и по-важното - по-точно, ако авиобомбите се изстрелват с мортира, отколкото да се хвърлят от самолет. Идеята бързо е реализирана. Ето го средството за подавяне на японските укрепления без помощта на самолетите. Което значи и във всяко време. И стационарната бомбохвъргачка става обсадна мортира.
Зарежда се откъм дулото, като първо се поставя 100-килограмовия барутен заряд, а след това - снарядът с маса 1660 кг. Далекобойността му е 9 км, а поразяващият ефект - зашеметяващ. Само че тази оценка е теоретическа. Защото "Малкият Давид" не успява да вземе участие в бойни действия. А след войната веднага е "изписан".
Постепенно специалистите се убеждават, че огромните размери и маса на голямокалибрените артилерийски системи, наричани свръхтежки, следва да се превърнат в системи с умерен калибър, но с голяма далекобойност, т.е. свръхдалекобойни. Но как? Най-елементарният отговор е - с увеличаване на началната скорост. Което пък изисква да се удължи тялото и да се усили метателният заряд.

"Колосал" стреля на 150 километра

За да се намали съпротивлението на въздуха, което е толкова по-голямо, колкото по-голяма е масата на снаряда и неговата скорост, решението е траекторията му да излезе бързо от плътните слоеве. Става ясно, че най-голяма е далекобойността при ъгъл на възвишение 45 градуса, при което снарядът първо пробива долния плътен слой, навлиза в безвъздушното пространство над 20 км, където изминава около 100 км със запазена скорост от около 1000 км/ч, след което се сгромолясва върху целта.
Според всички тези изисквания е изработено немското далекобойно оръдие "Колосал". Изчисленията показват, че тялото му трябва да е дълго... 34 м. Такава отливка е невъзможна дори за фирмата на Круп, на която е възложена поръчката през 1916 г. Налага се ствола на оръдието да бъде изработен на части. Получава се много дълго, но относително тънко тяло с маса 138 тона, което се огъва от собствената си тежест. Поради това по средата на тялото е поставена стойка, свързваща дулната и зарядната част със стоманени въжета. Пак заради дължината на тялото след всеки изстрел то се люлее в продължение на 2-3 минути като тръстика.
Разчетът обслужващ "Колосал" е 60 души. Снарядите са с тегло от 104 до 126 кг всеки. Обстрелването на Париж започва през нощта на 23 март 1917 г. Целта на това варварство от страна на Германия е да демонстрира военната си мощ и да въздейства морално на обикновените парижани. Изстреляни са 367 снаряда, от които загиват 256 души и 620 са ранени. Само една трета от снарядите, излетели с начална скорост до 2000 м/сек, попадат в огромната цел след три минути летене.

Идва ред и на Лондон

Военните инженери от Франция и Англия също се увличат по свръхдалекобойните оръдия. Към края на войната французите успяват да създадат оръдие, което стреля със 108-килограмов снаряд на 120 км и има маса 320 тона. Мостовете обаче не го издържат и това чудовище не може да попадне на предната линия.
Английските специалисти постигат далекобойност 110-120 км, а снарядът тежи 109 кг.
За да обстрелват Лондон, германците конструират оръдие с далекобойност 200 км. Дължината на тялото е 130 м, а на снаряда - 2,5 метра. Огромната далекобойност с този 140-килограмов снаряд се постига със странични камери, включващи се последователно при преминаването на приличащия на ракета снаряд. Но... успехите на Вернер фон Браун в създаването на знаменитите "ФАУ" окончателно погребват и тази авантюра. За да дойде следващата...

- - - - -

Нека се върнем пак към приказката за самара и магарето. За "междинните, преходни, кризисни..." периоди в развитието на средствата за нападение и защита. И да се замислим сега в какъв период сме. Защото съвсем скоро се появи информация за разработване на ново оръдие. Създават го американци и англичани, като целта е около 2015 г. да бъде монтирано на "невидими" за врага нови бойни кораби. Оръдието е революционно чудо, тъй като снарядите вместо с барут ще се изстрелват със свръхмощен електрически импулс. Те ще излитат с начална скорост от 10 000 км в час и ще могат да поразяват цели на 400 км(!), сгромолясвайки се върху тях с крайна скорост от 6000 км в час. Така ще се движат пет пъти по-бързо от звука и ще бъдат неуязвими по време на полета.
Екипът от конструктори трябва да реши много сложните проблеми от каква сплав да бъде излято дулото при чудовищната скорост на снаряда от 10 000 км/ч, а също и от каква сплав да бъде снарядът, за да издържи на такова триене.
Предполага се, че ще има решение и ако това стане, оръдията ще поведат с 1:0 във войната си с ракетите, понеже новото чудо ще пенсионира цял клас ракети.

29.03.2008