Наука
Цар Самуил бил осакатен при река Сперхей
Прабългарите са правели ритуални деформации на главата, установи антропологът Йордан Йорданов
Прабългарите са деформирали изкуствено черепа на новородените, като са затягали главичката с ленти. Това е показало изследването на костните останки от кръговия масов гроб при Девня, което още през 70-те години направил чл.-кор. Йордан Йорданов, директор на Института по експериментална морфология и антропология при БАН. Сега лицата на погребаните, възстановени по черепните останки, са част от експозицията на Националния антропологичен музей към института, който миналата седмица стана на една година.
До момента проф. Йорданов е направил около 70 възстановки на образите на велики българи и на хора, населявали земите ни в различни епохи - траки, прабългари, славяни. Кое от децата си човек обича най-много? Вероятно първото - а за Йордан Йорданов първата "рожба" през 1974 г. е главата на прабългарка именно от масовия гроб при Девня. Много по-късно той посещава руския антрополог Михаил Герасимов, който пръв е започнал да прави възстановки на лицевите тъкани по черепни останки. Буквално преди няколко дни излезе поредната книга на проф. Йорданов - "Антропология на древните българи", в която той описва подробно изследванията си върху останките от масовия кръгов гроб на некропола при Девня. Мнозина от българските археолози предоставят на него изследването на костния материал, който намират при теренните разкопки. В последните години за археология започнаха да се намират пари, археолозите живнаха, има изключително интересни неща, казва проф. Йорданов.
По принцип по археологическите находки се установяват две основни групи въздействия върху костите - ритуални приживе или след смъртта на човека. При с. Одърци, Добричко, например е намерен погребан възрастен индивид със символична трепанация на черепа. Това е хирургична интервенция върху жив човек, която не променя черепната кухина, а отнема само горния слой на костта с част от гъбестото вещество, без да се отваря черепната кутия, обяснява антропологът. Тези трепанации са правени с огромна прецизност на мястото на пресечната точка на двата шева на черепа. Някои допускат, че в това място се съсредоточава въздействието на космически лъчи, но това не може да се докаже, не може и да се отрече, казва проф. Йорданов. Според него тази практика е имала ритуален характер. Върху един от черепите има 11 такива трепанации, показва той.
Все пак, ако трябва да се даде предпочитание на някои от възстановките, ученият посочва образите на велики българи, исторически личности, които е възсъздал - Георги Раковски, Любен Каравелов, Захари Стоянов, Цанко Дюстабанов, Бачо Киро, ичиргубоила Мостич на Симеон Велики, тракийската принцеса от Враца, цар Калоян и др. И, разбира се - най-новата пластична реконструкция, главата на цар Самуил, която миналата седмица бе показана за пръв път по време на тържеството за годишнината на музея.
Всички от невръстна възраст сме запомнили трагичния образ на българския цар, който умира от сърдечен удар при вида на стотиците войници, ослепени от византийския император Василий II. Оказва се обаче, че природна наука като антропологията може да ни даде сигурни данни за исторически събития и личности. През 80-те години гръцкият изследовател проф. Николаос Муцопулос предоставя на НИМ гипсова отливка от черепа и две пластмасови отливки от кости на ръката на цар Самуил, който е погребан край Преспа. Същата отливка предава и в Москва при ученичката на Герасимов Галина Лебединска. Преди година директорът на НИМ Божидар Димитров предоставя отливката на проф. Йорданов. Пластичната реконструкция на образа на Самуил е направена за 4 месеца. Според Муцопулос царят е бил с невисок ръст. Веднага прави впечатление, че главата му е с малки размери. Още Муцопулос е установил това, като е снимал черепа на нормален мъж и го е сравнил с този на Самуил. А има и писмени сведения, според които Гаврил Радомир, синът на Самуил, е имал "много по-голям ръст и сила от баща си, но не и неговия ум".
Изследвайки черепа и костите по отливките, Йордан Йорданов установява нещо напълно неизвестно досега - че около 17 години преди смъртта си Самуил е получил тежка травма, която го е мъчила до края на дните му. Има жестоки счупвания на лявата ръка и на лявата скула в полето на слепоочието между веждата и ухото, показва професорът. Адското нараняване е станало в битката при р. Сперхей в Пелопонес, когато ромеите изненадват посред нощ българската войска и избиват войниците. Вероятно, предпазвайки се от удара, Самуил е вдигнал лявата ръка пред лицето си, костите са били натрошени, но е буквално отнесена и част от лявата страна на лицето.
Цар Самуил и отливката на черепа с травмата в лявата страна
Много е възможно жестокият удар в ябълчната дъга да е довел и до затруднено отваряне на устата, предполага проф. Йорданов. Ударът не е нанесен с меч, а по-скоро с боздуган или дори с тояга. Едната от костите на ръката е зараснала накриво, другата не е била възстановена докрай и според Йордан Йорданов Самуил е влачел болката, докато е бил жив. Обяснимо е защо царят не е бил лекуван, макар по онова време българите вече да са имали добри медицински умения. Известно е, че Гаврил Радомир е извлякъл баща си от касапницата и месеци наред двамата са бягали, пътувайки към Преспа. Царят е останал със саката ръка, възможно е положението на главата да е било изкривено, смята антропологът.
Реконструкция на лицевите тъкани по черепа на Самуил е направила и Галина Лебединска в Москва. Там обаче са изобразили млад човек, а царят е бил на възраст около 70 години, отбелязва проф. Йорданов. Брадата в руската реконструкция е доста по-голяма от тази в образа, възстановен от него. Ако му бях сложил по-голяма брада, щях да унищожа част от информацията за нараняването, която имаме, обяснява той. Казва, че би го сложил дори без мустаци и брада, но това не е характерно за епохата. Реконструкция обаче е правил и Муцопулос и тя е много близка до тази, която е направена у нас.
"Истинският" Самуил вече зае своето място в Националния антропологичен музей - модерен музей, направен с много усет и усещане за българщината. След последните ремонти е изложена и карта на антропологичните находки в България, а проф. Йорданов се надява в близко време в сутеренните помещения да се разположи национална костница.
Проф. Йордан Йорданов:
Опитваме се чрез биологията да допълним историята
- Защо прабългарите са деформирали главите на децата от младенческа възраст?
- България е облагодетелствана страна с тези находки, по които се установява, че прабългарите са деформирали изкуствено черепа. Такава деформация има не само при тях, има я и в предишни епохи от дълбока древност, и в Египет например, а и днес се практикува още при някои примитивни народи в Южна Америка. Вероятно най-напред издължаването на черепа и повдигането на челото са били привилегия на вождовете, но след столетия тази практика се пренася върху целия етнос. Така един социален елемент се превръща в биологичен признак на прабългарите. Не знаем дали тази манипулация е увреждала мозъка, но прабългарката от гроба при Девня е доживяла до 70 години и е погребана по християнски. Значи това прабългарско момиченце е претърпяло промяна на черепа, в някакъв момент при покръстването е приело християнската вяра. Ето един пример как антропологичните, биологичните изследвания дават сведения за обществените явления в дадена епоха.
Чрез реконструкция на меките тъкани по костни останки може да се разберат множество исторически факти. Един от ключовите моменти е съпоставянето на медикобиологичното изследване на костите с историческите сведения, които имаме. Освен това съпоставката с археологическите данни за начина на трупополагане, за намерените предмети и пр. дава сведения за реалните събития и хора. Тази връзка между хуманитарните и точните, природните науки е стъпка на физическата антропология към културната антропология.
- Случвало ли се е да установите неизвестни досега факти за друга личност, освен в случая с цар Самуил?
- Например с костите на Раковски. Знаеше се, че е бил болен от костна туберкулоза, защото когато са извадили костите му през 1885 г., се видяло, че ребрата вляво са увредени. Да, но не е така. Раковски е боледувал от белодробна туберкулоза, прави гнойник отляво на гръдния кош, а ребрата, които плуват в това място, се променят. Но при него няма изменение на прешлените, както показа рентгенографията. Затова версията за костна туберкулоза не е вярна. Неколцина от съвременниците му, които са го посетили преди края на живота му в лозята до Букурещ, дори казват: "Имаше подутина, по-голяма от орех на гърдите". Ето така узнахме едно ново нещо при съпоставянето на изследването на костите с историческите сведения.
01.04.2008
Мнения по темата: