По ноти

"Кармен" от Варна гостува в НДК

Оперният театър на морската ни столица представя знаменитата творба на Бизе в 13-ия Салон на изкуствата

Галина Ибрагимова - Кармен	Лъчезар Пръвчев - Дон Хозе	Нико Исаков - Ескамилио

Варненската опера гостува на най-голямата българска сцена с най-изпълняваната опера в света - "Кармен" от Жорж Бизе, на 6 юни от 19 ч. в НДК. Сред известните солисти са Нико Исаков и вече познатата на българската публика с изпълнението си в "Атила" Линка Стоянова. Специално от чужбина пристигат Лъчезар Пръвчев и Галя Ибрагимова (Русия). На софийска сцена "Кармен" се представя в рамките на 13-ото издание на Салона на изкуствата.
Диригент-постановчик е Христо Игнатов, режисьор-постановчик - Георги Лалов, художник е Иван Савов, хореография - Боряна Сечанова. Главните роли изпълняват Галина Ибрагимова (Русия) като Кармен, Лъчезар Пръвчев - Дон Хозе, Нико Исаков - Ескамилио, Евгений Станимиров - Цунига, Свилен Николов - Моралес, Христо Сарафов - Данкайро, Пламен Долапчиев - Ремендадо, Линка Стоянова - Микаела, Даниела Иванова-Димова - Фраскита, Вяра Железова - Мерцедес.
Мецосопраното Галина Ибрагимова е завършила Московската музикална академия "Гнесини" през 1997 г. Още като студентка гастролира на сцената на Болшой театър. Лауреатка е на редица престижни международни награди като "Винченцо Белини" - Италия (1995), "Белведере" - Виена (1996), "Анжелика Каталани" - Италия (1997). От 1998 г. е солистка на Пражката опера. Гастролирала е на сцените на редица европейски страни, както и в САЩ и Япония. Пяла е под диригентската палка на едни от най-големите диригенти на нашето време - Генадий Рождественски, Александър Анисимов, Бохумил Грегор, Джорджо Крочи и др. Чест гост е на редица престижни европейски музикални фестивали. През лятото на 2006 г. във Варна тя изпълни ролята на Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе в премиерен спектакъл в рамките на ММФ "Варненско лято". Под диригентската палка на маестро Христо Игнатов и режисурата на Георги Лалов, Галя Ибрагимова се представи като една темпераментна Кармен в партньорство с Емил Иванов (Дон Хозе), Нико Исаков (Ескамилио), Линка Стоянова (Микаела) и др.
Жорж Бизе (1838-1875) е един от най-значителните представители на френското оперно творчество от втората половина на ХIХ век. В произведенията му са намерили израз най-добрите страни на прогресивната култура на Франция. Неговата жизнерадостна и темпераментна музика се отличава с голямо мелодично богатство и пламенни чувства. Краткият му живот е изпълнен с бурна и напрегната творческа работа. Написал е 5 опери, Симфония в до мажор, музика към драмата "Арлезианката" на Алфонс Доде и др. През 1874 г. Жорж Бизе, търсейки сюжет за нова опера, се спира на нашумялата новела на френския писател Проспер Мериме (1803-1870) "Кармен", написана през 1845 г. Със създаването на либретото се залавят двамата опитни литератори и театрали - Анри Мелиак (1831-1897) и Луи Халеви (1834-1908), автори на голям брой от текстовете на Офенбаховите оперети.
Операта "Кармен" е всепризнат връх в цялата френска музика. Това е дълбоко реалистично произведение, изпълнено с драматизъм и издържано отначало докрай в народностен дух. Музиката е наситена с живот и кипящи страсти. Написана в духа на испанския музикален фолклор, тя отговаря напълно на сюжета. Но въпреки испанските теми, взети от народнопесенното богатство на този народ, музиката на Жорж Бизе е истинско френско изкуство, категорични са музиковедите. Драматичните стълкновения и конфликти са обрисувани с дълбоко психологическо проникновение, а музикалните характеристики на героите са едни от най-ярко изразените в цялата оперна литература.

Завръщането на „Лакме” на софийска сцена

Магдалена Манолова

След 82 години на сцената на Софийската опера се завърна френската опера “Лакме” на Лео Делиб. Една приказка за любовта, видение от света на екзотиката, разказано от “нежния русокос великан” Делиб, известен и с балета си “Копелия”. Делиб създава “Лакме”, бисер на френската опера, в края на ХIХ век, родена във време на разцвета на екзотиката, пленила въображението на творците от различните изкуства с магичното обаяние на далечния ориент. “Лакме” се играе на малко сцени по света. Тя е голямо предизвикателство не само като изискване на стила, но и на певци, особено за теноровата партия. Даже и такива театри като Виенската щатсопера трудно си позволяват това заглавие. Софийската опера заложи на принципа на копродукцията, довери се на млади таланти, срещна на една сцена различни поколения. Тази премиера е израз и на стратегията на директора Пламен Карталов за преоткриване на малко познати у нас оперни шедьоври.
Постановката е копродукция с Националната опера - Марибор, Словения. Карталов събра част от екипа, с който е правил заглавието в Марибор - сценографа Миодраг Табачки, художничка на костюмите Ангелина Атладжич, Петя Иванова, звездата на операта в Марибор, и Ирена Петкова, утвърдила се също там, както и нашумелият мексикански тенор Хектор Сандовал. Титулярът на оригиналната постановка, диригентът Франческо Роза е поканен за музикален консултант и работа с певците, а Григор Паликаров дирижира премиерата. Предизвикателство е и френският език. Отговорът бе - интензивна работа на Снежина Русинова с певци и хор.
В премиерния спектакъл на “Лакме” оживя изяществото на лирико-драматичната творба, оживя театърът на словото, което прави близко изживяването и за съвременника. Режисьорският прочит залага на вечната тема - силата на любовта и саможертвата. Карталов не се изкушава да търси евтиния ефект, като даде акцент върху сблъсъка на два различни свята, на английските колонизартори с угнетена Индия - нещо, което правят много режисьори днес с цел сензация и актуализиране на познати сюжети. Той търси дълбочината на сюжета, на музиката и психологията, заложена от композитора. Запазва онази мекота и гъвкавост, която пленява с красотата и сантимента.
Действието се случва в Индия, над която тегне английският колониален гнет. Индусите се молят на Брама за свобода, напътствани в борбата си от Върховния жрец Нилаканта. Дъщеря му Лакме обаче се влюбва в английския офицер Джералд. Ранен от баща й, Лакме го укрива и обсипва с ласките на любовта. Иска чрез чудотворна вода да свърже съдбите им завинаги. Войнишкият дълг обаче зове Джералд и той си тръгва. Лакме изгубва смисъла на живота си и се самоубива.
Пестеливата сценография създава съвременно усещане за тази екзотична приказка. Пространствата умело и без да се натрапват оформят и храма за молитви, и шумния пазар и интимността на изживяването на любовните сцени. Красивите костюми и характерните за френската опера балетни сцени (майстоски осъществени от Мая Шопова) подсилват приказния, екзотичен характер. Режисьорският почерк на Карталов е отчетлив. Тандемът Карталов-Табачки (познат ни от “Турандот” и “Бал с маски”) утвърди представата не само за синхрона в работата на двамата творци, но и стила на режисьорския почерк на Карталов. Почеркът му се характеризира с пластично извайване на образите - музикално и сценично, детайлна разработка на ансамбловите сцени и превръщане хора в главно действащо лице. Или умението му да моделира максимално един пълноценен ансамблов театър. Петя Иванова (Лакме) разкри изключителното си израстване като певец-актьор за тези 6 години отсъствие от родна сцена. Лакме на Петя Иванов бе истинско вокално изящество. С гласа си тя извая с дълбочина различните състояния на геринята си - от лиричното и радостно опиянение до събуждането на любовта и готовност да умре. Дуетът на Лакме и Малика (Ирина Петкова) бе незабравимо изживяване. Двата гласа галеха ухото с тембровата красота и пълен синхрон на вътрешното състояние на героините. Лекотата, подвижността и едновременно тембровото оцветяване на този рядък колоратурен глас на Петя Иванова поднесе арията на звънчетата с опияняваща брилянтност и свобода. Това изпълнение ще се запомни.
Хектор Сандовал бе голямо откритие за нас. Неговият Джералд бе герой от големите оперни сцени. Истински “тенор ди грация”, като от старите времена, с медзавоче и фалцет. Той моделира с гласа си емоции и състояния, меко и гъвкаво, пластично разигра събуждането на любовта. Третото действие бе неповторимо “изживяване на любов и мъка” непринудено, както в живота, въпреки вокалните трудности. Тези солисти показаха висока класа на вокално и актьорско майсторство, овладели диханието на музикалната фраза, артикулацията на френски, характера на героите, съчетан с една запомняща се деликатност и финес. Височините или непрекъснатото развитие на фразата във високия регистър не попречиха на този истински театър на слово и музика непринуден и естествен като говора. Дебютираха двама млади таланти - басът Петър Найденов (Нилаканта), истинско откритие, и сопраното Теодора Чукурска. Найденов убедително създаде вокално и актьорски образа на жреца.
Хорът отново показа отличните си качества вокално и актьорски, заслуга и на хормайстора Славил Димитров. Известно разминаване се получи в сложния мизансцен във второ действие, но това бързо бе овладяно. Диригентът Григор Паликаров на места преекспонира на деликатната оркестрова партитура, което не кореспондираше с богатите нюанси във вокалната интерпретация. Искаше ми се повече единно дихание между сцена и оркестър, за да се получи цялостното въздействие на тази магична екзотична творба.

27.05.2008